17° C, ясно небе
Близкородственото съешаване при размножаването води до разпад на генеалогичната линия, алармират специалистите
Жени Владинова
Селскостопанската академия и Асоциацията за опазване на Дунавския кон организираха семинар за запазване на Дунавската порода коне. Специалисти от Института по животновъдни науки в Костинброд, Тракийския университет в Стара Загора и Аграрния университет в Пловдив привлякоха вниманието на присъстващите фермери собственици и любители на коне от тази порода с лоша новина - разпадът на породата
Надежда Луканова, главен асистент към ИЖН - Костинброд, алармира, че конете от Дунавска порода са едва 5% от общия брой коне, развъждани у нас. Породата е застрашена от разпадане поради близкородствено съешаване. Неслучайно в дискусията се акцентира на линиите и фамилиите на конете. Линиите това са жребците, а фамилиите са кобилите. За съжаление вече може да се каже, че те са в родствени отношения. Тази ситуация е доста рискова, според гл. асистент Луканова, защото вече е предпоставка за инбридинг.
Причината е липса на породисти елитни жребци които биха гарантирали опазването на генеалогичната линия. Поради тази причина се прибягва до внос, а в случая са необходими мъжки разплодници от унгарската порода Нониус, от която е и произходът на Дунавския кон. През 2004 г. са внесени два жребеца Нониус със средства на МЗХ. Последният Нониус е внесен от частен развъдчик преди 2-3 години. Финансирането от държавата идва единствено по Мярка 11 за застрашените автохтонни породи. Всички останали разходи по поддържането на породата се поемат собствениците на конете. Развъдната организация, която има лиценз за работа с породата Дунавски кон, води племенната книга и издава паспортите.
Голям проблем е ниската популация на породата
Чистопородните коне в България са под 100 екземпляра. Собственици на коне от тази порода заявиха, че ги отглеждат най-вече заради голямата си любов и мерак, а не заради субсидия и подпомагане. Проф. д-р Бързев припомни, че Дунавският кон е създаден в конезавод “Клементина” край Плевен. Основа на племенното ядро са били жребци и кобили от породата Нониус, внесени от Унгария, Чехословакия и Югославия. Жребците Нониус са били кръстосвани с Англоарабски, Полукръвни ездови и местни подобрени кобили.
Но проследявайки промяната на поголовието по десетилетия, се вижда тенденцията към силно редуциране на броя на конете при всички категории. Факт е малкият брой новородени кончета, който е свързан с намаляването на броя на кобилите. Но и същевременно показва много нисък брой на получени кончета за последните 20 г. По данни на НАК, взети от бюлетин през 2014 г., контролираните дунавски коне са общо 357, от които 148 са кобили. Прави впечатление ниският брой на новородените кончета - общо 18 за 2014 г. Но възниква въпросът как се увеличава броят на контролираните коне при толкова нисък естествен прираст, казва проф. Бързев. И допълва, че през 2017 г. общият брой е нараснал на 486 според националната статистика.
Проф. Бързев категорично заявява, че броят на кобилите от Дунавска порода е бил винаги под критичния минимум. Защото при наличието на жребци само от 4 линии още преди години са налице предпоставки за принудителен инбридинг. Според специалистите степента, с която нараства инбридингът в стадото за едно поколение, може да се движи в рамките на 0,5-2%. В случая този коефициент е 2,7%, което показва, че нарастването на инбридинга в стадото надхвърля желаното ниво.
Ето защо е важна развъдната политика
Кои породи са приети като подобрителки в Развъдната програма. В този смисъл всички приплоди на жребци от Чистокръвна английска и Нониус породи са чистопородни Дунавски коне. Използват се и жребци от Чистокръвна английска порода. Целта е била да се получат коне за спорта. Това облагородително кръстосване е провеждано през изминалите години както в племенното стадо в конезавода, така и в племенното ядро от Дунавски кобили, сформирано към катедра “Коневъдство”.
Какво включва контролът на репродуктивните качества
1. за жребците: покрити кобили, заплодени, случни сезони, процент заплодяемост, процент ожребени кобили и процент безплодие;
2. за кобилите: брой ожребвания, живородени кончета, близнене, безплодни случни сезони (яловост), аборти, мъртвородени и отбити кончета;
Използването на жребци от породи подобрителки, съгласно Развъдната програма, е правилно. Техните приплоди се считат за чистопородни, а не за кръстоски. Този метод на облагородително кръстосване е основата за поддържане и усъвършенстване на породата, от една страна, и разширяване на генеалогичната основа от друга.
А възможностите за развитие на породата са:
Запазване на Дунавския кон като лековпрегатен, подходящ за селското стопанство.
Използване на чистокръвни английски жребци за получаване на кръстоски за спорта.
Олекотяване на ползвателния тип и производство на коне за шампионатни впрягове. Този вариант, както и първият, е възможен с използване на подходящи жребци от породата Нониус, напомни проф. Бързев.
Коментари