7° C, ясно небе
Повредите от студовете са незначителни, няма опасения за реколтата, коментира състоянието на полетата в Добруджа проф. Иван Киряков
Ваня ВЕЛИНСКА
- Проф. Киряков, какво е състоянието на пшеницата в Добруджа? Растенията в нормална фаза на развитие ли са, има ли повреди от късните мразове?
- Поради екстремното засушаване през реколтната 2019-2020 г. в страната и преди всичко в Североизточна България, сеитбената кампания на пшеницата в област Добрич започна след 1 октомври 2020 г., т.е. стартира в оптималния за района срок. Локалните дъждове през първата десетдневка на октомври дадоха възможност за поникване на част от по-рано засетите посеви, което създаде условия за нападение от житни мухи и поява на кафява ръжда. Поради локалният характер на валежите, по-голямата част от посевите и особено тези в крайморския район на Добруджа бяха засети по-късно, като края на сеитбената кампания беше в първата десетдневка на ноември. Това доведе до по-късно поникване и гарниране на посевите. Значителното количество валежи към края на октомври (по данни на Добруджанския земеделски институт те са 53 л/кв. м) и декември (74 литра), както и задържане на температурите над 7 градуса, създадоха условия за
нормално развитие на посевите и навлизане във фаза братене
Наблюдаваното затопляне през февруари и първата десетдневка на март доведоха до частично разкаляване на растенията, като степента му е тясно свързана със сортовата особеност и приложената технология (подхранване на посевите през февруари). Настъпилото застудяване през втората десетдневка на март доведе до нанасяне на повреди по листната маса, изразяващи се в пожълтяване, а впоследствие и прегаряне на по-голяма част от листната маса. Постепенното снижаване на температурите, наличието на снежна покривка, въпреки че на някои места не надвишаваше 1-2 см, както и наличието на влага в почвата предпази възела на братене, поради което след повишаване на температурите посевите се възстановиха.
Към момента може спокойно да се каже, че състоянието на пшеничните посевите в Добруджа e много добро. По-голяма част от тях са навлезли във фенофаза формиране на първи - втори възел (фенофаза BBCH 31-32), като степента на навлизане в тях е различна при отделните полета и
е свързана преди всичко със сортовата особеност
Поради понижаване на температурите около 25 март, при някои сортове се наблюдава отново частично прегаряне на листата (засегнати са само върховете), но считам че няма основание за притеснение.
В сравнение с предходната реколтна година, количеството на валежите през периода октомври 2020 – март 2021 г. е значително по-голямо. По данни на метеорологичната клетка в ДЗИ, за този период са паднали над 300 л/кв. м, което е с над 80 литра спрямо сумата на валежи за периода от 1951 г. до днес. Това показва, че продуктивната влага в района е много добра, което подпомага развитието на зърнено-житните и останалите полски култури в района.
- Може ли да се каже какви ще евентуалните повреди по полетата? И има ли още някакви опасности за посевите занапред?
- Както вече споменах, ниските температури през март
не доведоха до измръзване на възела на братене
а от това и до прореждане на посевите. По-ниските температури обаче не дадоха възможност за братене на по-късно поникналите посеви, поради което известна част от тях останаха по-редки. Това важи особено за крайморския район на Добруджа.
- Какво е фитосанитарното състояние на полетата в момента. Кои са икономически важните болести и неприятели сега? Какви мерки да предприемат замеделските производители, за да се справят с тях?
- Изхождайки от фитосанитарното състояние на посевите през есента може да се прогнозира поява и развитие на някои листни патогени като кафява ръжда и ранен листен пригор (септориоза), тъй като през есента се наблюдаваше симптомология на тези заболявания, макар и в много ниска степен. Прегарянето на листата, поради ниски температури,
замаскира до голяма степен симптомологията на тези заболявания
Тук е момента да посоча, че причинителите на тези болести, а и на брашнестата мана могат да осъществяват заразяване при температури от 0 (за септориозата) до 2-5 градуса (съответно за кафява ръжда и брашнеста мана). Поради по-ниските температури се очаква симптоми да се наблюдават сравнително по-късно (при затопляне на времето), тъй като условията предполагат по-продължителен инкубационен период. Наличната почвена влажност и наблюдаваните валежи безспорно ще създадат условия за развитието на тези болести.
Наличието на симптоми обаче не е достатъчно основание за прилагане на химични средства. Първо, това са полициклични патогени, които изискват осъществяване на няколко цикъла (няколкократно възпроизводство) за да достигнат до епифитотийно (епидемиологично) развитие. Второ, при зърнено-житните култури със слята повърхност (пшеница, ечемик, тритикале)
има определени прагове на икономическа вредоностност
(ПИВ), които трябва да бъдат спазени с оглед намаляване броя на третиранията, а оттук и снижаване себестойността на продукцията.
ПИВ при пшеницата е съответно 10% нападната листна маса за брашнеста мана и 5% за кафява и жълти ръжди, и септориоза, като критичните периоди са първи-втори лист и поява на флагелен лист-изкласяване (в тази фенофаза нападението се отчита на листата под флагелния лист).
Основните усилия на земеделските производители трябва да са насочени към опазване на флагелния, подфлагелния лист и класа, тъй като те осигуряват над 85% от продуктивността при пшеницата. Препоръчвам на земеделските производители да се запознаят с ПИВ при зърнено-житните култури,
своевременно да обследват полетата за нападение от болести и неприятели
и да прибягват до химична защита при достигане на съответните прагове.
- Кои са най-важните агротехнически грижи сега, а и след това, за да се осигури оптимално по-нататъшно развитие на растенията?
- Към настоящия момент предстои кампания свързана с контрол на плевелите, както и допълнително подхранване на някои посеви. По-скоро усилията на земеделските производители на този етап са насочени към подготовка на площите и сеитба на пролетните култури.
Коментари