Тодор Николов, председател на Българската асоциация на търговците със земеделска техника

Интервю на Ася Василева

- Господин Николов, битува мнението, че българските земедeлци работят със скъпи нови машини, какво е реално състоянието на машинния парк днес?

- Ще започна с данните на МЗХ за новорегистрираните машини през 2016 година. Спрямо 2015-а спадът при комбайните е 3 пъти, а при тракторите - 33 %. Причините са комплексни. Основната обаче е насочеността на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) към подпомагане на малките производители, както и неяснотата как се развива тази програма във времето и пространството.

В България винаги е било неясно кога се приемат документи, кога се разглеждат, кога се подписват договори. Това се отразява изключително негативно върху търговията със земеделска техника. Продавачите по никакъв начин не могат да планират доставките на машини. Когато един земеделски стопанин очаква подпомагане за закупуване на техника, докато не стане ясно точно кога ще дойде то, той спира всякакви инвестицииq освен най-належащите.

Затова ние, като асоциация, винаги сме твърдяли, че за нас е по-добре да няма субсидии, отколкото те да са в неясното бъдеще

Що се отнася до цялостното състояние на машинния парк, средната възраст на тракторите в България е над 25 г., средната възраст на комбайните е 17-18 години.

Това се отразява върху себестойността на продукцията. В България амортизационната възраст на машините е много по-къса, отколкото е в Западна Европа, поради спецификата и големината на земеделските стопанства у нас.

В такива машини се влагат много пари за ремонти, горива, масла, резервни части. Тези пари естествено се отразяват върху себестойността на продукцията. Затова ние считаме че трябва да се направи целева програма, извън рамките на ПРСР, за извеждането на машинно-тракторния парк в България от трагичното състояние, в което се намира днес.

- Каква трябва да е тази програма и кой трябва да я направи?

- Има остра необходимост да се направи една 25-годишна програма за развитието на земеделието и хранително-вкусовата промишленост в България.

Свидетели сме как с идването на всеки нов министър на земеделието настъпват промени в приоритетите на министерството.

Моята идея е при създаването на тази програма да се използва научния потенциал, който съществува в България. Министерството на земеделието всяка година харчи огромни пари за издръжка на научните институти. Да им се възложи, съвместно с БАН, с институти по пазарна икономика, да направят един анализ кои продукти е най-подходящо да се произвеждат в България за световните пазари. Да отговорят как можем да достигнем до ресурсно обезпечаване на икономиката ни в реални срокове.

Самият факт, че внасяме огромно количество плодове и зеленчуци за консервната промишленост, месо за месопреработвателната промишленост, явно говори, че нещо не е както трябва.

Регистрирани нови зърнокомбайни през 2016 г. Данни МЗХ.

Нека се направи една обоснована програма как тези проблеми да бъдат решени във времето и тя да бъде предложена за широко обсъждане от обществени организации, от държавни институции в секторите и да се стигне до консенсус по нея.

Тази програма трябва да бъде припозната от всички политически сили, които участват и ще участват в управлението на България. И да се превърне в задължителен документ, който ще бъде изпълняван през следващите 25 години.

- Защо смятате, че сегашната програма и субсидии не вършат добра работа?

- В последния програмен период беше определено като приоритет насочването на инвестициите към малките стопани. Само че предприемач не се става с министерско постановление

Човек трябва да има нагласа и капацитет за това, а не само някаква програма, която да го подпомогне. Така на практика от програмата бяха отрязани всички големи зърнопроизводители в България. Само че аз не виждам някакво особено положително развитие в зеленчукопроизводството, откакто беше изведено като акцент при подпомагането. Което означава, че тази програма не е стъпила на някаква реална основа, не е плод на задълбочен анализ на предишните програмни периоди. Такъв анализ в България никога не е правен. Тези приоритети са плод на кабинетно мислене и то дори не в Министерството на земеделието, а в партийните кабинети. Но когато се правят дългосрочни програми с краткосрочни цели, за да получиш повече гласове на изборите, се стига до погрешно харчене на пари. А една голяма част от тези пари идват от данъците на българските граждани.

