Резитбата на лозите е най-важното нещо за стопаните сега, ако не са я приключили. Но след нея и поради края на зимата, който се е задал, почвата в лозето е доста втвърдена и отъпкана и трябва да се обработи след като бъдат изнесени пръчките.

Това е първата операция, с която ще бъдат унищожени много от никнещите в края на зимата плевели. С тази обработка се внасят и азотните торове, ако е предвидено да се направи пролетно подхранване.

Плодните пръчки, които са оставени след рязането, трябва да бъдат старателно привързани към теловете на носещите конструкции. Не бива да се закъснява с това, защото по-късно има опасност от оронване на пъпките по време на набъбването им, а и никнещите млади филизчета лесно се отчекват.

При асмовидните новозасадени лози повечето стопани още не са започнали резитбата, тъй като те имат време за това. При тях работата ще се състои най-общо в премахване на едната от израсналите по две пръчки от чепчетата и съкращаване на другата до чепче с две пъпки.

При някои сортове могат да се оставят и по-дълги чепове, с по 3–4 очи (стрелки) или дълги плодни пръчки с по 10–12. След това при всяка зимна резитба стрелките и плодните пръчки да се отстраняват напълно, а нови да се оставят на други места по кордоните.

Дълга плодна пръчка може да се запази само ако се налага да се запълни някое непокрито от асмите пространство, т. е. да се създаде кордон. Но и тя трябва да се съкрати на 5-7 очи, защото, ако се остави по-дълга, много от очите, най-вече по средата, няма да се развият и кордонът ще остане оголен.