Като прибавим и загубите от туберкулозата, синия език, антракса и шапа - животновъдният сектор е на ръба на оцеляването

Жени Владинова
През последните години у нас се вихрят страховити болести по животните. Почти всички сектори в животновъдния бранш понесоха щети, но говедовъдството пострада най-много. Допреди месец за тях най-големият проблем бе ниската изкупна цена на млякото, но сега дори и това е без значение, защото стотици крави вече ги няма, те са евтаназирани. И фермите са празни. Нещата този път стигнаха до унищожаване на сектора.

Какво се случва

Всичко, което се изприказва и твърди до този момент, обхваща единствено мерките по ограничаване на щетите и прекъсването на пътя на разпространение на опасната заразна болест. И единственият неоспорим факт е, че у нас

много ферми ще бъдат заличени от регистрите

Но това сякаш не тревожи никого, дори тези, които ги контролират и са наясно с разходите и поддръжката на една говедовъдна ферма. В момента държавата обезщетява с малко над 1000 лв. за крава фермерите. Но говедовъд от Старозагорско ясно каза в новините по Би Ти Ви, че това е цената на бракувана крава, а не на високопродуктивна млечна крава, която струва двойно повече. Неговата ферма е била от 70 животни, всичките вече загробени, и за тях ще получи 70 хил. лв., но загубите според изчисленията му са за над 150 хил. лв. И всичко, с което разполага в момента, са празни обори и доилни инсталации. Ужасяващ е фактът, че ще има още много като него. В момента се пръска с хеликоптери с препарати срещу комарите - преносители на болестта, за да се прекъсне разпространението на заболяването. Но вече дни наред вали дъжд в почти цялата страна, след това идва затопляне, а това означава, че резултатът от пръскането ще е нулев. А задържането на вода по ливадите и пасищата и повишената влажност ще допринесе за нови огнища на заразата и още повече празни обори, е преценката на ветеринарни лекари.

Как се стигна дотук?

На този въпрос най-добре могат да отговорят пряко засегнатите - говедовъдите, и тези, които трябваше да не допускат или поне да сведат до мининум щетите от появата на новата опасна заразна болест по едрия рогат добитък.

Подир дъжд качулка

е категоричното мнение на г-н Панайот Тодоров, съпредседател на НСГБ, за предприетите действия от страна на БАБХ и МЗХ. Той твърди, че още през 2015 г. на последния консултативен съвет в МЗХ фермерите са призовали и МЗХ, и БАБХ

да предприемат превантивни и изпреварващи мерки

- ваксинация на говедата в Южна България, за да не се допусне бедствието, сполетяло тогава Гърция. Резултатът от престъпното неизпълнение на задълженията на тези институции, отговарящи за предпазването на животните от заразни заболявания, е вече факт, отсича фермерът. И въпреки това, вместо денонощна превантивна работа на всички структури на БАБХ по места, на частно практикуващите лекари, полиция и местна власт, се правят само съвещания, на които се дават указания на фермерите за дезинфекция и се изнасят лекции как да се подобри качеството и чистотата на млякото.

Никой не пое и не инициира отговорност

за формиране на екипи от специалисти за провеждане на мащабна борба и ограничаване на поразените райони чрез дезинфекция и използване на препарати, унищожаващи носителите на заболяването и стопиране на разпространението на заразата, твърди г-н Тодоров. На 21.04.2016 г. от 14.00 ч в МЗХ бе свикан консултативен съвет по животновъдство с дневен ред от една-единствена точка и тя е нодуларният дерматит, но вече е много, много късно...е преценката на г-н Тодоров. Според него единсвеният неоспорим факт е, че заболяването нодуларен дерматит се разпространява в България със скоростта на светлината и

последствията от безотговорността ще са ужасяващи за хиляди фермери и е престъпление към държавата.

И още: г-н Тодоров алармира, че сега е времето да се изяснят въпросите:

0 какво се случва с кредитите на животновъдите за изхранване на животните;
0 как ще се развият във времето поетите от тях ангажименти по различни схеми и мерки, като мярка 121, подмярка 4.1, агроекология, подпомагане на пасища на база притежавани животни и др. в случай на форсмажорни обстоятелства, ако говедата бъдат принудително умъртвени.
Според НСГБ и другите браншови организации - Асоциацията на млекопроизводителите "Тракия Милк", Асоциацията на млекопроизводителите "Тракийско мляко" и Асоциация на месодайното говедовъдство, трябва да се проведе дебат относно изискването за задържани 70 процента животни към референтната 2009 г. в случай на ликвидиране на стопанството. Това се случва по независещи от фермера обстоятелства, а субсидията ще му даде възможност да преустрои стопанството си.

Снимка: news.bg

За позицията на Българския ветеринарен съюз и БАБХ четете в новия брой на в. "Български фермер"на 28 април