11° C, облачно
След като показа най-новото от есенниците в Деня на пшеницата, това лято семепроизводителят от Лозница ще представи 100 сорта царевица на опитното си поле
Денят на пшеницата в лудогорското градче Лозница посрещна с хубаво време десетки земеделски производители от цяла Североизточна България, за да се запознаят с най-новата селекция у нас, а и да я сравнят с дългогодишни сортове пшеница, отглеждани на българските полета. Средата на юни е подходящо за представянето им, защото фермерите определено могат да видят потенциала на есенниците, предвидлив е домакинът Стефан Пенев, дългогодишен семепроизводител. На опитното му поле бяха представени 56 сорта пшеница, над 30 от които нови – на 1-2 години или пък дебютанти за българските полета; 18 сорта ечемик; 3-4 тритикале и 1 – ръж, производство на осем семенарски къщи от Европа.
„Очаква ни добра реколта, дъждовете от последните дни компенсираха стреса на есениците от сушата през април и май“, каза Пенев пред своите колеги земеделци. А как ще се представят на кантара заложените опити, след жътва Пенев няма да спести информация пред фермерите.
Освен сортовете, бяха представени и някои технологични новости, които организаторът вярва, че имат потенциала да се наложат в Лудогорските стопанства. Така например на всички семенни участъци с царевица - около 1000 дка за семепроизводство - два пъти ще бъде разпръсната трихограма, обясни Пенев. Това лято той е замислил и второ по рода събитие специално за царевицата. Цели 100 хибрида са засети на опитното поле.
Пазар, реколта и война
Бе втория модул от програмата на Деня на пшеницата, където бе дадена думата на Иван Йорданов, търговски директор на разградската семенарска фирма „Семпе 2“.
„Няма с коя от доста години назад да сравним 2022 г. – ковид криза, война в Украйна, световна инфлация и криза на енергоносителите“, каза той. И тъй като за производството на селскостопанската продукция от съществено значение е климатът, той даде информация за основните райони на света до месец май: във Франция и Италия – сухо и топло време; Русия и Украйна – доста добри валежи; ужасяваща суша в Тексас и Канзас; чудесно време в Южна Америка особено за втората царевична реколта; в Северна Африка - сериозна суша. При нас – засушаване в Западна и особено в Южна България.
Следват световните баланси на основните селскостопански култури: За пшеницата производството за 2021 г. е 779 млн. т, а очакваното производство е около 775 млн. т или с около 4 млн. т по-малко. Ако световните запаси в 2021 г. са били 279 млн. т, то сега се очаква да са 267 млн. тона или с около 12 млн. тона по-малко. Царевицата – производството през 2021 г. е било 1215 млн. т, докато очакваното е 1180 млн. т или 35 млн. тона по-малко и световните запаси се очаква да бъдат около 4 млн. т. по-малко. Въпреки, че соята не ни вълнува много, тя е основна култура, която определя баланса на маслата. За 2021 г. производството е било 349 млн. т, сега се очаква да е 394 млн. т или с 45 млн. т повече. И световните запаси се очаква да бъдат с около 14 млн. тона повече.
Производството у нас
През 2021 г. имаме около 7, 12 млн.т. Сега се очаква да е около 6,1 млн. тона. Ечемикът – 700 хил. тона е произведено през 2021 г., а сега се очакват около 610 хил. тона. Слънчогледът м. г. е бил 880 хил. тона, като е рано за прогнози за производството, но все пак имаме с 8,2% повече засети площи.
Царевицата е била 3,5 млн. тона, а за тази година площите са сходни, - 0,2-0,3% по-малко. Въпросът е какви ще бъдат добивите от пролетниците.
По време на срещата стана ясно още, че тази година пшениците ще се представят много добре в България с изключение някои области като Пазарджик и Пловдив. Там добивите ще бъдат по-ниски спрямо миналата година. В Северозападна България дъждът доста закъсня, април и май сумарно имат около 20 литра дъжд, за това там се надяват на пролетниците. Прогнозните средни добиви за Лудогорието са за над 600 кг/дка пшеница.
Какво ни предстои?
Колко време ще продължи войната, каква реколта ще се прибере и как тази стока ще бъде натоварена и изнесена – все неизвестни, от които зависят родните фермери. Какво ще бъде съотношението долар-евро също ги вълнува. В момента доларът поскъпва и това означава, че енергоносителите вървят също нагоре, обясни Йорданов. Предположенията, които прави на база агроанализи, са, че към пшеницата ще има интерес поне до края на годината. Ечемикът бързо ще се изтъргува, защото е малко. Цените на маслата падат и според Йорданов очакванията не са за много високи на рапицата и за голямо търсене. При слънчогледа засетите площи са повече у нас, има внос от Украйна и предположенията са му, че от украински търговци и брокери ще продължава внос. Цените в момента са около 1200 лв. на тон.
Царевицата казват, че нямала да бъде ракета носител и цените ще бъдат около 600-650 лв. на тон.
Следете постоянно цените на зърното на пазара, следете тенденциите и какво става по света, посъветва Иван Йорданов и напомни и за теорията за разпределение на риска, която гарантира средни резултати. Това означава, че на 2 или 3 пъти може да продавате зърното с цел да постигнете средни цени, допълни той.
Стягайте комбайните, пълнете хамбарите, очаква ни добра реколта!, обърна се в заключение Стефан Пенев към гостите зърнопроизводители.
Коментари