Черноглавата плевенска овца - най-устойчивата порода, която се приспособява добре както в равнинни, така и в планински райони. Неслучайно е гордостта на българската селекция, напомня консултантът ни гл.ас. Никола Методиев

Породата Черноглава плевенска овца има над 100-годишна история. Тя е резултат на целенасочена селекция по млечна продуктивност на основата на цигайски овце с използването на отродие с черна глава. Учените овцевъди в България смятат, че Черноглавата плевенска овца е най-високото постижение досега на родната селекция. Това е породата с най-висока млечност и плодовитост сред автентичните български овце.

Породата е разпространена в цялата страна, като най-много на брой са овцете в Плевенска, Врачанска, Ловешка и Великотърновска област. Засилен интерес към породата проявяват и овцевъди от Румъния, Гърция, Македония и Турция.

Общият брой овце от породата е около 200 хиляди, като под селекционен контрол са 12836 овце-майки и 264 коча от 52 стада (ИАСРЖ, 2012). Родословната книга на породата е заведена от 1965 г. От 2005 г. развъдната и селекционната дейност с овцете се осъществява от Асоциацията за развъждане на Черноглава плевенска овца. Основният метод на развъждане на Черноглавата плевенска овца е чистопородно с прилагане на висшата му форма - развъждане по линии.
Ето какво е екстериорното описание на породата:
Главата е нежна, суха, с правилна или леко изпъкнала профилна линия, незарунена, покрита с къси пигментирани покривни косми. Лицето е черно, но се срещат и животни с бяло петно на челото, тила и между ушите. Ушите са черни, големи, желателно е да са хоризонтално поставени. Шията е удължена, тялото - дълго, гръдният кош е тесен и дълбок, гърбът - прав или седлест, крупата - добре развита. Краката са здрави, незарунени, черни, но се срещат животни с бели пръстени или бели петна по тях. Копитата са черни, здрави. Коремът е недобре зарунен, като често се срещат животни с гол корем и гола долна част на шията. Агнетата се раждат цветни и към 6-7-ия месец избеляват. Кочовете са с добре развити рога, но има и безроги. Овцете майки са безроги или с неразвити рога. Опашка е тънка, дълга, зарунена и често стига до земята. Руното е полуотворено. Вълна е еднородна, груба, като при по-голяма част от животните вълната е бяла, като 4-5 процента от животните са с цветна вълна.
В породата са оформени два типа животни:
Първи тип: овцете са по-дребни, с живо тегло около 60-65 кг. Отличителните белези са прав лицев профил, по-рядко гърбав, средно дълги уши и шия, прав гръб. Опашката е рядко дълга, тънка, стигаща до подскакателната става, коремът и шията са полузарунени.
Втори тип: Животните са с по-високо живо тегло, овцете майки тежат 75-85 кг, а кочовете - 110-170 кг. Главата е голяма, с извита профилна линия, ушите са големи, широки, клепнали, често стигащи до ъгъла на устните. Шията е дълга и често е гола. Холката е сравнително широка, има животни с прищипване зад плешките. Гърбът е дълъг, често седлест. Опашката е дълга, като при някои животни стига до земята. Животните са висококраки (в Плевенско им викат щъркокраки), коремът и долната част на шията са голи.