Значението и отглеждането на един или друг вид селскостопански животни се определя от продукцията, която те дават за задоволяване потребностите на човека. Средната млечна продуктивност на кравите от съвременните млечни породи е около 8-10 хиляди литра и с основание се определят като "фабрики за мляко". От свинете-майки от съвременните породи и хибриди при двукратно опрасване в годината и угояване на техните приплоди се получават над 2 тона месо в живо тегло, затова и тях ги определят като "фабрики за месо".

За овцете няма гръмки определения, нито рекламен шум като селскостопански животни. Не се коментира и тяхната продуктивност. Независимо от това в света се отглеждат над 1,2 млрд. овце, като интересът, търсенето и консумацията на овче мляко и месо и продуктите от тях бързо нараства не само в ислямския свят, но и във всички страни на света. През последните години научно бе доказано, че овчето мляко освен високите вкусови качества съдържа в много по-големи количества т. нар. Омега-3 мастни киселини, изключително полезни за здравето на човека. Овчето мляко съдържа и линолова киселина, спрягана като носител на лечебни свойства срещу ракови заболявания. Бързо разширяващият се вътрешен и международен пазар и нарастващото търсене на овче мляко и млечни продукти, както и на агнешко и шилешко месо, ще осигури своевременната им реализация и добри доходи на овцевъдите. Така че има много причини и фактори за ускорено развитие на този важен за националната икономика животновъден подотрасъл.

Не по-маловажен е и другият неоспорим факт за интензивно развитие на овцевъдството ни през следващите години и десетилетия - изключително богатият опит и традиции в отглеждане на голям брой високопродуктивни овце. Доказателство за това е, че преди 25-30 г. България бе сред водещите износителки на живи животни от дребен рогат добитък.

За периода 1980-1984 г. България постоянно изнася над 1млн. шилета, като през 1980 г. са изнесени 1,3 млн. Но след погрома на селското стопанство след 1990 г. до наши дни най-силно пострада животновъдството. Броят на овцете по години постоянно намалява. За това говорят цифрите:

1980 г. общо овце - 10 536 хил., в т.ч. овце-майки 7 232 хил.;

1990 г. общо овце - 8 130 хил., в т.ч. овце-майки 5 007 хил.;

1995 г. общо овце - 3 398 хил., в т.ч. овце-майки 2 358 хил.;

2000 г. общо овце - 1 730 хил., в т.ч. овце-майки 1 347 хил.;

2006 г. общо овце - 1 635 хил., в т.ч. овце-майки 1 296 хил.;

2011 г. общо овце - 1 455 хил., в т.ч. овце-майки 1 173 хил.

Вследствие на катастрофалното намаляване броя на овцете производството на овче мляко пада на 85 хил. т през 2010. Сривът е голям - от 262,35 хил.тона през 1990 г. Месото за съответните години намалява от 166,0 тона на 13,32 тона кланично тегло (общо производство в кланиците и в стопанствата ). За такъв катастрофален спад, който продължава вече над 20 години, коментарите са излишни.

Вина за това състояние носят всички правителства, които не предприеха нищо за спиране пагубния ход на овцевъдството и за осъществяване на възход и интензивно развитие. Дори през последните две години, когато се тръби за усвояване на огромни средства от европейските фондове и се нагледахме на откриване на инфраструктурни обекти, нито веднъж не беше показано откриване на някакъв животновъден обект. Резултатите за състоянието на животновъдството показват, че то е оставено на автопилот. Няма ясна, конкретна, научно обоснована стратегия и програма за неговото развитие в краткосрочен и дългосрочен план.

Какво показват статистическите данни за състоянието на овцевъдството през последните 2-3 години. Стопанствата в страната, които отглеждат овце за разплод от 1 до 49 бр., намаляват през 2011 г. с 31,1% спрямо 2010 г., а отглежданите овце в тях намаляват с 11,0 %. Стопанствата, които отглеждат над 100 овце за разплод се увеличават с 20,6%, а броят на отглежданите в тях овце се увеличава с 30.0% и достига общо за страната 571 хиляди. Тази тенденция все пак е нещо положително. Създаването на едри овцевъдни ферми с капацитет от 100 до 1000 и повече овце с изграждането на нова съвременна материално-техническа база ще позволи да се механизират трудоемките производствени процеси, машинното доене на овцете.

Наложително е да се внедри научно обосновано хранене и отглеждане на овцете, както и най-съвременните методи за селекция и репродукция в овцевъдството. Само по този начин ще се ускорят породното подобряване и генетичното усъвършенстване на стадата. Необходимо е държавата и всички стопански органи да обединят усилията си, оказвайки всестранна помощ - финансова, организационна, материално-техническа, за стимулиране на бранша с цел отглежданите сега около 570 хиляди овце да се увеличат през следващите 15-20 години на 2,5-3,0 милиона, а средната дойна млечност да достигне над 150 литра. Време е да се създадат и многобройни стада от месодайното направление за производство на висококачествено агнешко и шилешко месо.

Възниква фундаменталният въпрос - възможно ли е при сегашния малък брой разплодни овце чрез собствено разширено възпроизводство да се увеличи 3-4 пъти броят на овцете и едновременно с това да се повиши тяхната продуктивност. Отговорът е категорично положителен, ако се създават и провеждат необходимите организационни мероприятия и се прилагат съвременните методи за ефективно използване репродуктивния потенциал на елитните разплодни кочове и всички годни за разплод овце.