То ще е по-улеснено след 2023 г., когато в сила влиза единен европейски регламент за повторно използване на отпадните

Доставка на постоянна вода за растенията, независимо от климатичните явления, както и на необходими хранителни вещества постига напояването с пречистена отпадъчна вода. По този начин може да се намали и нуждата от изкуствени торове, а именно те ще са предизвикателство №1 пред българското земеделие в контекста на Зелената сделка.

Ползите

от регенериране на отпадъчни води са не само за земеделието, но и за околната среда. Това обясни доц. Стефан Шилев, ръководител за България на европейския научно-изследователски проект "SuWaNuEurope: Устойчиво пречистване на води и възможности за повторна употреба в земеделието в Европа (2019-2021)" по време на тематичен онлайн семинар миналата седмица.

Защото когато растенията усвоят тези допълнителни хранителни вещества, се възпрепятства тяхното измиване в подземните води и се предпазва околната среда от замърсяване. Не на последно място се увеличава количеството воден ресурс. Изчислено е, че при повторно използване на над 50% от общия воден обем за напояване от пречиствателни станции на ЕС, недостигът на вода намалява с 5%.
Така, че повторното използване на вода за напояване може да е решение и на увеличаващите се дефицити на вода в язовирите, предназначени за напояване. В сравнение с тези за битово снабдяване и ВЕЦ, наличните завирени обеми в обслужващите земеделието язовири у нас са около 34% според месечния бюлетин на МОСВ.
Изправено пред българското законодателство, изграждането на алтернативните водоизточници, които регенерират отпадна вода от градските пречиствателни станции,

изглежда почти невероятно изпълнимо 

Затова и примерите за пречиствателни станции, чиято вода се връща в употреба, у нас са малобройни, предимно на частни предприятия, които търсят ефекта на пестеливост от кръговата икономика.

От една страна пречка пред мащабните инициативи се оказва действащата в момента Наредба 18 (от 2009 г. за качеството на водите за напояване на земеделските култури), както и Наредба 6 (от 2000 г. за емисионните норми), според които Пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ) не трябва да заустват другаде пречистените води, освен в реките. Тези изисквания, казва доц. Шилев, водят първо до загуба на ресурс, който отива в реките, а не се използва директно за напояване на енергийни или индустриални култури, и второ - до разход на средства за по-сериозно пречистване.

Административните спънки обаче предстоят да бъдат реформирани, а земеделските стопани и техните сдружения да бъдат улеснени в изграждането на системи за пречистване на води и напояване. Защото от юли 2023 г. ще действа приетият вече „Регламент на ЕС относно минималните изисквания за повторно използване на пречистени отпадъчни води“. В него са разписани общи стандарти за държавите-членки, както и единна правна рамка. Регламентът въвежда и изискване за създаване на единен орган, който да провежда нужния екологичен контрол и да издава разрешително за регенериране на отпадъчни води за напояване (а такова липсва в Наредба 18).

Тласък, без който едва ли фермери ще са стимулирани за такива проекти, са нужните инвестиционни мерки. Защото цената на регенерираната вода все още не е „конкурентна на другите водоизточници“, поясни доц. Шилев.

Рисковете отслабват

Разбира се, резервираността в обществото за това, колко безопасно е използването на отпадни води, е основателна, защото рискове има. Но много от тях както у нас, така и по света, вече се преодоляват.
Медицинските изделия като антибиотиците са най-трудният за пречистване отпадък, единодушни бяха експерти, участващи в онлайн форума. Но не и с мембранните биореактори, които работят на нано ниво и които светът познава отскоро. За тях разказа инж. Иван Заяков от Еко Плант Сервиз. Техните предимства не са само биологични. Площта за такава станция се съкращава значително спрямо традиционните. „Ако за 1000 човека са нужни 1500 кв. м застроена площ при конвенционална технология, при тази са нужни 280 кв. м.“, направи сравнение Заяков. Това е така, защото мембранните системи работят с много по-голяма концентрация на утайката – до 15-16 мг/ л, докато една конвенционална може да работи до 3-4 мг/ л. Не на последно място са и икономическите ефекти, тъй като отчитат до 30% по-ниски енергийни разходи от традиционните системи и минимални разходи в процеса на пречистване в химично стопанство на ПСОВ.
У нас с такава мембранна технология боравят в ПСОВ „Капитан Димитриево“, общ Пещера. Системата работи вече 6 години без нуждата от обслужващ персонал на място. Тя се управлява напълно дистанционно, допълни той.

Още едно препятствие пред внедряването на модели за поливане с регенерирани води е, че хидромелиоративните ни системи са в незадоволително състояние. За щастие рехабилитация на съоръженията на „Напоителни системи“ ЕАД вече се случва. В най-близко бъдеще ще бъдат възстановени 26 обекта в страната по мярка за модернизация на водната инфраструктура 4.3 от ПРСР 2014-2020.

Инвестициите са на стойност 115 млн. лева.

В по-далечно бъдеще (до 2026 г. според Националния план за възстановяване и устойчивост) със 848 млн. лв. ще бъдат ремонтирани 105 напоителни канала, 26 помпени станции, тръбопроводи и изравнители, 6 водохващания, 3 язовира, 35 обекта за отводняване. „Да, малка част са от съоръженията, но ще имат невероятен ефект върху цялостната ни дейност“, изтъкна инж. Катя Паралска, експерт към „Напоителни системи“ - клон „Марица“. По думите й милионите левове

за модернизация няма да оскъпят услугата напояване

Защото „пълната рехабилитация на 60-годишни и по-стари съоръжения ще намали годишните разходи за поддръжка и ремонти. Програмите предвиждат до 100% покритие на инвестицията и считаме, че цената няма да бъде повлияна неблагоприятно“, заключи тя.

Какво следва?

Информираността как трябва да се борави с регенерирани води и изграждане на такива системи е фундаментът за прилагането на повторното използване на вода. Затова тази година екипът на SuWaNu ще се заеме с редица курсове и обучения, за да запознаят земеделци, оператори на пречиствателни станции, инженерни компании във водния сектор, консуматори, и не на последно място публични институции.
Допълнително Националната служба за съвети в земеделието ще бъде насреща за малки и млади земеделски стопани, които искат да научат повече за ефективното управление на водните ресурси в земеделието.
А в онлайн платформата на проекта ще бъдат достъпни за всички набор от публикации за това що е то регенерирани води и как най-добре да се внедрят в родното земеделие.

Тънкостите за това подробно се разискват в сформиралата се по инициатива на екипа на „SuWaNu“ работна група за създаване на регионален план за действие. В групата участват представители на науката, публичната власт, оператори в сферата на ВиК услугите, заинтересовани страни. Всички те чертаят бъдещето на напояването с отпадни води у нас.

Според доц. Шилев вземащите решения трябва да бъдат убедени от науката, за да се постигнат улеснените процедури, да има стимули за бизнеса, оттам и ефективно да използваме природните си ресурси. „Най-малко за повторното използване на водите има единно решение на всички органи в европейския съюз (ЕК, ЕП, Съвет на ЕС). Надявам се да не се бавим до последния момент до 2023 г., когато вече трябва да прилагаме регламента“, заключи той.

Разхищението на вода, същевременно недостигът й за земеделието, както и все по-скъпата услуга напояване са проблеми, които регенерираните води могат да решат.