Диана Ванчева

Е ли зърнопроизводството разлюбеният фаворит на управляващите и докога ще е така - питат се напоследък със старта на новата ПРСР 2014-2020 зърнопроизводителните стопанства.

Въпросът е предизвикателство и възбужда да се изясни какво бъдеще всъщност се очертава пред хиляди зърнопроизводители - дребни, средни и по-едри в следващите 6-7 години.

Асоциацията им /НАЗ/ винаги е настоявала предварително да се съобщават намерения, нормативи и директиви от страна на държавата и е повтаряла, че сериозен бизнес без предвидимост не може да се прави, заради което и е успявала.

Истина е, че с отиващия си стар програмен период за 2007-2013 г. зърнопроизводството изведнъж се почувства загърбено и изпадна в нещо като информационен и инвестиционен вакуум.

Много от хилядите земеделски стопанства от 22-те регионални организации на НАЗ в страната, които отглеждат не само зърнени, но и технически и маслодайни култури, са пред дилема в развитието си. В същото време площите, които те обработват не са никак малко - заемат близо четвърт от т.нар. използваема земеделска площ в страната, а стопаните им цифром и словом обработват около 55-60% от обработваемата земя у нас

След годините на разцвет, подкрепен от директни плащания и възможности да се инвестира по ПРСР за обновяване на техническия парк, сега нещата се промениха.

Възможностите да се спечелят проекти по линия на селските райони изтъняха. Това произлиза от новите политически цели за новия програмен период 2014-2020, за който държавата взе своето решение приоритет да бъдат други направления от земеделието, които бяха изоставени в предишни години.

Така производителите на пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица, ориз, ръж активно се питат как и в каква посока ще могат да затвърждават, но и да модернизират бизнеса си.

Защото за зърнопроизводството, както навсякъде по Европа и по света, се знае, че изисква скъпи машини и непрекъснато обновяващи се технологии, за да бъде конкурентен и експортен сектор.

Зърнопроизводители твърдят, че вече виждат как в настоящия програмен период при всеки прием на проекти по ПРСР бонус точките ще летят към приоритетните сектори а именно зеленчуци, плодове, овощни градини, бионаправлението, които де факто станаха новият главен герой в ОСП. Някои от тях вече не пропускат да подхвърлят, че този факт им подсказва, че земеделието ни ще продължава да се развива на приливи и отливи и явно през програмен период ще залита от една в друга посока, без баланс.

Време ли е за диверсификация

Това се питат немалка част от зърнените стопанства. Някои вече пресмятат дали си струва и кога да започнат да диверсифицират бизнеса си и да търсят ниши и в другите сектори.

Но пък повечето агробизнесмени не бързат да го обявят като намерение, защото смятат, че когато един бизнес субект е сериозно изграден, пазарно ориентиран и специализиран, а и има пазари, той по-трудно променя първоначалните нагласи.

Друга немалка част от фермерите в зърнопроизводството обмислят планове в най-близката посока - зърнопреработка за да затворят цикъла и да си осигурят принадена стойност.

Осъзнават обаче, че това ще изисква доста големи и сериозни проекти и инвестиции, които могат да останат и безмислени, при положение, че по мярката за преработване на първична земеделска продукция приоритетът пак ще отива при другите направления.

Т.е. засега не се очаква, че много от зърнените бизнесмени с лекота ще наклонят везните на производството си в съвсем нова посока.

Но има и доста такива, които се замислят, защото не са успели в стария програмен период да превъоръжат стопанствата си със скъпи нови трактори и комбайни. Те с по-голяма лекота биха диверсифицирали, защото така или иначе ще им става все по-трудно да успеят да купят машини по линия на селската програмата, а сами едва ли ще могат да поемат цялата инвестиция.

Решенията, които ще се вземат в зърнения сектор всъщност се превръщат във въпрос на икономически анализ на всяко едно отделно стопанство

Зърнопроизводителите обаче са прави за това, че настояват да чуят какво смята да планира държавата в по-дългосрочен план, за да си направят сметките и да постигнат онази предвидимост за развитие на бизнеса, за която винаги са настоявали. Т.е. искат да знаят дали ще имат повече шансове по някои бъдещи мерки на ПРСР, когато приоритетът няма да е само в зеленчуци, плодове и животни.

Например интересуват се от хидромелиоративните инвестиции.

Управляващият орган на програмата дава знак, че схваща въпросите като сериозни, но МЗХ засега нищо не им обещава

Това заяви и зам.-министър Васил Грудев на форума на зърнопроизводителите в Пловдив преди два месеца, макар, че буквално каза: "Проблем е да видим къде ще позиционираме зърнопроизводството."

