Важно е обработките да се минимализират и рационализират

Традиционната система на интензивна обработка на почвата, която все още масово се практикува у нас, се основава на дълбока оран с лемежен плуг и допълнителни плитки обработки, които включват дисковане, култивиране, брануване. Всички тези обработки изискват голям разход на време и средства, енергия и труд. Наред с положителните си страни, като създаване на мощен обработваем слой, унищожаване на някои видове плевели, мобилизиране на хранителни вещества и т. н, те оказват и негативни ефекти - разрушаване на почвената структура, дехумификация, уплътняване на почвата, усилване на ерозионните процеси, повишена загуба на почвена влага, замърсяване на атмосферата и увеличаване на парниковите газове.
Именно тези отрицателни последици доведоха до стремеж за разработка и налагане в практиката на нови по-природосъобразни технологии, които не само щадят почвата, но и имат по-малък разход на средства и енергия.

Минимализирането и рационализирането на почвените обработки може да се постигне по няколко начина:

* Едновременно извършване на няколко дейности - обработка на почвата, сеитба, торене с помощта на комбинирани агрегати.

* Намаляване броя на дълбоките обработки, като дълбоката оран се извършва периодично през 4-5 години.

* Основна обработка с чизелов плуг вместо с обръщателен, т. е. дълбока оран без обръщане на орния слой. Често се съчетава с оставяне на растителните остатъци върху повърхността на почвата (мулчиране).

* Предсеитбена обработка само на част от почвената повърхност (на ивици).

* Директна сеитба без обработка на почвата, съчетана с използване на хербициди.

Когато се предприема промяна, която цели да се усъвършенства системата на почвена обработка, трябва да се вземат под внимание редица фактори и условия: почвена характеристика, хранителен режим и торене, налична техника за сеитба и др.

Особености на почвата

* Мощността на почвата и конкретно на хумусния хоризонт определят дълбочината на основната обработка и възможността от продълбочаване на орницата.
0 Механичният състав определя възможността за почвена обработка при различно ниво на влажност. Тежките глинести почви, за разлика от леките песъчливи, изискват спазването на определен тесен интервал на оптимална влажност.

* Почвената ерозия (водна и ветрова) е основен фактор за разрушаване на почвите. Ерозионният потенциал зависи главно от релефа - величината и дължината на наклона. Полетата с голяма опасност за ерозия изискват редуциране на обработките, за да се минимализира почвената ерозия и поддържа почвеното плодородие. От друга страна, равните полета с нисък ерозионен потенциал са подложени на по-голяма опасност от повърхностно и дълбочинно уплътняване на почвата.

* Слабо дренираните почви обикновено са по-хладни и мокри по време на сеитбата. Те се затоплят по-бавно и изискват повече обработки, което забавя поникването и често намалява гъстотата на посева.

* Обработката на почвата е силно зависима от възможността за уплътняване на почвата. То може да бъде повърхностно (образуване на почвена кора) и дълбоко. В зависимост от произхода пък може да е генетично (резултат от почвообразуването) и придобито (следствие на неправилна обработка).

При обработка на почва с влажност над оптималната се получава непълно обръщане на орния слой във вид на уплътнени кални ленти, който се втвърдяват след изсъхване. Сеитбата е некачествена, поникването е неравномерно и развитието на растенията забавено. При системна обработка на еднаква дълбочина, особено при повишена влажност, почвата в дъното на браздата се уплътнява като образува т. нар. плужна пета, която ограничава развитието на кореновата система на растенията.

Хранителен режим

Оптимизирането на хранителния режим чрез торенето е решаващо за добива и качеството на земеделските култури. Същевременно, оптималният хранителен режим е предпоставка за приложението на консервационни и минимални почвени обработки. За всички почви и култури е важно торенето с основните хранителни елементи - азот, фосфор и калий, както и с микроелементи.

Азотът е най-важният хранителен елемент за културните растения. Факт е обаче, че почти всички почви са природно бедни на азот. Оптимизирането на азотното торене е решаващо за получаване на висок и качествен добив. Голямата подвижност на азота в почвата обуславя възможността от различни по механизъм загуби, а именно:

* Измиване на нитрати основно през зимния и ранния пролетен период.

* Амонячни загуби при повърхностно торене главно с карбамид в периоди с повишени температури.

* Денитрификация с излитане на азот при условия на преовлажняване в съчетание с повишени температури рано напролет.

* Временно биологично фиксиране на минерален азот при разлагане на растителни остатъци.
Фосфорът е вторият по значение дефицитен хранителен елемент в почти всички почви. Характерно за фосфорните торове е слабата подвижност в почвата и ниския коефициент на усвояване в годината на торене (10-20%), в резултат от поглъщането на фосфатите от почвата (фиксация).

Фосфорните торове не са подложени на загуби чрез измиване или излитане и системното торене води до обогатяване на почвата с усвоими или достъпни за растенията фосфати. Торовите норми трябва да бъдат диференцирани в зависимост от степента на почвено обогатяване с достъпни фосфати, предполага периодичен контрол чрез почвен анализ.

При приложение на консервационните системи (директна сеитба и мулчиране с чизелова обработка) фосфорният тор по необходимост се внася повърхностно, което крие рискове за намалена достъпност в годината на торене. Желателно е полетата да са доведени до умерено или оптимално съдържание на достъпен фосфор (10-15 мг Р2О5). В противен случай е необходимо торене с повишени норми фосфор за сметка на следващата година.

Подобна е ситуацията и с калиевото торене, но с тази разлика, че нашите почви са общо взето с много по-добър режим на калиево хранене. Калиевото торене трябва да бъде съобразено с данните от агрохимически анализ (добра запасеност е 25-30 мг К2О/100 г почва).
Инкорпорирането на оборския тор, органичен компост или зелено торене в почвата трябва да стават с основната обработка с отметателни плугове през есента.

Следжътвени остатъци

В съвременните консервационни обработки растителните остатъци от предшествениците не се унищожават, а се оползотворяват като източник на органично вещество за образуване на хумус и подобрение на почвената структура. При обръщателната оран те се заорават, а при чизелната - се разстилат и оставят на почвената повърхност. И в двата случаи е необходима техника за надробяване и равномерно разстилане върху почвената повърхността (мулчиране). При сеитба мулчирана повърхност се използва техника за разчистване на почвата по редовете.

Сеитбена техника

Много от по-новите видове сеялки могат да работят при по-високо ниво на растителни остатъци. Те са снабдени с работни органи за почистване на реда, обработка на почвата, внасяне на семената на определена дълбочина в зависимост от културата, покриване у и уплътняване на почвата. Съвременните сеялки за директна сеитба за проектирани за прецизна сеитба и за култури с най-дребни семена - люцерна, рапица.

В последните години стават предпочитани по-тесните междуредия при окопните култури, с цел осигуряване по-равномерно разпределение на растенията и евентуално повишение гъстота на посева.