15° C, ясно небе
Стопаните с пропаднали площи да побързат – до 26 септември да подадат документите
Радина Иванова,
Инес Златанова
В преговорите с Украйна България ще настоява да има квоти и за други селскостопански стоки, при които има силна необходимост от защита от внос. А именно – пчелни продукти, нерафинирано олио и сухо мляко. Какво ще се случи, ще стане ясно в последствие. Но по този начин правителството изпълни първата и най-спорна точка от исканията на протестиращите. Даден е период от един месец, в който да се договорят квотите за лицензионните режими, а зърнопроизводители и преработватели трябва да договорят помежду си количествата. След това министър-председателят ще договори с Украйна конкретните количества за една година напред – те са равни на разликата между възможностите за преработка и цялото налично количество до края на жътвата. „Т.е. ние догодина по жътва да се окажем с 0 кг слънчоглед наличност“, уточни пред колегите си Илия Проданов, председател на НАЗ в последните часове на протеста пред Министерския съвет.
Друг плод на преговорите с бранша бе ежеседмичният публичен отчет на Агенция „Митници“, който да показва обемите на внос и износ на 4-те зърнени култури, както и средната фактурна стойност. По този начин ще се избегне спекулата и възможността фермерите да бъдат манипулирани за цената.
Бързи реакции
Още един добър ефект на протестите и срещата с правителството виждаме в ускорената дейност на администрацията, за да постъпят в срок исканите от земеделците различни помощи. Вместо през октомври, стопаните с пропаднали площи трябва да подадат заявленията си до 26 септември. Така изплащането на 22-та млн. лева за тях ще бъде възможно най-рано.
За националната помощ de minimis за чувствителните сектори правителството си даде един ден, в който Министерството на земеделието и храните да направи разчети, да ги изпрати на финансовото министерство и то тутакси да поиска от Еврокомисията позволение за изплащането им. Те ще подпомогнат малките земеделски производители, които не са получавали европейско подпомагане.
Помощта „Украйна-2“ също ще се вмести в срока „до 30-ти септември“, даден от протестиращите. В началото на тази седмица парите ще са по сметките на бенефициентите. На стопаните, които преминават праговете и не могат да се възползват от украинската помощ, премиерът акад. Николай Денков обеща, че ще говори с Урсула фон дер Лайен и страната ще изготви позиция тези хора да вземат своите компенсации.
Отпадането на забраната за внос на зърно от Украйна бе фактор за ускоряването на разплащането на остатъка от малко над 63 млн. лева. В деня на прекратяването на протеста правителството реши да бъдат отпуснати тези средства.
Не на последно място, заговори се дългогодишни проблеми и стратегии как те да бъдат решени. Като неправомерното разпределение на субсидиите, за което говореше министърът на финансите Асен Василев или пък за поетия ангажимент пред овощари и зеленчукари за „екшън плана с краткосрочни и дългосрочни цели и политики, които да възродят бг производството“. „След 30 г. смазване на сектор плодове и зеленчуци може би има светлина в тунела“, коментира председателят на браншовата им камара Цветан Цеков по време на брифинга след срещата в Министерския съвет. Разбира се, времето ще покаже докъде ще ги задейства сегашното правителство.
Меморандумът
По първо искане:
Чл. 1 Забрана за внос на слънчоглед от Украйна до края на месец ноември, след което се въвежда лицензионен режим, който отчита необходимите количества на преработвателните предприятие за производствените им нужди. Ще се изработи лицензионен режим за внос на пшеница, царевица и рапица, съгласно договореното между Украйна и Европейската комисия. За вноса от Украйна на други продукти, включително сухо мляко и пчелен мед и пчелни продукти, ще се въведат правила за прилагане на лицензионен режим, ако вносът от Украйна надвишава 10% от общия обем по себестойност на вноса и вътрешнообщностната доставка в Република България за съответния тип продукт.
Чл. 2. Всяка седмица Агенция „Митници" да публикува обемите за внос и износ на четирите зърнени култури и средната декларирана цена, както и публикуване на обемите за внос и износ и средна декларирана цена за останалите продукти по чл. 1.
Чл. 3. По отношение на завишаване на контрола на вноса от трети страни, включително и от Украйна, вече има издадена заповед РД11-2128 от 18.09.2023 г.
По второ искане:
Чл. 4. Прието е решение от Европейската комисия за съответствие на държавна помощ «Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна" за сумата от 150 млн. лева, а за допълнително осигурените средства в размер на 63 млн. лева е подадено уведомление SA. 109409, като се полагат максимални усилия за съкращаване сроковете за произнасяне от страна на ЕК до края на месец септември. В срок до 30.09 2023 г. ще се изплати общият размер от 213 млн. лв. По отношение отпадане тавана на помощта за Украйна, ще се изготви национална позиция за отпадане на тавана, която да бъде приета от Министерски Съвет до 27.09.2023 г., и ще се проведат разговори от Министър-председателят на Република България с Председателя на ЕК за отпадане таваните на помощта, след което ще бъде прието решение на УС на ДФЗ за изплащане на допустимата помощ.
