Чипирането на домашните кучета не е нова мода или приумица. Практиката е въведена в България по примера на западните държави от вече цяло десетилетие. Възможността за чипиране на домашни любимци и селскостопански животни навлиза в информационната система на Българската агенция по безопасност на храните през 2012 г. В Америка съществува такъв закон още от 1998 г.

Практиката носи задължителен характер, последните изменения в закона гласят, че всички кученца трябва да бъдат чипирани и регистрирани на възраст от осем седмици, в противен случай собствениците ги грозят глоби. Те също така са задължени да ги заведат за ваксинация, обезпаразитяване и издаване на паспорт след навършване на 6-седмична възраст.

„Идентификацията с микрочип е единственият начин да бъде направена връзка между кучето и неговия собственик. Задължителното чипиране ще позволи да бъде търсена отговорност от собствениците, изоставили своите домашни любимци, а също така би предотвратила и кражбите на животни. Тя ще спести и много средства на общините, които плащат обезщетения на ухапани от кучета, чиито собственици не могат да бъдат издирени”, напомня директорът на фондация „Четири лапи” за България, д-р Марина Иванова. По данни от проверка на фондацията към днешна дата има данни за 80 724 чипирани кучета в информационната система на БАБХ, като за изминалата година броят се е увеличил с 18 972.

От „Четири лапи“ също напомнят, че всеки собственик трябва да регистрира кучето си и в данъчната служба по местоживеене и да внася ежегодна такса за притежание на домашен любимец, чийто размер варира в зависимост от населеното място. От нея по закон са освободени кастрирани кучета, кучета на инвалиди, служебни кучета в организациите на бюджетна издръжка, кучета, използвани за опитни цели, кучета, използвани от Българския червен кръст и кучета, които придружават или охраняват селскостопански животни, които се отглеждат в регистриран животновъден обект. По последни данни ловните кучета също подлежат на облекчение, въпреки че често биват губени или изоставяни, превръщайки ги в безпризорни. Приходите от тези такси са насочени именно към намаляване на броя на безстопанствените кучета.

Защо се прави?

Чипирането дава на косматия ви любимец самоличност, все едно му се имплантира лична карта с единен граждански номер – ЕГН под кожата. Това е 15-цифров уникален код, срещу който в системата на БАБХ фигурират данните на собственика, хронологична информация за здравословното състояние на кучето, негово описание и снимки.

Освен наличието на здравно досие, микрочипът е гаранция за лесно откриване на любимеца, ако бъде изгубен. Чипът е постоянна форма на идентификация, която за разлика от гравираните нашийници и медальони не може да бъде изгубена или отстранена от четириногото. Той също елиминира риска от незаконна търговия, защото чипът не може да бъде отстранен и доказва произхода и собствеността на животното.

Веднъж поставен, чипът е разчитан от ръчно радиочестотно (RDIF) устройство, което всеки ветеринарен кабинет трябва да притежава. Производителите на чипове, ветеринари и приюти работят върху решения за несъвършенствата и технологията продължава да се подобрява с течение на времето. Най-новите микрочипове на пазара имат по-добра четимост от по-старите. Те нямат вграден GPS или система за локализиране – при изгубен любимец се сканира чипа му с четец, за да се открие собственикът според базата данни. Винаги актуализирайте данните си за контакт в информационната система на БАБХ при промяна.

Какво представлява?

Микрочипът се нарича още инжектируем радиочестотен транспондер – голяма колкото оризово зърно капсула, която се вкарва подкожно. Капсулата е от специален вид стъкло, в което е поставен миниатюрен компютърен чип. Материалът е съвместим с жива тъкан.

Манипулацията по поставянето на чипа е почти напълно безболезнена и не носи риск за здравето. Микрочипът се имплантира отляво на врата или между лопатките на животното под кожата с помощта на игла и специална спринцовка. Все едно получава инжекция, но с малко по-голяма игла. Повечето любимци реагират по същия начин като при рутинна ваксинация. Ако се притеснявате, че четириногото ви може да реагира при вида на размера на иглата, може да му поставите чипа по време на процедура, съпътствана от анестезия като кастрация или почистване на зъбите.

Съображения

Проблеми могат да се появят единствено при поставяне на некачествени чипове, произведени в Азия, каквито по принцип вече са рядкост. Те са били внасяни на българския пазар в началото на чипирането през 2012 г. и са предизвикали смъртта на много любимци. Това е нещо, което и до днес отказва стопани да поставят чип на четириногите си другари, но за щастие 10 години след навлизането на метода такива случаи вече са изключение. Некачествените чипове носят риск капсулата да не е изработена от биосъвместимо стъкло, съгласно стандартите, или да не се задържи в зоната на имплантиране, а да се движи свободно под кожата на кучето. Това може да предизвика алергични реакции и редица здравословни проблеми. Изборът на правилен чип минава през избора на правилен ветеринар, който да извърши процедурата – големите клиники подбират доставчиците си, поставяйки здравето на животното на първо място. Дори да имате пълно доверие на ветеринарния център, който сте избрали, се уверете лично за себе си, че няма да попаднете в черната графа с изключения и проверете произхода на импланта. Микрочиповете трябва да отговарят на стандарти за безопасност ISO 11784/11785.

Транспондерът в капсулата е пасивен, т.е. в него няма източник на захранване и не излъчва нищо. Не се нуждае от зареждане, батерии или подмяна и издържа до края на живота на любимеца. Някои чипове е възможно да се изместят от зоната, в която са поставени, затова инструкциите за сканиране подчертават необходимостта от претърсване на цялото тяло на кучето, включително и крайниците, ако чипът се загуби в тялото му.

Колко струва поставянето на микрочип?

Цената варира в зависимост от марката, местонахождението и ветеринарния кабинет. В някои райони общината, приютите или по-големите зоомагазини осигуряват по-евтино микрочипиране. Повечето надеждни клиники взимат между 40 и 50 лв. за поставяне на чип. В интерес на истината цената съдържа надценка, защото продуктът е идентичен с чиповете в електронните карти за достъп до обществени места или дебитните карти, които са сравнително по-евтини.

Може ли да се деактивира вече поставен чип?

Вече поставен, той не може да бъде изтръгнат от тялото, затова деактивирането е лишен от смисъл процес, но може да бъде заявено, чрез информационната система на БАБХ.

Универсален четец
Универсален четец