37-годишната Валя Борисова е от младите животновъди, които се връщат на село

Ваня МАНОЛОВА

Залез и кадифе омайват край Чепън планина и Драгоманското село Василовци, на 35 км от София. И бях готова да извикам, когато 37-годишната Валя Борисова, която срещнах там, ми каза, че на тази светлина кравите й порода Лимузин са също като кадифе. Рядко срещано - царско, с меко кафяво-оранжев оттенък, който гали очите.
Намирам я над селото, насред петдесетина от всичките й осемдесет Лимузин/и/ - стадо от майки и двайсет теленца, строени като за парад. „Не гледат ли малко диво?“ – питам, все пак. „Те наистина са си по-дива порода, но в случая са любопитни“, усмихва се Валя.

И аз съм любопитна – как така тя успява да изглежда като девойка на 20-30 години, да е завършила висшето си образование на химик, да отглежда, с помощта на семейството си, главно на баща си, и коне, и още 120 добре охранени млечни крави, „черно-шарени“- долу, в обора. Защото преди всичко е и майка на три деца на по 6, 8 и 10 години. Ако я срещна на улицата, ще кажа, че и тя е още дете.

Гласът на бащите

Още като малко малко момиченце Валя расте на свобода – мечтата на всяко дете да е сред кучета, котки и теленца - и чува гласа на баща си. А той звучи и до днес. И вече 40 години си остава „мозъка“ на стопанството, намесва се, когато е нужна „тежката артилерия“. В края на 70-те купил малко овце и черно-шарени говеда, построил двуетажен обор, а после поел и бившата кооперация. Казва се Емил Васков. Основната му рецепта за животновъдството: „Животните да са богато нахранени – паша и фуражи“.

Млякото от черно-шарените го предават на мандрата в Годеч, от него правят сирене и кашкавал. Традицията е в действие, това е една доказана мандра от десетилетия. Валя е научила урока на баща си, че в млечното говедовъдство условието за успех в бизнеса е качеството на храната и спокойствието на животните. И е конкретна в рецептата: царевичен силаж, фураж, меласа, слама и бирена каша. Това е съставът. Тайната - доброто миксиране.

Към месодайното говедовъдство се насочват преди три години, като първите Лимузин закупуват през октомври 2018 година. Намират 6 крави и 26 телета от породата от различни краища на България. От 20 юнички очакват приплоди към октомври. Наесен ще купят и още двайсетина женски телета, подбрана генетика, от най-добрите ферми в Банско. Оттам са им и биците.

Членуват в Националната асоциация за месодайно говедовъдство в България – НАМГБ. В месодайното животновъдство главното е да се пази чистотата на породата. "За такива животни винаги ще има пазар и добра цена", убедена е Валя. Затова засега юничките Лимузин ги предават на други ферми из цялата страна за доотглеждане или ги продават, за да не се смеси и развали породата. Част от мъжките също са ги дали за разплод и за угояване. А тази година, след като са увеличили стадото, очакват да имат повече животни за продан. Наесен пък ще купят още двайсет юнички Лимузин. Други двайсет очакват да се отелят. И едва след като ги гледат 6-7 месеца, ще започват да ги предлагат за продан.

Очите на децата

Като малка Валя всичко попивала и лека полека започнала да се включва - първо подкарвала стадото, после се престрашила да дои. Е, завършила - за протокола, без никакви усилия, висшето си образование, специалност „Хартия, целулоза и опаковки“. Работила две години във фирма в София и после – хайде, на село. Завръщане. Без обратен билет.

Залезите на Драгоман вече са част от сърцето й. В София доскоро ходела само сутрин, да заведе децата на детстка или училище. Но при пандемията и това пътуване до столицата решава да си го спести. Тук пак си е по специалността на химик, в най-голямата лаборатория е - на открито.

Ливадите в Драгоманско са наситени с дъхави билки. „Тук не можеш да не си купиш коне – за разкош“, уточнява Валя една от мерките си за свобода. „И не можеш да ги държиш вързани“, подхвърля между другото, докато ме води към тях. Викът й събужда позадрямалите планини. Свечерява се, чуват я, чакат я – закъсняла е малко. Дотичват да проверят. И ме приемат веднага.

А Валя говори кратко и точно, като каубой - реже думите направо с нож. При жени това рядко ще го чуеш. Но срещнеш ли такива жени – при тях и нещата се случват.

„Доволни ли сте от млечното животновъдство, защо все пак го заменяте с месно“, бързам да уточня:

„В България от млечното животновъдство сме доволни, от изкупните цени на млякото – не“, отсича Валя.

Отглеждането на млечни крави си остава в пъти по-трудно от месодайното животновъдство, твърди тя. „Винаги е имало и вероятно ще си има проблеми – цената на млякото не отговаря нито на труда, нито на скъпите фуражи. Но ние, като сравнително голям доставчик на повече мляко с добро качество, имаме приемлива цена от близка мандра. И плащанията никога не закъсняват. На всички пожелавам здраве. И да гледат в една посока с тези, с които живеят, както го умеем ние. Има ли го това – който не го е страх от труд, ще се справи“, прелива ми кураж младата животновъдка.

Валя Борисова.
Валя Борисова.