Колко вода трябва за производството на 1 кг месо?

Често се казва, че са необходими 15 000 л, но изчисленията се разбират и цитират погрешно

Тъй като повече от 90% от водата, консумирана от добитъка, е зелена вода, идваща от валежите, учените изчисляват, че за 1 кг говеждо месо трябват едва 50 л прясна вода. Така че животновъдството не е основната причина за разхищението на вода, твърдят анализатори от European Livestock Voice

Това число се публикува за първи път през 2002 г., когато се налага концепцията за „воден отпечатък”, следвайки нарастващата популярност на индикаторите за екологичен отпечатък. А той става актуален като показател за измерване на количеството консумирана мръсна и замърсена вода за производството на стоки и услуги по цялата верига на доставки.

Водният отпечатък е индикатор за

използването на сладка вода,

който разглежда не само прякото използване на вода от потребител или производител, но и непряко използване на вода. Всъщност включва три вида източници:

• синя вода, която представлява консумацията на вода от повърхностни или подземни води от животните и напояването;
• сива вода – това е водата, използвана за обезвреждане на отпадъчните води и тяхното рециклиране;
• и идва ред на зелената вода – която е от валежите.

Водният отпечатък на добитъка

се състои от 93% зелена вода

Важно е обаче да се разгледа структурата на водния отпечатък. По отношение на средната консумация на вода от добитъка, повече от 90% е зелена вода от валежите, уловени в почвата и изпарени от растенията, която се връща във водния цикъл. И това ще се случи със или без селскостопанските животни.

Зелената вода в тези цикли не отразява нетното потребление на вода за животинска продукция. Истинският недостиг на вода може да се основава само на синя вода. Ако зелената вода се изключи от изчислението, научната общност счита, че са необходими 550-700 литра за произвеждането на 1 кг говеждо месо, включително сивата и синята вода. Но според Френската национална изследователска агенция (INRA), 1 кг говеждо месо ще „премахне” около 50 л „действителна” (синя) вода.

Използвайки същия подход, може да се изчисли, че

• свинското месо ще изисква 450 литра;
• пилешкото месо 300 литра;
• яйцата – 244 литра;
• млякото – 86 литра.

Тук се налага да се припомни заключението на Animal Frontiers, че „водата е ценен ресурс, който трябва да се съхранява в световен мащаб от всички сектори на икономиката, включително селското стопанство и следователно животновъдството”. Затова все пак тълкуването на политиците би трябвало да бъде прецизирано - да, опазването на водата е необходимо, но е необходимо прецизиране на данните за действителното измерване на потреблението в животновъдството.

Селското стопанство представлява 92% от сладководния отпечатък на човечеството и почти 1/3 се отнася до животински продукти. Това твърдение е от доклад на ФАО от 2006 г. – „Дългата сянка на животновъдството: Екологични проблеми и възможности”. Документът често се цитира, но също много често е погрешно разбран. И неслучайно докладът се ревизира на по-късна дата. Защото се оказва, че ако се премахнат валежите от изчислението, се установява, че животновъдните индустрии консумират едва 8% от световните запаси от прясна вода.

Какво е реалното въздействие на добитъка

Животновъдството използва 1/3 от всички водни ресурси, включително зелена, сива и синя вода. Като се има предвид синята и сивата вода, които биха могли да се конкурират с потреблението на прясна вода, се изчислява, че животновъдните индустрии консумират 13% от глобалното водоснабдяване. По-голямата част от тази вода се използва за интензивно производство на фураж. Основният въпрос е свързан с потенциалната конкуренция за използване на водните ресурси между животновъдството и другите човешки дейности.

Светът разполага с около 1400 млн. куб. километра, но ресурсите от сладка вода са ограничени. Само 25% от всички водни ресурси са прясна вода и само 0,003% от това огромно количество – около 45 000 куб. км, може да се ползва за пиене, хигиена, селско стопанство и промишленост. Останалата част е заключена в ледници, постоянен сняг и атмосфера. Освен това не всичката тази вода е достъпна, защото част от нея се влива в отдалечени реки по време на сезонни наводнения.

Очаква се глобалното търсене на вода да нарасне значително в бъдеще – с 50% до 2025 г. – особено в развиващите се страни. И то не само поради по-голямата човешка популация, но и поради общото увеличение на промишленото производство и човешкото благосъстояние. А то води до по-голямо потребление на енергия, потребителски стоки и храни, особено животински продукти.

Животновъдството и недостигът на вода

трябва да се оценяват на местно ниво. Не съществува глобален недостиг на вода като такъв, но на ниво отделни държави и региони проблемът с водата трябва да бъде решен. Няма доказателства, че наличието на добитък е свързано с риска от недостиг на вода. Например във Франция има малко припокриване между региони с висока гъстота на добитъка и тези проблеми с наличността на водата през лятото се наблюдават при напояваните култури.

Подобрените земеделски практики

биха могли да помогнат за намаляване на отпечатъка върху добитъка. Все пак в Европа съществува малък резерв, когато се обмисля подобряването на прякото потребление на вода от животновъдния сектор, тъй като системите вече са добре оптимизирани. За преживните общият прием на вода е между 3,5 и 5,5 л/кг сухо вещество. Колкото по-голямо е съдържанието на вода във фуража, толкова по-малко вода за пиене им е необходима. Например, с прясна трева в ранен стадий като храна животните не се нуждаят от питейна вода. По този начин увеличаването на дела на прясна трева или силаж в диетата намалява приемът на питейна вода.

За да се избегнат рисковете от местен недостиг на вода, трябва да се намали количеството на напояваните фуражи. В тази насока съществуват няколко възможности, вариращи от използване на растения, изискващи по-малко вода или подбрани поради тяхната подобрена генетика. И вече се въвеждат агрономични практики в полетата от фермери, производители на фуражи.

Животновъдството също може да повлияе положително на водните ресурси. Например използването на блатата от животните уврежда биоразнообразието по-малко от пресушаването им с цел превръщането им в селско стопанство. Всички тези аргументи трябва да се имат предвид, преди да се твърди, че животновъдството е основната причина за разхищение на вода, категорични са анализаторите.

Животновъдните индустрии консумират 13% от глобалното водоснабдяване. Но по-голямата част от тази вода се използва за интензивно производство на фураж.