По трето искане:
Чл. 5. Земеделските стопани, подали заявление до 26.09.2023 г. по държавната помощ за компенсиране на 100% пропаднали площи, след обработване на заявленията, получават подпомагането в рамките на 3 работни дни. За останалите земеделски стопани остава срокът за подаване на заявление до 06.10.2023 г., като те ще получат плащането след обработка на заявленията. Да се променят Указанията за предоставяне на „Помощ за компенсиране на щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични събития, конито могат да бъдат приравнени на природни бедствия", настъпили през 2023 г. в посока възможност за прихващане на изискуеми публични задължения към държавния бюджет.
По четвърто искане:
Чл. 6. Помощта по програмата de minimis за 2023 г. в размер на 47,5 млн. лева ще бъде осигурена от допълнителни средства от бюджета и ще бъде разпределена на равни части за подпомагане на най-малките земеделските производители в сектор "Животновъдство", в това число пчелен мед, и в сектор „Растениевъдство".
Разпределянето във всеки един от секторите ще бъде извършено по методика, изработена съвместно с Министерството на земеделието и храните.
Чл. 7. Министерството на земеделието и храните да започне разработването на комплекс от политики по браншове, които да повишат конкурентоспособността на съответния бранш и последващ план за действие.
По пето искане:
Чл. 8. Земеделските производители на мляко, които не могат да докажат реализация на продукция, поради внос на сухо мляко от Украйна, да получат подпомагане по интервенциите по обвързаната подкрепа на база правно основание за форсмажор и след разрешение от ЕК.
Чл. 9. Изменения и допълнения на Меморандума се извършват чрез подписване на анекс между страните.
Снимки: от 03-1 до 03-7
Венцислав Върбанов, АЗПБ:
Не сме искали оставки, а разбиране
Много се спекулираше дали е политически протестът, има ли участие на някои партии и т.н. Искам дебело да подчертая, нашият протест не е политически! Разграничихме се от всички политици, които имаха желание да дойдат.
Не сме искали оставки нито на правителството, нито на министъра. Искахме да бъдем чути и разбрани. В същото време да се търси решение на дългосрочните проблеми, които касаят целия сектор. Защото от просперитета му зависи просперитетът на България.
Най-малкото нещо, което сме искали, е да създаваме проблеми в страната. Фактът, че ние не вкарахме тракторите в София, говори още нещо – не сме искали да създаваме хаос, както някои се опитваха да обясняват в медиите. Ситуацията беше битка за оцеляване.
Отношението на управляващите се промени. От „терористи“ се оказа, че сме хора, които освен личен интерес, защитаваме обществения и националния. Получихме номално отношение, за което благодарим и имено с него се надявам да работим и занапред. Един от големите порблеми беше сбърканата комуникация, която доведе до такъв мащабен протест и обединение на сектора. Правили сме опити да се обединим и винаги са били безуспешни. Сега всички бяхаме заедно и се надявам така да продължи. Всички си даваме сметка, че поотделно не постигаме дългосрочни резултати.
Постигнахме добър резултат. Ще бъдат разработени процедури, които дадат възможност, освен администрацията да си върши работата, и ние да сме добре информирани, както за цени, така и за количества. И от тази позиция да можем да имаме адекватни реакции. Защото когато не сме информирани, в повечето случаи грешим.
Георги Милев, зърнопроизводител- Плевен:
Няма как да засилят мерките за сигурност
Когато някой ви каже, ще засилим мерките за сигурност, няма как да стане, България не разполага с нито една лаборатория за изследване на тежки метали и радиация, както и с акредитирана лаборатория за пестициди. Да кажат в коя лаборатория са направили на 500 товара по една проба. Ние не можем да си купим такава лаборатория, нямаме интерес. Когато отровят пчелите на пчелар, му дават 200 лв., правят му пробата за пестициди в Германия и се връща обратно.
Мария Степанчева, биволовъд:
Акад. Денков е прав
Акад. Денков е прав като пита - коя е гаранцията, че след пълна забрана не влиза украинска стока като румънска или молдовска. Той поне поема една гаранция първо да се изкупи българското. Това не е малко. „Но аз може да не искам да продам сега“, ще кажат някои зърнопроизводители, но не са прави.
Петър Байчев, агробизнесмен:
Да не допускаме нещата да се решават с протести
Хубаво е, ако могат проблемите да се решават на тихо и спокойно. Всеки отрасъл има проблеми, но не трябва да допускаме те да се решават с протести, а от експерти – хора, които имат понятие от земеделие и специалисти от всеки един отрасъл, но не такива, които да теглят чергата към своите. И друг път съм казвал, че имаме много институции, които трябва да направят единен преход към това нещо – да се направят технологични карти, да се следят какви са разходите, да се направи пазарно обследване на всеки един отрасъл, при каква цена е реализацията, за да може да се спаси възможно най-много. Не бива да подхождаме с лека ръка, аз работя от 1980-а година в селското стопанство, минал съм през почти всички отрасли и мисля, че трябва една далновидна политика, нещата да се управляват професионално и всеки един отрасъл да си намери място в българското земеделие.
Коментари