Когато в градината почти не остават цъфтящи видове, едно тревисто растение продължава да радва с красивите си цветове. Астрата - тази непретенциозна есенна красавица изпраща последните топли дни и пълни вазите дълго, след като студът попари гергините, гладиолите и другите късни цветя.
Съществуват около 800 различни сорта астри - високи, прости, кичести, със всевъзможни форми, окраски и височина. Разнообразието от съцветия е съпроводено от богата палитра на цветове с бяла, жълта, прасковена, розова, червена, малинова, виолетова багра. Най-високите сортове достигат до 90-120 см, а най-компактните, какъвто е и алпийският - едва 20 см.
По продължителност, период на вегетация и време на цъфтеж, се делят на ранни, средни и късни, които украсяват градината от юли до ноември. Само алпийският астер цъфти напролет. Кафеникавите и нискорастящи сортове, ще ви радват дълго, поставени на слънчев балкон. Ярките цветове и лекият аромат, носещ се от букетите с астри, предават допълнително настроение.
През есента разсади от цветето се появяват все по-често в търговската мрежа. Цената е приемлива, а цветовете основно в синьо, лилаво, бяло и розово. При покупка избирайте растения с едва няколко отворени цветчета, за да сте сигурни какво купувате, а и за да цъфтят по-дълго във вашата градина.
Препоръчваме веднага да ги пресадите. Имайте предвид, че астрите обичат хладните вечери и, ако се намирате в по-топъл район, мястото им е на шарена сянка. Обратно, ако локацията ви отговаря на изискването, разположете цветето на слънце.
Изисквания
Астрите могат да са красив акцент във всяка градина. Обикновено отглеждането на тези цветя не изисква специални грижи. В домашни условия астри могат да се отгледат както от семена, така и от разсад. Отглеждането от разсад е по-трудно, тъй като в този случай се изискват специални грижи. Ако сега започвате да се занимавате с цветарство, астрите са подходящи да започнете с тях заниманията си.
Въпреки че се смята за непретенциозно цвете, за да си осигурите продължителен и красив цъфтеж, трябва да се погрижите за правилното място и за почвата, където ще засадите астрите. Най-добре е да започнете още през есента. Определете мястото и прекопайте. Подхранете с органичен тор, смесен с пясък или торф и пясък. Така почвата ще е добре дренирана, плодородна и аерирана и ще осигури добър старт на цветята.
По отношение на киселинността на почвата, най-добре е тя да е близо до неутралната. Какво ще стане, ако се внесе органичен тор непосредствено преди засаждането на астрите? Може да се направи, но има голяма вероятност цветята да бъдат поразени от фузариоза. Когато през пролетта прекопавате участъка, е добре да внесете калиеви соли, суперфосфат, амониев сулфит.
За да се намали рискът от заболяване на астрите от фузариоза, при избора на мястото, където ще бъдат отглеждани, трябва да се внимава кои са предшествениците. Не трябва да се сади, където са отглеждани домати и картофи, а също и гладиоли и карамфили. Добри предшественици са невен, тагети и многогодишни треви. На едно и също място астрите могат да се отглеждат до 6 години. Отново на същото място можете да отглеждате астри едва след 4 години.
Цветята спокойно понасят както полусянка, така и ярко слънце. При отглеждане на открито при ярко слънце, цветовете стават по-дребни и не така привлекателни. Най-добре е да се избере място, което да е защитено от вятър и дъжд.
При засаждането се полива обилно, а след това почвата се поддържа влажна. Поливките трябва да се извършват само ниско в основата, защото, ако се мокрят, листата, се нападат от брашнеста мана. Препоръчва се мулчиране с органичен материал около растенията с цел задържане на влагата.
Подхранвайте 3 пъти на две седмици през летните месеци. От минералните торове може да се прилага комбиниран тор за цъфтящи растения. В началото на пролетта може да се заложи на азотен тор, за да се предизвика по-буен растеж на листната маса.
Астрите не изискват много, за да цъфтят богато. Редовното отделяне на прецъфтелите цветове и прищипването на младите стъбла, ще намали височината, но ще увеличи броя на разклоненията и цветовете. Така се удължава и срокът на цъфтеж.
По време на активната вегетация, особено пролет и есен, трябва да се вземат мерки срещу брашнестата мана. Полезен трик е почистването на основата на растението, за да няма допир на листна маса до почвата.
Есента е идеалното време за
размножаване
на многогодишните астри. Още на следващата година те ще цъфнат в градината ви. Доста често дори се получава така, че новите растения цъфтят повече от майчиното.