Създаването на една научнообоснована, минала през обществено обсъждане 25-годишна програма, която е подтвърдена от политическите партии, ще ни даде възможност в Брюксел да защитим реализацията й и нейното финансиране. Тогава вече ще имаме възможност да се финансират секторни политики, да се мисли за обновяването на машинния парк, да спрат фермерите да харчат пари за ремонти и за преразход на гориво, а да започнат да произвеждат конкурентноспособна продукция.

- Не звучи ли утопично тази идея?

- Ако по нея се работи целенасочено има шанс да стане реалност. Не вярвам някой в България да няма интерес да се развива земеделието, така че да бъде печелившо.

- Имате ли статистика какво е състоянието на машинно-тракторния парк в развитите страни?

- В Западна Европа са много малко стопанствата с параметри на средно земеделско стопанство в България. Много често в тези страни фермерите са членове на кооперации, които притежават техниката. На различните места въпросът е решаван различно, но такава средна възраст на машините, като тази у нас, няма никъде в света. Нормално е средната възраст на комбайните да е около 10 години, а на тракторите - до 15 години.

Другото е, че в България секторът услуги в земеделието не успя да се развие защото периодът, когато това трябваше да се случи, беше период на тотално безпаричие в този сектор. Който тръгнеше тогава да оре като услуга, знаеше, че няма да си получи парите.

Направихме и една друга глупост. Тя залегна още навремето в програма САПАРД - ако си закупил техника по програмата и имаш свободен ресурс, например можеш да ореш още един месец, нямаш право да го правиш като услуга. Забранено е, ако го правиши с тази техника, трябва да върнеш субсидията. Аз не разбирам къде е логиката в това решение.

А в програма, която да подкрепи развитието на сектора на услуги със земеделска техника, има хляб. В много райони на страната земеделските стопанства са малки, имат нужда от техника, но не могат да си позволят да я закупят.

- Има ли нещо, което държавата би могла да направи сега за решаването на проблема?

- Да. Първо да се преосмислят правилата на фонд "Земеделие" по сегашната програма. През последният прием по ПРСР бяха представени 3700 проекта. Одобрени бяха 750. Това означава ли, че има 80% безхаберници, които са си хвърлили парите за проекти на вятъра? Защото всеки проект струва минимум 5-6 хил.лева. Аз лично не вярвам, че има 3000 такива безхаберника в България.

Това означава, че има нещо, направено не както трябва в рейтинговите системи, в изискванията. Бих предложил да се види тези 3000 неодобрени проекта защо не са одобрени. Или рейтинговата система е направена съвсем целево, за да се режат проекти, или е направена погрешно.

- Програмата е такава защото липсват специалисти, които да я направят добре, или специално е направена в интерес на някого?

- Аз съм член на работната група, която разработваше програмата. И това беше един фарс. По правилник всяка точка от програмата трябваше да бъде гласувана. Няма гласувана една точка. Единственото нещо, което бе подложено на гласуване на заседание бе да се намали максималният размер на субсидията от 1,5 млн на 1 млн. евро.

Всичко останало е взето като кабинетно решение. Убеден съм, че решенията, които се вземат в кабинетите на МЗХ са политически.

Практиките във фонд “Земеделие” генетично тръгнаха накриво.

Не съм далеч от мисълта, че тези рейтингови системи са измислени по този начин в полза на някого. Цялата тази система трябва да се преосмисли.

- Как предлагате да стане това?

- Да се създаде в рамките на фонда един обществен съвет, който да има право да контролира проектите и членовете му да имат право да получават всякаква информация по всяко време. Работните групи в момента са един абсолютен фарс.

Едни чиновници пускат едни имейли и, ако не отговориш до два дни, се приема, че си гласувал “за”. Никой не се интересува получил ли си този мейл или не. Виждаме сега как се случват нещата. Зациклили проекти във фонда изведнъж се решават и не е много трудно да се предположи какво се е случило.

