7° C, предимно облачно
Ползата от пречистени води за напояване е и за добива, и за екологията. Целта на научния проект SuWaNu Europе е да насърчи държавата и бизнеса в тази посока, казва доц. д-р Стефан Шилев от АУ-Пловдив
Радина Иванова
Климатичните промени са факт навсякъде по света. Затова и у нас все по-често сме свидетели на редуващи се екстремни суши с наводнения.
За съжаление вредната антропогенна дейност върху околната среда и водите не е намаляла. Напротив - продължава да се усилва, напомня доц. д-р Стефан Шилев от АУ - Пловдив.
Той е и ръководител за България на европейския научно-изследователски проект "SuWaNuEurope: Устойчиво пречистване на води и възможности за повторна употреба в земеделието в Европа (2019-2021)".
На въпроса, доколко това е тревога за българския земеделец и какви решения стоят пред него, експертът обясни, че страни като Испания, Малта, Кипър изпитват така наричания от науката воден стрес.
Той се изразява с индекса на експлоатация на водите, изчислен на база наличие и използване на сладка вода за съответен сезон или година.
Стойности от над 20% говорят за воден стрес. Засега България показва сравнително благоприятни показатели спрямо общоевропейската картина.
Неблагоприятното у нас обаче е, че има неравномерно разпределение на сладководни ресурси. Първо, 75% от водовземането им отива за промишлени нужди.
Второ, докато Северна България може да разчита на външния приток от р. Дунав, която заема най-големия дял от наличието на пресни води - 80%, в южните части на страната липсва подобен "доставчик". Затова е необходима цялостна ревизия на водите ни и използването им, казва доц. Шилев.
Голяма част от генерираните ресурси на местно ниво се изчерпват през лятото, разчитайки основно на сладки води с малък приток. Особено в Горнотракийската низина - по-точно Източнобеломорския район, където през лятото се достигат стойности на воден стрес от 23-24%. В съчетание с това, че разходите за напояване се увеличават, от една страна е разбираемо, но не и оправдано, че някои от стопаните прибягват до нелегални водовземания
И макар да не изпитваме сериозен недостиг на вода като други страни, отсега трябва да се положат усилия, защото горещите и сухи лета ще са все по-чести. И като ярък пример доц. Шилев сочи 2017 г., когато възобновяемите пресноводни ресурси намаляват с 18,5% от средномногогодишната стойност. А прогнозите са, че до 2050 г. прясната вода у нас ще намалее с около 10% или дори 20%.
На два проблема - едно решение
Разхищението на вода, същевременно недостигът й за земеделието и все по-скъпата услуга напояване може да се решат чрез внедряването на технологии за пречистване и повторно използване на отпадъчни от бита води - регенерирани води. Нещо, което Израел, Кипър и други развити страни добре познават.
Стартиралият през 2019 г. проект SuWaNuEurope има за цел да насърчи ефективното използване на вода в сектора на континента, което е и в духа на целите на ЕС за устойчивост, кръгова икономика и опазване на околната среда.
Фокусът на проекта от наша страна (един от 8-те целеви региона) е в районите около Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, именно където изпитват недостиг на водни ресурси през пролетта и лятото.
Чрез проекта всички включени по веригата за напояване и пречистване на води ще научат повече за технологиите и ще имат възможност да си сътрудничат в намиране на локални решения.
Това са публична администрация и местна власт, земеделски производители и организации за съвети в земеделието, служители в хранително-вкусовата промишленост (ХВП) и от ВиК дружествата, тъй като те управляват градски пречиствателни станции за отпадни води (ГПСОВ). Участник в проекта например е един от най-големите клонове на Напоителни системи ЕАД - клон Марица, обяснява доц. Шилев.
През септември се предвиждат обучителни семинари за участниците, на които ще се дискутират тематични проблеми. Всеки заинтересован може да се включи. Предстоят и онлайн курсове в началото на 2021 г. в четири модула: за държавната администрация, за оператори на пречиствателни станции, за производители и за граждани. Аудио материали ще бъдат достъпни в няколко платформи. Целта е да има масово разпространение на информацията, казва ръководителят на проекта за България.
На интернационално ниво партньори в проекта са Гърция, Кипър, Израел, Италия, Испания, Португалия, Франция, Белгия и Германия.
Ползите от проекта за бизнеса
За земеделските стопани много полезни ще бъдат информационни пакети, в които подробно ще са описани изискванията към тях, ще са представени и успешни примери от страните с дългогодишна традиция в повторното използване на води - Кипър и Израел, където производителността на водата е в пъти по-голяма в сравнение с България.
Попитан какви са очакваните крайни ефекти от проекта, ученият поставя на първо място законовите промени.
"Целта ни е да убедим властимащите на местно, национално и европейско равнище да не пропускат момента", обясни той и уточни, че проектът е научно-изследователски и задачата му е не да изгради съоръжения или да направи бизнес-план, а да информира, да насърчава, съветва и напомня за спешността от решения за устойчивост в управлението на водите.
