Липсата на клинични признаци усложнява диагнозата по всяко време на годината. Прилагането на добри практики е решението
Д-р Илиян Гечев, двм

Клиничните признаци при нозематоза, предизвикана от Nosema ceranae, не са характерни. Заразяването става чрез контаминиране на цветен прашец със спори от болни пчели събирачки. Те го внасят в пчелното гнездо, след което прашецът се консумира от младите пчели работнички. Спорите достигат до средно черво и проникват в епителните клетки на чревната стена. В резултат на опаразитяването, кислородният стрес в клетките се увеличава и се предизвиква дегенерация на антиоксидантните ензими. В епителните клетки на средното черво при опаразитените пчели нaстъпва дегенерация и лизис.

Спорите на Nosema ceranae имат афинитет (тропизъм) не само към епителните клетки на храносмилателния канал, но така също и към малпигиевите тръбички и към хипофарингеалните жлези (100 %), към слюнчените жлези (87 %) и към дорзалното мастно тяло (20 %). Спори на Nosema ceranae обаче не са открити в мускулатурата, което обяснява защо не се наблюдават пълзящи пчели. Липсата на млечно-бяло оцветяване на червото специалистите обясняват със слабото ниво на инвазия на дорзалното мастно тяло.

През последните години инвазия с Nosema ceranae е широко разпространена по медоносните пчели Apis mellifera, но без проява на клинични признаци. Редица автори доказват, че този паразит няма отношение към смъртността на пчелните семейства през зимата в Европа, с изключение на Испания. Младите опаразитени с Nosema ceranae пчели променят своето поведение. Те стават извънгнездови пчели на 13-19-дневна възраст и започват да събират полен и нектар. Авторите доказват тези изменения с промени в организма на пчелите на хормонално ниво. При експериментални условия те установяват, че при младите опаразитени вътрегнездови пчели нивото на вителогенина е ниско, а титърът на ювенилния хормон е висок. При неопаразитените пчели (контроли) на същата възраст съотношението между двата хормона е в полза на вителогенина. При опаразитените с Nosema ceranae пчели продължителността на живот е скъсена с 9 дни в сравнение с неопаразитените. Според авторите, тези промени вероятно довеждат до повишена смъртност при опаразитените пчелни семейства.
Много често инвазията е асоциирана с вируси. Пчелното семейство изведнъж започва да отслабва и загива за няколко дни. Пчелите напускат кошера, независимо, че в него има достатъчно количество медови запаси. На дъното на кошера най-често не се откриват умрели пчели (подмор). Нещо повече, не съществува синергичен ефект, който да има отношение към смъртността на пчелните семейства при инвазия с Nosema ceranae и вирусът деформиращ крилата. Установява се, че при наличие на голям брой спори на Nosema ceranae, титърът на DWV е нисък.
Според специалистите инфекция с Nosema ceranae е причината за глобалната загуба на пчелните семейства през последните години, независимо че въпросът остава спорен. Този тип инфекция трябва да се разглежда не само на индивидуално ниво пчели и пчелно семейство, а да се има предвид и ефектът, който оказва върху производството на пчелни продукти.

Профилактика: Прилагане на добри пчеларски практики!
- Предотвратяване на стрес, настаняване на пчелните семейства на местности с ниско съдържание на влага, осигуряване на непрекъсната паша. Отстраняването на факторите, които предизвикват стрес при пчелите и потискат имунната им система - висока степен на опаразитеност с Varroa destructor, неспазване на добрите пчеларски практики, липса на храна и т.н. предотвратява колапса на семействата, дори и при наличие на инфекция с Nosema ceranae .
- Отглеждане на силни пчелни семейства с добър почиствателен инстинкт и резистентни срещу заболявания.
- Редовна подмяна на восъчните пити.
- Зазимяване на пчелните семейства с достатъчно количество млади пчели, пчелен мед и цветен прашец.
- Ако в кошера има манов мед, същият се отстранява преди зазимяване на семейството.
- Осигуряване на добра вентилация.
- Поддържане на добър здравословен статус на пчелните семейства (да се свободни от причинители на заразни болести, вредители и неприятели).
- Осигуряване на чиста питейна вода в пчелина.
- Провеждане на задължителни профилактични прегледи от ветеринарен лекар два пъти в годината.
Лечение:
- Засегнатите в силна степен и много слаби пчелни семейства се унищожават чрез изгаряне в присъствието и под контрола на ветеринарен лекар.
- По-слабо засегнатите и все още силни пчелни семейства се прехвърлят в нови или дезинфекцирани кошери, върху изградени чисти или дезинфекцирани пити.
- Осигурява се достатъчно количество пчелен мед и цветен прашец.
- Кошерите, питите и другият дървен и метален инвентар се дезинфекцират.
- При пчелни семейства, отглеждани по конвенционален начен, в борбата срещ кг меднозахарно тесто.
Публикацията е част от книгата „Ветеринарен наръчник по пчеларство и биологично сертифициране“ с автор д-р Илиян Гечев, двм