Според аграрното ведомството е дошло време и другите сектори да се развият и да станат конкурентни, а и най-вече да създадат дългоочакваната заетост в селата.

Зърнени фермери споделят под сурдинка, че много не им се вярва, че пренасочването на всички евросредства към зеленчуци, плодове, животни, био и ароматни култури ще донесе на държавата така очаквания ефект - че кравите и овцете ще се увеличат, а зеленчуците и плодовете ще преборят вносните. Някои от тях изнервено предвиждат, че държавата може и да остане неприятно изненадана, сменяйки така рязко приоритетите си.

Министър Десислава Танева обаче твърди, че такива са политическите приоритети през новия програмен период и трябва да бъдат спазвани, за да могат и тези чувствителни сектори да имат възможност да преживеят своя ренесанс след годините на упадък.

Няколко мнения от експерти извън МЗХ също дават някои насоки какво би могло да се очаква:

Проф. Светла Бъчварова, зам.-председател на парламентарната комисия по земеделие, е на мнение, че субсидиите все пак определят насоката за развитие в земеделието и когато има икономически стимул и пазар, производството тръгва в тази посока.

Според нея доказателство е, че досега зърнопроизводството имаше субсидии и пазар, инвестира в техника и се развиваше. Нейната прогноза на прага на ПРСР 2014-2020 бе, че производството на зърнени култури у нас ще се стабилизира на определени равнища - около 10-11 млн. дка с пшеница, 2 млн. дка с ечемик, 4-5 млн. дка с царевица и 6-7 млн.дка със слънчоглед. Тя очаква да се появят повече комплексни ферми - със зърно и животни

Анализаторът Николай Вълканов от Интели Агро бе излязъл преди време с прогноза, че и след първите 7 г. от еврочленството ни, производството на зърно ще остане моторът за още 2-3 години напред - това ще се дължи както на европейското директно субсидиране на площ, така и на факта, че там е съсредоточена близо 80% от използваемата земеделска площ у нас.

Според него сред силните страни на зърненото производство в страната ни са наличната значителна финансова и пазарна мощ както и вече завоювана мощ на пазара за земя, което дава шанс за окрупняване, интензификация, инвестиции в техника. Той допуска, че може да се очаква част от зърнения агробизнес да се насочи и към трайните насаждения...

Без да се забравя, че отглеждането на зърно у нас има своите подходящи природни и климатични условия, които са го създали (както и наличието на цяла житница в Добруджа), може да се констатира, че всичко останало ще зависи от обема, собствените възможности и нагласи на голяма част от стопанствата, отглеждащи зърно.

Едни са натрупали достатъчен капитал и биха могли и сами да инвестират занапред в машини, като ползват кредити от търговските банки - по-едрите дори са ухажвани от банкерите. Други обаче твърдят, че не са толкова силни, че да се справят, ако зад гърба им не е ПРСР.

Но всички подозират, че трябва да имат едно наум, защото зърненият сектор нееднократно е доказал, че може бързо и ефикасно да усвоява евросредства във вид на проекти за техника.

И не се знае дали някой ден в някой труден момент няма отново да опрат до него.

Извън протокола...

Красимир Аврамов: За годините на съществуването си НАЗ доказа на практика нещо много важно - че българите могат да се обединяват зад обща кауза и да правят политики, партнирайки си и опонирайки на управляващите. Земеделците видяха, че когато сме обединени, целите ни могат да се постигат.

Радослав Христов: Няколко хиляди човека и няколкостотин трактора съумяхме да поведем към София в защита не само на нашите интереси. Асоциацията изигра огромна роля в диалога с държавата за определянето и прилагането на ОСП 2007-2013 г., участва и в бюджетирането, и в промяната на наредбите.

Ангел Вукодинов: Ние затворихме и граници, и нарушихме диалога с властта, но по-късно правителството изтегли заем и осигури директните плащания за 2013 г. Производителите видяха с очите си, че когато са обединени, са по-силни и успешни.

Румяна Ангелова: На старта на ОСП 2014-2020 г. други отрасли получиха приоритет, а сектор зърнопроизводство бе изолиран. Това че секторът е най-силният и утвърден, не означава да бъде пренебрегван.

Мариела Йорданова: Пристанищата ни не стават, затова голяма част от зърното изнасяме през други държави, където остават добавената стойност и печалбите. Очакваме отдавна в периода 2014-2020 да можем да инвестираме в хидромелиарации, защото вода газим, жадни ходим.

Зам.-министър Васил Грудев: Със зърнопроизводителите винаги успяваме да си кажем наболелите въпроси и да насочим политиките, така че да станат по-успешни за всички нас.

Министър Десислава Танева: НАЗ е най-голямата, представителна и най-демократично работеща организация в България.