Сортовите особености се запазват най-добре, ако размножавате астрите чрез разделяне на храстите. Обикновено това най-често се прилага при 3-4-годишни растения. Освен че се получават две и повече астри в зависимост от големината на храста, разделянето има и подмладителен ефект за майката. Коренищата се разделят много лесно, достатъчно е в тях да има няколко коренчета и част от стъблото.
Есента е подходящото време за разделяне. Цялото коренище се изважда внимателно заедно с почвата около него. С остър нож се прерязва цялата буца пръст на 2-3 или 4 части подобно на торта. Отмрелите участъци се отстраняват, а новите растения се засаждат веднага в предварително подготвени ямки. За високите сортове разстоянията от растение до растение трябва да бъдат на 60 см до един метър, ако се засаждат в редица. Компактните сортове се засаждат на 30-50 см едно от друго.
Добри резултати се получават и при размножаването със зелени резници. Използват се младите клонки. Те бързо се вкореняват. Астрите се разрастват скоро и образуват мощни храсти.
По принцип астрите нямат нужда от резитба, но когато са засадени на сенчесто място или сортът е висок, а ние искаме компактни растения, се прилага прищипване на върховете. Това стимулира пренасочването на хранителните вещества към страничните пъпки и провокира по-добро разклоняване.
Прищипването се прави в началото на вегетацията през пролетта. Може операцията да се повтори, когато започне да се оформя храстът. Трябва, обаче да се има предвид, че резитбата отлага цъфтежа. От друга страна, когато се намалява височината на високите сортове, не е необходима опорна конструкция, която предпазва растенията от полягане.
Зазимяването
Към средата на ноември ще дойде моментът, в който да се погрижим за презимуването на астрите, независимо дали са в градината, или в саксия.
Астрите лесно понасят пресаждането, затова може да ги изкопаете от градината и да ги пресадите в саксия, освободена от някое лятно цвете. Здравите екземпляри може да съхраните в саксиите до следващия сезон.
Ако времето е по-топло, може да оставите саксийните астри да презимуват на балкона, като завиете саксията с топлоизолиращ материал. Може и да ги внесете в хладно светло помещение. Преди зимата стъблата на астрите се подрязват почти до нивото на почвата.
Грижите се състоят най-вече от умерено поливане. Не забравяйте навреме да отрязвате прецъфтелите съцветия.
Към средата на ноември ще дойде моментът, в който да се погрижим за презимуването на астрите, независимо дали са в градината, или в саксия.
Цветето е самоотглеждащо се и доста студоустойчиво. Това означава, че няма нужда от специално опаковане или мулчиране, за да изкара зимата. Необходимо е само орязване на стъблата на около 10 см над почвената повърхност.
Ако сами си правите разсад
Семената на астрите се засаждат в предварително подготвени сандъчета. Височината на сандъчетата трябва да е минимум 5 см, а дебелината на грунда – 3-4 см. Почвата за разсад трябва да е пръст, органичен тор и пясък в равни количества. Към тях се прибавя дървесна пепел – на кофа пръст чаша (канче) пепел.
След като се напълнят сандъчетата, почвата се уплътнява и се полива със слаб разтвор на калиев перманганат. Така се предотвратява развитието на гъбични заболявания. Правят се бразди с дълбочина 2 см. След като се поставят семенцата, отгоре се посипва със същата почва тънък слой. Разстоянието между редовете може да е 2-5 см.
За да съхраните влагата, покрийте сандъчето със стъкло или найлон. След 5-10 дни, при температура 20-22 градуса, семената поникват. Стъклото се маха и сандъчето се премества на добре осветено място. Важно е през първите седмици температурата да не е много висока – до 15 градуса. В противен случай разсадът ще се източи прекалено. Добро решение за този период е отопляемия парник. След появата на първите 2-3 същински листа се прави пикиране на разсада.
Засаждането на открито става през април и май.
Ако пък решите да сеете астри на открито, трябва да изчакате да се стопли горният слой на почвата – в края на април и началото на май. Отгоре се посипва с пръст и се покрива с найлон и се изчакват първите кълнове. Когато семената покарат, найлонът се отстранява. Покриват се отново само когато има опасност от късни слани.
Що се отнася до пикирането, то не е задължително. Първоначално семената се засаждат по-близо, а след това се провеждат на разстояние от около 10 см. При засаждане по този начин астрите доста по-рано цъфтят.
Коментари