Браншът обсъди схеми за пласиране на подправката у нас и в чужбина

Миналата седмица бе интензивна за Сдружението на шафранопроизводителите в България (СШПБ), където членуват около 48 души. Започна с участие на среща за ролята на храните, напитките и „зелените" практики в развитието на туризма в региона на Стара Загора. Продължи с представяне на продукти с шафран на изложението за вино и културно наследство „Августиада", пак в Стара Загора, и завърши със среща на членовете на сдружението в Пловдив, където се проведе семинар за

начини за пласиране на българския шафран

и съдържащи такъв продукти на местния и външния пазар. Екипът на в. „Български фермер" се свърза с председателя на сдружението Антонио Бонев за повече информация.

Бонев е на поста от самото му създаване през януари 2020 г., като е и негов съосновател. Отглежда шафран от 2015 г,, но през 2018 г. производството му става по-сериозно, когато засажда над 20 000 бр. луковици. Отглеждането им е органично, но все още не е сертифицирано. В сдружението производителите общо отглеждат около 60-70 дка от културата с годишен добив около 20 кг/дка. Както членовете, така и площите се увеличават, но специфичното в тази дейност е, че границата между малък и голям производител е малка. Както Антонио Бонев обича да казва – около декар, защото имайки повече, на производителя му се налага да търси допълнителна работна ръка. „При нас всичко е ръчно, всяко цветенце едно по едно му откъсваме стигмите, затова

ръчният труд е преобладаващ,

но това е едно от конкурентните предимства на българския шафран", разказва той.

На въпроса от какви принципи се ръководи в работата си казва, че идеята на СШПБ е да бъде активна организация, която да подпомага „от-до" шафранопроизводителите, т.е. от връзките с държавата, през подпомагане с отстъпки за торове, ПРЗ, техническо оборудване като машини за сушене на шафран и електронни везни и т.н. „Цялостно гледаме да съдействаме, включително в популяризирането на самата подправка и билка, и във всяко направление действа сдружението", казва Бонев. С тях се свързват много хора, които искат да започнат да отглеждат шафран или се допитват за съвети такива, които вече го правят.

В момента производителите на подправката не получават държавни помощи, като

браншът е в процес на вътрешно уточнение,

относно това какво желае от самото министерство, за да може да бъде позиционирани на максимално добро за тях място при евентуален пробив. Идеята при производителите е, че са насадили шафрана си със собствени средства, без да желаят подпомагане, но, за съжаление, поради политическата обстановка не им е ясно към кого точно да се обръщат за помощ, въпреки че активно се работи в посока среща с отговорното министерство, НАП, БАБХ и всички замесени звена относно регулацията на сектора.

Шафранът е един сорт, но има различни екотипове, като производителите възнамеряват да се обърнат към министерството относно вкарването на шафрана в определени норми за екотип.

Основен браншови проблем е пласирането на шафрана към крайния клиент и в тази връзка сдружението работи активно, като е създало електронни визитки на членовете си, където те могат да споделят повече за своята дейност и продукция, също да ги пласират, посредством търговската информация за всеки един производител на шафран или продукти с вложен такъв – козметика, сапуни, мед и т.н. „Опитваме всякакви варианти да представим в най-добрата светлина шафрана като подправка и билка", казва председателят на СШПБ.

Това е бил и фокусът на срещата в Пловдив, която преминала в много добър тон, с позитивни моменти за целия сектор. Представени са нови шафранени продукти от производителите – студен чай, сирене и кашкавал с вложен в тях шафран, т.е. различните начини, по които културата може да достигне крайните потребители. Обсъдени са здравословните ползи от консумацията на шафран и качествата му, представени в презентации на г-жа Юлия Василева и проф. Нидал Шабан, светило в сектора с много знания за шафранопроизводството.

„На срещата говорихме на колегите относно нашата българска класификация, която се опитваме да приложим и да стартираме събиране на шафран по нея, т.е. тя е изцяло на цветово разграничаване на стигмите, подобно на иранските. В тази класификация ще има 3 класа, но това не означава, че третият клас ще бъде по-лош от първия, по-скоро концентрацията на активните вещества, които са в шафрановата стигма е по-ниско, когато е 3-и, съответно 2-ри клас, а най-наситеният и хубав шафран е първи клас. Това нещо се прави за клиентите и хората, които желаят да влагат шафран в продукти.

Най-хубавият шафран разбира

се ще бъде с по-висока цена,

втори и трети клас може да бъде използван от фирми и производства, които желаят да вложат шафран на по-добра цена", съобщава председателят на СШПБ.

Въпреки че срещата била вътрешна, поканени били и други по-големи производители, които впоследствие подали документи за членство в сдружението, защото

установили, че обединението

води до просперитет

Освен това са обсъдени методи за пласирането, различни начини за популяризирането на българския шафран. По думите на Бонев функцията на СШПБ не е юридическа, а по-скоро представителност, като изкупуване за момента няма, идеята е да се получи вътрешно изкупуване между членовете на съюза, които на свой ред са регистрирани като частни фирми, ЗП, ЕТ и т.н. По този начин се пласира шафранът като билка и подправка, а в сдружението се изкупува между членовете за суровина за други изходни продукти. Ако на някой не му достига количество, за да задоволи конкретно търсене от клиент се обръща към своите колеги, които се отзовават и му предоставят суровина.

Има малко количество шафран,

останал от предходни години,

което обаче не означава, че е по-лош от новите партиди. „Опити за пласиране има както в страната, така и на външни пазари, всичко е процес и трябва да се измине дълъг път до утвърждаването на българския шафран, както тук, така и на международната сцена", твърди председателят.

По отношение на себестойността и изкупната цена на посадъчния материал, при всеки производител е различно. Луковиците се продават основно на килограм, някъде може да се намерят и на бройка, а цената е по договаряне спрямо производителя, големината и качеството на луковицата. Всеки член на СПШБ може свободно да обяви посадъчен материал за продажба, през сайта на Сдружението и се договаря индивидуално със заинтересованите потребители за цената на принципа на свободния пазар. Продават луковици на цена от 22-26 лв./кг.

„Мисля, че е печеливш бизнес производството на шафран, защото културата е изключителна сама по себе си, може да се използва както като подправка, така и като билка в най-различни продукти", казва Антонио Бонев. Отбелязва като важно в тази връзка, че качествените анализи както на българските лаборатории, така и от чуждестранните поставят

култивирания у нас шафран

в топ 3 в света по качество,

което е повод за национална гордост. Много от българските производители все по-активно участват в изложения. Това за тях е важна част от популяризацията, както участието в медийни изяви.

В момента шафранопроизводителите са пред кампания, даже в някои райони на страната са добити първите цветове. Очакват се сравнително добри добиви, но за съжаление сушата оказва влияние дори на такава устойчива култура като шафрана. Напояването е решение, но преди цъфтеж трябва да се сухо и да се внимава, защото преовлажняването води до гъбични инфекции, въпреки че културата е устойчива на болести. Тенденцията е, че сушата оказва своето отражение, затова се очаква по-нисък добив от обичайния от около 20 кг/година на членовете на сдружението.

Шафранов минзухар
Шафранов минзухар