Слаба реколта от картофи заради жегите в края на лятото

Съвместна работа на всички контролни органи ще реши значително проблемите с огромния евтин внос на зеленчуци у нас, смята Тодор Джиков, председател на Националната асоциация на картофопроизводителите (НАК)

Радина ИВАНОВА

- Г-н Джиков, каква година очакват производителите на картофи?

- За съжаление тези последни високи летни температури, които ни връхлетяха и то повече от месец и половина, компрометираха изключително много реколтата. Картофите са култура, които при над 26 градуса спират да се развиват. Екстремно високите температури през двата месеца – юли и август, и донякъде липсата на вода на места, докараха дотам да има много ниски добиви. Ситуацията се усложнява като добавим и трудностите от миналата година - COVID пандемията и всички последствия от нея с туризма, хотелиерството и ресторантьорството. Защото както знаем картофите бяха една от най-засегнатите култури, ще се получи така, че две поредни години има изключително големи финансови затруднения.

- 2021-та е втора „пандемична“ година, как я сравнявате с миналата?

- Миналото лято не беше такова, от гледна точка на климата. Добивите бяха нормални, продукцията беше хубава, разбира се на тези земеделски производители, които я гледат технически правилно. Но пък за сметка на това имаше жесток натиск от високо субсидирани френски, немски, гръцки, румънски и белгийски картофи на нашия пазар, тъй като, заради празните хотели и ресторанти, нямаше консумация. Получи се жесток натиск на българския пазар. Само един пример ще ви кажа – от 10-килограмови шити чували от Германия се

продаваха на българския пазар на
цена от 6 евроцента за килограм

За 12 стотинки! Цената на горивата беше много ниска, така че ни смачкаха.

Това беше миналата година, а тази ни връхлетя и жегата. По мои наблюдения и след разговори с колеги, особено от планинските райони – Копривщица, Велинградско, Сърница, няма да могат да хванат и един тон от декар добив. При положение, че около 3 тона от декар качествена стока е нужно, за да се покрие себестойността на инвестициите.

- А каква е себестойността на българския картоф?

- Тя се движи около 1000–1100 лева на декар, зависи от това дали има капково напояване или с тръбно-ролкови системи. Говорим за земеделци, които гледат както трябва културата, които пръскат, торят и хранят растението редовно, които поливат и правят добри почвени обработки.

В никакъв случай няма да е розово,
още повече, че се борим и за бюджет с МЗХГ, за да може да има компенсаторни механизми при такива ситуации.

ИТН направиха предложения да се актуализира бюджетът със 70 млн. лева, с които да послужат за такива компенсаторни механизми. Мая Манолова потвърди, че ще го подкрепят. Остава да накараме ДБ и БСП да ни помогнат. Не споменавам умишлено други партии, защото те предварително казаха, че няма да подкрепят каквато и да е актуализация на бюджета.

- Какво се случва с обвързаното с производството подпомагане при картофите, продължава ли подкрепата да се отнася само за производство за нишесте?

- За съжаление остана по регламент по обвързаната подкрепа да се подпомагат само картофи, които се произвеждат за нишесте. Но да напомним, че в миналия програмен период през 2014 г., влязохме в него със същия регламент, той не е нов. Въпреки това картофи се подпомагаха по обвързана подкрепа. Българската държава, по презумпцията, че всички картофи съдържат нишесте, успя да въведе обвързаната подкрепа за всички картофопроизводители, независимо какъв картоф отглеждат и ние я взимахме през целия 7-годишен период.

В момента е същото и нашето настояване е и този програмен период да се направи „копи-пейст“ и да получаваме обвързана подкрепа, тъй като нишесте има в абсолютно всички картофи.

Защото подкрепата, когато погледнем регламента за какво се дава и за какво служи, има две направления.

По първото - в България да се възстанови производството на определени култури, които изпитват затруднения до някакъв определен процент, какъвто например е имало през референтната 2011 г.

Вторият мотив, с който се дава помощта, е да се подпомогнат региони, забележете, които изпитват сериозни трудности или икономически сътресения.

80% от производството в страната ни е
в планински и полупланински райони

Ако там няма затруднения, къде да има?

Така, че това няма нужда и да го коментираме. Ние твърдо вярваме и сме сигурни, че което и да е правителство, което подаде Стратегическия план за ОСП на България до края на годината, ще включи картофите без да коментира дали са трапезни, за чипсове, за нишесте, ще си включи картофите в групата по обвързано с производството подпомагане на зеленчуците. Вярвам, че няма да има толкова безотговорно правителство, което да направи такъв отрицателен ход срещу земеделските производители в планинските и полупланинските райони.

- Може ли българският потребител да разграничи родния картоф от чуждия на пазара?

- В момента не. Това го доказаха и проверките през февруари, които имитирахме. Те в момента в България, за съжаление, се правят от различни държавни институции, които нямат връзка помежду си. Т.е., да речем, инспектори от БАБХ отиват в търговска верига или на пазара, проверяват по документи какъв е картофът, на фактурата пише „български произход“ и те казват „Добре, картофът е български“. Оттук нататък НАП проверяват фирмата доставчик – всичко е наред, влезнал Х бр. картоф - излезнал Х бр. картоф.

Дотук излиза, че нито една институция в България с контролни функции не може да провери и да каже откъде е тръгнал този картоф, през колко ръце е минал, какъв му е обемът, вход-изход, за да разбере българският потребител дали не е излъган.

Казано с прости думи – купувате си картофи от някоя търговска верига, на която пише „български картоф“. Когато се прави проверка от органите, те трябва да видят кой е доставил продукта, да отидат до фирмата и да видят колко картофи е купила и колко е продала, и на кого ги е продала. Когато видят колко картофи е купила, те ще стигнат до производителя и ще видят той колко е произвел. Защото сега ако аз съм посредник и купувам 20 тона от български производител, купувам и 200 тона от Германия, продавам на веригата 220 тона с фактура, на която пише „български произход“. Така всички по веригата са излъгани.

Добивите в ЕС също ще са по-ниски 

Германия е най-големият производител на картофи в ЕС – заема 21% от общата продукция в Съюза. Белгия и Холандия също са от водещите със 7 и 12%. В средата на юли месец обаче опустошителни наводнения в страните застрашиха реколтата им, особено на сортовете за замразен бланширан картоф. Около 20 000 хектара земеделска продукция с картофи общо е ощетена.

По този повод, британците, които са най-големите консуматори на картофи в Европа, вдигнаха тревога, че супермаркетите и ресторантите им тази зима могат да останат без зеленчука, а той най-вероятно ще струва и повече.

По света

Търсенето на картофи нараства. Световното производство на картофи се е увеличило със средногодишен темп от 4,5% през последните 10 години и надмина растежа на производството на много други основни хранителни стоки в развиващите се страни, особено в Азия.

Докато потреблението на картофи в Европа всяка година намалява, то се е увеличило в развиващия се свят, от по-малко от 10 кг на глава от населението през 1961-63 г. до почти 22 кг през 2003 г. Потреблението на картофи в развиващите се страни е все още по-малко от една четвърт от това в Европа, но всички прогнози сочат, че то ще се увеличи значително в бъдеще.