Таня Демирова

Няма производител в света, който да не се стреми не само да реализара напълно продукцията си, но и да я продаде колкото се може по-изгодно. А това обикновено става на практика с износ. Това важи с пълна сила и за птицевъда от Етрополе Николай Гарвански, който

от години е номер едно в производството на пъдпъдъчи яйца

За да открием каква е рецептата му за печеливш бизнес в птицевъдното направление, в което мнозина се провалиха с гръм и трясък, отиваме във фермата му, разположена в сърцето на екологично чистия планински район край Етрополе.

Не се притесняваме, че може да се разминем с Николай и да не го заварим във фермата, тъй като животновъдите, респективно птицевъдите, нямат почивни дни

На практика едва ли не живея във фермата, шегува се Николай Гарвански. И няма как да е другояче, ако искаш поголовието ти да е здраво и продуктивно. Клатим глави в знак на съгласие с него, защото това си е нещо задължително в животновъдството. Няма как в 17.00 ч. да врътнеш ключа на фермата и да се прибереш вкъщи. Така стоят нещата с работното време на Николай от 15 години.

Всъщност началото на вече печелившия бизнес с пъдпъдъчи яйца е поставено като по учебник по икономика, в който пише, че всяка криза създава условия за нови бизнесвъзможности но все пак затова си трябва и нюх, и знания, и постоянство, и не на последно място - доста средства (добре че ги има банките да отпускат кредити!).

Точно това се случва и с Николай Гарвански през 2000 г., когато всички направо бяха направо полудели по почти непознатите дотогава у нас японски пъдпъдъци. Всеки търсеше начин да люпи пъдпъдъчи яйца и светкавично да забогатее. Ажиотажът се подхранваше и от грандиозните планове за мащабен износ на пъдпъдъчи яйца. И всеки, който успееше да се снабди със "златните" носачки, вече се виждаше утрешен милионер. Но всичко се оказа поредната (пъдпъдъча) пирамида и естествено много хора изгоряха: вземаха им яйцата, а не им ги плащаха. Сред потърпевшите е и Николай, но за разлика от останалите излъгани, той не се отказва, а взема нещата в свои ръце.

В началото имах 2000 пъдпъдъка, а след това - заради обещания износ, ги увеличих на 5000, връща се назад Гарвански. И когато стана ясно, че всичко е една измама, реших сам да си продавам яйцата. И тръгнах по търговските вериги, които тъкмо навлизаха в България - съвсем буквално чуках от врата на врата из цяла България. После седях и чаках да ме приемат. И с постоянство успях да вляза в 1-2 големи търговски вериги, а впоследствие - във всичките. Това ми отне година време, но не се отказах, разказва Гарвански.

В момента няма голяма търговска верига у нас, която да не продава пъдпъдъчите яйца, излюпени във фермата на семейство Гарвански. Това си е направо голям пробив, като имаме предвид, че българинът има доста консервативни вкусови предпочитания - купува каквото традиционно е свикнал. Но вече нещата са променени. Все повече хора се ориентират към здравословното хранене, а пъдпъдъчите яйца са негов задължителен елемент.

Всъщност фермата на Гарвански е на ръка разстояние от биологичното производство

Но като истински бизнесмен Николай си дава сметка за ниската покупателна способност у нас и че за съжалнение все още само малка част от потребителите у нас посягат към биологичните продукти, които естествено са по-скъпи. Едно пъдпъдъче биояйце в Европа струва 25 евроцента - цена, която не е по джоба на българина. Но някога и това ще стане, убеден е Николай.

При отглеждането на пъдпъдъците си Гарвански са покрили най-добрите европейски стандарти

Техният дългогодишен опит и доказани в практиката професионални познания за отглеждане на пъдпъдъци гарантират високото качество на продукцията. И затова наистина нямат конкуренция - имало един, който подбивал цените, обаче фалирал, и друг, който уж внасял яйца, пък се оказало, че са български и го хванали.

И след като са обхванали максимално българския пазар на пъдпъдъчи яйца с 15 000 носачки, сега етрополските птицевъди вече гледат към износ. Затова Николай и "двете му десни ръце" във фермата - синовете му Григор (36 г.) и Светослав (31 г.), са решили да разширят портфолиото на фирмата с ново производство - на месо от пъдпъдъци (замразено и охладено).

Вече имат изготвен проект за кланица за пъдпъдъци, събрана документация и оборудване.

Но Николай иска първо да е готов с кланицата и съответно с пъдпъдъците за месо (те специална порода - Фараон) и после да започне същинските преговори за износ. Засега има запитване от Германия. В Гърция също много търсят това деликатесно месо, така че пазар има.

Гарвански имат готовност да направят ферми за по 50 хил. и дори за по 100 хил. пъдпъдъка - всичко зависи от пазара.

В момента Гарвански правят цялостна модернизация на фермата си - подменят изцяло оборудването си с автоматизирано хранене и почистване на тора.

Но най-големият мерак на Николай е цехът за производство на различни видове консерви от пъдъпъдъче месо, каквито дори в Европа няма. И тогава вече пазарните възможности ще бъдат наистина много големи. Това вече е включено във фирмените планове за догодина. А досегашната практика на две поколения Гарвански показва, че какво са решили, смятай, че са го направили. Така че още догодина се гответе да ядем не само пъдпъдъчи яйца, но и пъдпъдъче месо, и вкусни консерви.