- Каква е ролята на БАТА като асоциация?

- БАТА като организация се мъчи да убеди различните фактори в администрацията, които отговарят за това, че състоянието на техниката в България не е такова, каквото на някой му се иска да изглежда. Непрекъснато се сблъскваме с факта, че хората, които имат данните за състоянието на земеделската техника, не ги четат. Ние на всеки 6 месеца вадим такива данни, но никой не им обръща внимание.

- Каква тогава е реалната полза от такава организация?

- БАТА е организация, която обединява търговците на агротехника с няколко задачи. Първата е да има място, където те да си говорят за проблемите си, да търсят заедно решения. Аз много вярвам в браншовите организации, тъй като това е мястото, където опознаваш хората от бранша. Опознавайки ги, ти можеш да развиваш нещата, които ви обединяват. За мен това е основната функция на БАТА.

- Какво да очакваме от изложението БАТА АГРО?

- Тази година то ще се проведе в периода 16-19 май на летището в Стара Загора. Новото е че ще се опитаме да поставим акцент върху сектор животновъдство. Ще има животновъди, които ще изложат породисти животни. Всичко друго няма някакви особени промени. След като направихме две пролетни издания изведнъж се оказа, че на някои наши колеги две издания годишно им станаха много. Преместването на земеделските машини два пъти годишно да пистата струва доста пари и усилия.

Така че засега се прецени изложението да бъде веднъж годишно, но ще видим докога. Това е продиктувано обаче и от други неща.

Факт е, че пазарът през последните години върви надолу. Като изключим 2015 г., когато беше изхарчен един излишък от предишния програмен период. Това малко поразчисти машини, които стояха и чакаха тези пари да бъдат изхарчени. Пазарът си се движи надолу защото няма стимул.

- Как очаквате да се развие той тази година?

- Не съм оптимист. Някакви драстични промени в политиките няма как да се случат.

- Ако си представим, че няма никакво интервениране от страна на ЕС и държавата, и пазарът бъде оставен сам на себе си, това ли са реални размери на търговията със земеделска техника в България?

- Това ще може да се разбере само когато няма програми. Всяко изчакване на програми предизвиква задържане на инвестициите. Истината е че в рамките на следващите година-две аз не виждам как може да има някаква промяна.

Важното е да видим обаче какви ще са отраженията на това върху самото земеделие. В момента с програмите ако се стимулира нещо, то това е търговията с трактори около 100 к.с. Има някакво раздвижване в продажбите на оборудването за ферми, които предстои да видим до какви успехи ще доведат.

Това което ме притеснява, е че ще се върнем назад в резултатите при зърнопроизводството. А това е структуроопределящ отрасъл за българското земеделие. От зърното излизат всички суровини и фуражи, които са необходими за по-нататъшните производства. Добавената стойност е хубаво нещо, но трябва да има стратегия какви производства ще развиваме.

Тук пак се връщаме на идеята за 25-годишната програма. Защото българското зърно има голям проблем с качеството. Българската пшеница е основно фуражна. Но за да произвеждат висококачествена пшеница, фермерите трябва да имат ресурс, за да изпълняват всичките дейности в необходимите срокове.

Което означава да засееш навреме, да ториш по подходящ начин и навреме и да можеш да ожънеш навреме. Всички тези неща са свързани с ресурс. Масово почвата не се подхранва с всички необходими съставки.

В крайна сметка опираме до пари. Тези пари трябва да се осигурят дългосрочно.

ВИЗИТКА

Тодор Николов е изпълнителен директор на Ванто Трейд Ауто АД - една от първите частни фирми в автомобилния бизнес у нас, а сега търгува със земеделска техника резервни части и смазочни материали и развива сервизна дейност.

Николов е един от основателите на Съюза на вносителите на автомобили в България и негов пръв председател.

Председател е на Управителния съвет на Българската асоциация на търговците на агротехника от 2015 г.