Лимонът, както и другите цитрусови представители се облагородяват по същия начин като овощните дръвчета от нашите ширини – чрез присаждане.

Засяти веднага след изваждането от плода, семената на лимона покълват бързо и се развиват много добре в домашни условия. Колкото и да се стараем обаче, тези растения ще встъпят в плододаване в най- добрия случай след 5-6 години, дори 10, а и е много вероятно да нямат същите качества. И точно тук идват на помощ техниките за облагородяване. Вариантите са много, но са обединени в две главни в зависимост от това каква част от културния сорт ще се присажда на семенната подложка, а именно присаждане на калем и присаждане на пъпка.

За облагородяване на лимон е по-подходящо присаждането на пъпка, особено ако подложката е едногодишно семеначе с дебелината на молив. Тя се почиства добре в зоната на присаждане, която най- често е на 5-6 до 10 см над кореновата шийка, но това не означава, че не може да е и по-високо.

Що се отнася до пъпката – тя трябва да се вземе от вече плододаващо дърво с доказани качества, също така трябва да е от едногодишен прираст и да бъде добре оформена (такива са пъпките в средната част на клонката). Листните петури се почистват, но се оставя част от листната дръжка, която служи за индикатор за прихващането.

Техниката за присаждане на Т- образен разрез се прилага по- често у нас. Разрезът се прави с остро ножче и се внимава да не се нарани дървесината на подложката. Целта е да се отлепи само кората. Получава се нещо като джобче при надлъжния разрез, в което се пъхва внимателно щитчето с пъпката, отрязано с част от дървесината. След това се пристяга с полиетиленова лентичка, като се внимава да не се оронят листната дръжка и пъпката . До 20-25 дни би трябвало да се е получило срастване и лентичката да се разхлаби. Подложката се прерязва непосредствено след присадената пъпка, а тя прораства за десетина дни. Ако през това време започне да се развива друга спяща пъпка, тя се отстранява, за да не конкурира присадената.

Другата подходяща техника за присаждане на пъпка се нарича „чип-бъдинг“. Разликата с Т- образния разрез е, че тук се засяга и тънък слой от дървесината на подложката. Разрезът е около 1,5 – 2 см и започва от горе на долу, след което се пресича с ножчето пак в същата посока, така че да се получи вдлъбнатина с остър ъгъл. Отрезът на пъпката е същия и трябва да пасне на този на положката. След това процеддурата е същата – пристяга се с полиетиленова лентичка, която след 20-тина дни се разхлабва, а подложката се прерязва над пъпката.

Присаждането на пъпка се разделя в зависимост от срока, в който се извършва. През пролетта се присажда будна пъпка, която се развива още същата година, а през периода от юли до септември се присажда спяща пъпка, която се развива през следващата година.

За облагородяване на по- старо дърво, обаче е подходящо присаждането на калем . Извършва се по няколко начина в зависимост от това какви са срезовете на присадника и подложката. Най- често прилаганите методи са:

Копулация – прилага се, когато присадникът и подложката са с еднаква дебелина. Срезовете трябва да са гладки и еднакви, за да се получи по-добро срастване на тъканите. Прави се по 1 кос отрез в горния край на подложката и в долния край на калема. След което двата компонента се съединяват в мястото на отрезите и се превръзват.

Подобрена английска копулация – Прави се по едно езиче на косите отрези, при което двата компонента се съединяват по-здраво и срастването е по-добро. Операцията отново завършва с превръзка с полиетиленова лентичка. В лозарството тази техника се извършва със специални ножици с резец под формата на ? (омега) и сглобката е много по-прецизна.

На разцеп – тук за подложка се използва дебел клон отрязан под лек срещуположен на присаждането ъгъл , на който се прави разцеп. В него се подпъхва калемът, заострен като клин от две страни, но все пак се запазва част от кората му. Тя трябва да съвпадне с тази на подложката и, след като се напаснат добре , се пристяга.

Други методи за присаждане на калем са: на кози крак, на седло, на страничен зарез ... Общото при всички е, че се извършват когато сокодвижението вече е започнало, т. е. февруари- март. До 20-30 дни би трябвало да се е получило срастване и лентичката да се отпусне.

Интересно при цитрусовите дръвчета е, че има голяма съвместимост между видовете, което позволява на една подложка да се присадят например мандаринка и лимонче или друга комбинация. Необходими са само желание и сръчни ръце.

Не се отказвайте, ако не се получи от първия път.