"Въпросът ни е искаме ли да се случи бързо. Защото време за чакане няма - сега се подготвя ОСП след 2021 г. Политиките за околна среда ще са ефективни, ако се промени законодателството още днес", казва доц Шилев.
Ефективните законови промени на ниво ЕС, които ще доведат до единна регулаторна рамка, общи стандарти за държавите-членки, са разписани в новия Регламент за минималните изисквания за повторното използване на водата. Той бе приет и на второ четене от ЕП миналата седмица.
У нас внедряването на подобни системи в земеделието е рядкост и пречка за това е именно законовата уредба. Първо тя трябва да се модернизира, за да е то практически постижимо. Сега, ако един стопанин иска чрез такава вода да напои нивите си, той попада под разпоредбите на Наредба 18 от 2009 г. за качеството на водите за напояване на земеделските култури, чиито норми са дори по-стриктни от тези в новия регламент на ЕС. Освен това, в екологичното ни законодателство се говори за разрешително за "заустване на отпадъчни води", а не за "регенериране на отпадъчни води за напояване". И според доц. Шилев голямо наше изоставане е в липсата на термина "регенериране (рециклиране) на вода" или "повторно използване за напояване" в Закона за водите и свързаната с това нормативна уредба, където за оползотворяване на води за напояване се използва термина "инфилтрация в почвата".
Всички, имащи отношение, трябва заедно да работят за промяна на нормативната уредба, защото управлението на водите е поделено на най-малко три министерства. Новият регламент означава адаптиране на съществуващата нормативна уредба към изискванията на регламента, а не създаване на ново законодателство.
Малкото инициативи у нас за напояване с регенерирани води са само частни.
Например от дестилиране на розов цвят, част от водата, която отпада, се филтрира, охлажда и с нея се поливат насаждения, когато те и дестилерията са на един и същ собственик, който пести от средства за напояване и такси за заустване в повърхностен воден обект. Има случаи пречистени отпадъчни води от хранително-вкусовата промишленост да се ползват и за трайни насаждения, отново на собствен терен с цел спестяване на средства и оползотворяване на ресурс.
Използването на такава вода за поливане на култури за прясна консумация у нас почти няма. Затова, казва доц. Шилев, са нужни сдружения за напояване - за оползотворяване на ресурса, наречен регенерирана вода, където ще е необходим сред членовете на сдружението.
Добрата новина е, че агроминистерството чрез ПРСР 2014-2020 отпусна 100 млн. лева за модернизиране на водната инфраструктура в 2 подмерки. Първата е насочена към "Напоителни системи", а втората към сдружения за напояване.
Земеделски производители от един регион могат да се сдружат с обща цел и да кандидатстват. Тези сдружения могат да имат облекчения за напояване, но и да изградят пречиствателни съоръжения за отпадъчни води.
Необходими са обаче и мерки за насърчаване и стимулиране. Възможността за стимулиране на повторното използване на регенерирани води е голям шанс, тъй като може да се заложи мярка за подпомагане на сдружения за напояване с цел изграждане или рехабилитация на напоителна инфраструктура и за пречистване на води в ПРСР и в ОПОС 2021-2027 г. Това предложение намери място в "Анализа на влиянието на селското стопанство върху околната среда и климатичните промени", който разработихме в колектив от Аграрен университет - Пловдив, казва доц. Шилев.
Макар страната ни да е на челно място в Европа по потенциал за повторно използване на вода - с ресурс от почти 500 млн. куб. м. на година (по данни на Европейския хъб за наука Joint Research Centre), той не се използва. И именно тук е ролята на държавата да адаптира законовата уредба и да предизвика интерес у земеделските стопани, за които е важен добивът. Защото ако услугата е финансово непривлекателна, никой няма да се включи.
"Надявам се, че след като чрез проекта всички по веригата са наясно с нуждите и възможностите, в целите на новата програма за развитие на селските райони ще залегне и добър финансов механизъм, и облекчена администрация", обобщава експертът.
Ползите за фермерите
Земеделските стопани трябва да са наясно, че внедряването на иновации за регенериране на вода в сектора има много ползи за тях: Ще намалее нуждата от използване на торове, защото чрез пречистването на отпадъчни води ще се запазят ценни хранителни вещества.
По този начин ще могат да се спестят както средства за препарати, така и ще се намали негативният им ефект върху околната среда. Ще се увеличи и обемът на производство.
Но за да няма риск за здравето на хората и за околната среда, изпълнението трябва да следва определени правила.
Те са описани в приетия Регламент на ЕС за минималните изисквания за повторното използване на водите.
Стопаните ще трябва да следват принципите какъв вид култури (разпределени в 4 категории) на какъв тип почва могат да се поливат с определен клас регенерирана вода.
Едно от тези условия например е, че водата от клас В не бива да има пряк контакт с частта от растенията, която се използва за директна консумация.
Докато при рециклирани води от клас А и Б няма такива ограничения, тъй като изискванията към степента на пречистване са по-високи, обяснява доц. Шилев.
Коментари