12° C, предимно облачно
Картофите се засаждат в
Дукена Жолева агрометеоролог при НИМХ-БАН
Картофите принадлежат към семейство Solanaсeаe. Произхождат от Южна Америка. В Европа те са пренесени през 16 век от испанците и англичаните. По производство на картофи Европа заема първо място в света, следвана от Америка и Азия.
Картофите са едногодишни растения с къс вегетационен период. Те се развиват добре при влажен климат и умерени температури. У нас най-благоприятни условия за отглеждане на картофи има в полупланинските и планинските райони на страната.
Биологичният минимум, необходим за поникване на картофите, е 7-8 градуса. Оптималната температура за развитие на надземните части на растенията е от 18 до 25 градуса, а за образуване на клубени - 17-18 градуса. Температури над 25 градуса потискат образуването на клубени, а при температури над 29-30 градуса процесът се прекратява. Минимални температури от порядъка на минус 1-1,5 градуса са критични за вегетативните части на растенията.
Сроковете за засаждане на картофи трябва да се определят в зависимост от датите на късните пролетни слани за дадения район. При картофите фаза поникване трябва да настъпи след като е преминала опасността от слана.
Картофите са взискателни към светлината. При недостиг на светлина развитието на вегетативната маса е незадоволително, което се отразява негативно върху добива. Изискванията на картофите към почвената и атмосферната влага са най-високи през фазите бутонизация и цъфтеж. Засушаването и преовлажнението се отразяват неблагоприятно на вегетацията на растенията. Излишъкът на влага забавя развитието на кореновата система, а стимулира растежа на надземната вегетативна маса. Картофите се развиват добре, когато почвените влагозапасите в коренообитаемия почвен слой са с нива 70-75% от ППВ (пределна полска влагоемност).
През фаза цъфтеж растенията достигат максимални размери на вегетативната си биомаса. През тази фаза протича интензивно образуване и нарастване на клубените.
Картофите се развиват добре на структурни, водопропускливи и добре аерирани почви, богати на органични вещества. Подходящи за отглеждане на картофи са торфените, наносните, алувиално-ливадните и ливадно-канелени почви, а неподходящи - тежките, засолени, с високо ниво на подпочвените води почви.
Подходящи предшественици на картофите са бобовите култури (фасул, грах, леща), представителите на сем. Тиквови (тикви, дини, пъпеши), зърнено-житните култури. Картофите не трябва да се отглеждат продължително време на едно и също място, а също така - и на площи заемани от култури от същото семейство (домати, пипер, патладжан), които се нападат от едни и същи болести и вредители.
След прибиране на предшественика се извършва дълбока оран (25-30 см) на площите предвидени за отглеждане на картофи. С дълбоката оран се внася (при наличност) разложен оборски тор, фосфорните и калиевите торове. Торовите норми се определят в зависимост от почвеното плодородие. Азотният тор се внася преди засаждането с предсеитбените обработки на почвата.
Сроковете за засаждане на картофите зависят от насоката на производство. Ранните картофи се отглеждат главно в южните райони на страната. Те се засаждат, когато температурата на почвата на дълбочина 10-12 см достигне 7-8 градуса, обикновено от края на февруари до средата на март.
Картофите за средноранно и по-късно производство се засаждат от средата на април до средата на май. Картофи могат да се отглеждат и като втора култура (лятно засаждане). Лятното засаждане се извършва от средата на юни до средата на юли.
Използването на здрав и качествен посадъчен материал е от изключително важно значение за получаване на добра реколта от картофи. Желателно е клубените да са рътени, с тегло 50-70 грама. Чрез рътенето се ускорява развитието на културата с 10-15 дни. Картофите се рътят в светли помещения при температура 15-16 градуса и относителна влажност на въздуха над 80%. Процеса продължава около 30-40 дни и приключва, когато по клубените се образуват кълнове с дължина с дължина 3-4 см.
Клубените се засаждат в редове при междуредово разстояние 60-70 см, вътре в реда - 25-35 см, на дълбочина 7-8 см. Кълновете трябва да сочат към повърхността на почвата. На малки площи се практикува и гнездово засаждане.
Грижите през вегетацията включват окопаване, загърляне, напояване, борба с болестите и вредителите. Първото окопаване се извършва след поникването на растенията, второто - 2-3 седмици по-късно. С второто окопаване се извършва и загърляне.
За нормалното развитие на картофите почвените влагозапаси през вегетацията трябва да се поддържат над 70% от ППВ особено през периода на образуване и нарастване на клубените.
Картофите се нападат от различни болести - вирусни, гъбни, бактериални.
Вирусните болести (ипсилон вироза, листно завиване) се разпространяват от листните въшки. Борбата срещу тях е насочена срещу преносителите (листните въшки), унищожаване на болните растения, използване на здрав посадъчен материал и устойчиви сортове.
От гъбните болести икономически най-важна е картофената мана
Тя се причинява от патогена Phytophtora infestans. Гъбата се запазва в клубените и в растителните остатъци в почвата. Първите признаци на болестта се появяват по периферията на долните листа на растенията - воднисти зелени петна, които при висока влажност са покрити със сиво-бял налеп от спори. При силна зараза листата прегарят, а стъблата добиват тъмно кафяв цвят.
По клубените се образуват твърди сивокафяви петна, които проникват в дълбочина.
При картофите критичен период за заразяване с картофена мана е във фазите бутонизация и цъфтеж.
В борбата с картофената мана от изключително важно значение е използването на здрав посадъчен материал и провеждане на профилактични пръскания с контактни фунгициди: дитан М 45 -0,2%, полирам ДФ - 0,2%, банко 500 - 0,2%, фунгуран - 0,15%, купроксат ФЛ - 0,3% и др.
При появата на първите признаци на болестта трябва да се използват системни фунгициди: ридомил голд МЦ ВГ - 0,25%, акробат МЦ - 0,2%, верита ВГ - 0,15%, корсейт Р ДФ - 0,25%. Третиране се извършва през две седмици. За да не се създаде резистентност, е наложително редуване на препарати с различни активни вещества.
Фунгицидите срещу картофената мана са ефикасни и срещу друга гъбна болест по картофите - алтернарията (Alternaria solani).
Един от най-опасните вредители по картофите е колорадският бръмбар. Вредят възрастните и ларвите. Те се хранят с листата на растенията. Подходящи фунгициди срещу този неприятел са: вазтак нов 100 ЕК - 0,01%, децис 2,5 ЕК - 0,03%, карате зеон 5 КС - 0.015%, нуреле Д - 0,05%, фюри 10 ЕК - 0,01% и др.
При провеждане на добра агротехника при отглеждането на картофи могат да се получат добиви над 2000-3000 кг/дка.
Коментари