Борбата с плевелите винаги е била тема, която разискваме със смесени чувства. Кой или какво определя едно растение като плевел, като билка, като цвете, като храна? Какви са критериите? Естествено, че е предназначението или по-скоро употребата, а може би е етикетът или вредата? Е, можем ли да кажем, че липсата на информация води до интересни последствия? Спомняте ли си как започнахме да хапваме здравословната алфалфа (люцерна с други думи), а бумът около тученицата?

Запознайте се сега с амарантусите – растения с много лица и предназначения.

Историята на амарантусът (или амарантът) и неговата употреба датират от хиляди години. Според някои източници преди 6-8 хиляди години ацтеките използвали листата за храна, подобно на спанака днес. Към семената пък прибавяли мед и извайвали статуи, които по-късно чупели и консумирали.

В наши дни амарантусите наброяват над 60-70 различни вида. В Англия се използват широко заради тяхната орнаментна стойност. Обърнете внимание на името „Love lies bleeding” („Любовта лежи окървавена“ в превод). Руснаците ги отглеждат заради зърното, от което се приготвят брашна и тестени изделия. Мексиканците правят алегрия. Китайците похапват листата, както спанак. У нас пък са по-познати с названието щир и са строго заклеймени плевели. Интересно, нали?

Борбата е безмилостно жестока 

Щирът обикновено се появява в градините ни по-късно през пролетта. При подходящи условия израства доста бързо и е способен да хвърли стотици и дори хиляди семена, поради което се разглежда като враг на културните растения. В неподходящи условия (например суша) остава дребен и образува бързо семена, с които да запази вида си на територията.

Щир може да се срещне навсякъде, но в зеленчуковите и цветните градини, присъствието му е особено нежелано. Борбата с него се води предимно с ръчни обработки още в началните етапи от развитието му и преди да е образувал семена. Лесно се повлиява и чрез редица хербициди.

За зърно и листа 

Селектирани и отбрани са доста видове и сортове щир. Всъщност, нека го наричаме амарант, за да не събуждаме лоши асоциации. Та, културните форми на амаранта, сортове като Алегрия и Калулу и доста други, се отглеждат за добив на листа или зърно.

Данните около хранителната стойност и лечебните качества на тези растения са повече от интересни. Твърди се, че листата съдържат сходно количество оксалова киселина, както спанака. Зърното пък превъзхожда по качество някои по-разпространени брашна. Естествено, има и обратни мнения. При всички положения, ако решите да пробвате, която и да е част, започнете с малко количество.

„Любовта лежи окървавена“  Освен всичко друго от семената може да се правят и пуканки.

Освен всичко друго от семената може да се правят и пуканки.

Ако се чудите кое да е новото и нестандартното растение в цветната градина тази година, защо не дадете шанс на декоративните сортове амарант?

Достъпни са множество разцветки не само на цветовете, но и на самата листна маса, включително и пурпурно. А сортът „Любовта лежи окървавена“ е най-известният сред всички амарантуси.

В общи линии растенията се отглеждат лесно. Рядко страдат от болести и неприятели, а могат да донесат много ползи за съседите си.

Засейте го сега 

Семенца могат да се купят от агроаптеките или големите търговски вериги. Ако търсите определен сорт обаче, откриването ще бъде по-трудно.

Засяването на семенца на закрито може да се направи от началото на април до края на май. Те са много дребнички, затова се покриват съвсем леко. Поникват за десетина дни, ако температурата на почвата е над 15 градуса.

Разсаждането на открито се прави след преминаване на опасността от повратни мразове. Растежът е бърз, а нуждите на растенията са минимални.

При повечето културни форми няма сериозна опасност от самозасяване.

Снимки: Pixabay.com, Pikist.com, Pxfuel.com