19° C, ясно небе
За последните 2 г. обаче количеството се е свило два пъти. Браншът настоява държавата да отстоява позиции за ваксини на птиците. Както и да договаря нови пазари с трети страни, казва Пламен Челебиев от „Волекс“
Радина ИВАНОВА
България е трета по производство на угоен гъши и патешки дроб в Европа. На първо място е Франция, а на второ - Унгария, с която имаме сходни количества. Доскоро този традиционен за страната ни отрасъл произвеждаше по 6-7 млн. птици на година. Но дали запазваме тези позиции и как повлия двойният удар от COVID пандемията и птичия грип върху бизнеса питаме Пламен Челебиев, управител на най-голямото стопанство у нас за отглеждане на патици. Фирмата „Волекс“ е затворила производствения цикъл до преработката в крайни продукти и търговия и работи от над 30 години.
Челебиев уточнява, че сме
първенци единствено по производство на патици.
Гъски у нас отдавна няма, поне в онези количества от времето на държавните предприятия. Класацията обаче обобщава „гъши и патешки“ дроб, като например втората страна в нея - Унгария е по-развита в отглеждането на гъски.
По думите му тези позиции ги запазваме, макар и с намалено наполовина производството заради пандемията от COVID-19, още повече от рецидивиращия птичи грип в цяла Европа. Сега и тук, и в Унгария, сме горе-долу на едно ниво.
„Тази криза засегна всички ни, нормално е“, казва Челебиев. Подобно, както е при хората, така и при птиците, докато не се въведе ваксина, птичият грип ще се повтаря всяка година. На европейско ниво са направени крачки в тази посока, визира птицевъдът разрешение за прилагане на ваксина. Но идеята е да се промени регламента, който сега гласи, че в рамките на две години от ваксиниране не можеш да продаваш стоката си в ЕС.
За производителя администрацията ни може много да съдейства на отрасъла по две направления. И едното е именно по отношение на ваксините, заедно с други европейски държави да съдейства на международно ниво, така че да се приемат нови правила в тази посока максимално бързо, апелира той.
Второто, това е да помогне в отварянето на нови пазари - в посока Китай, Тайланд, Сингапур, Малайзия, а също САЩ, Канада, Австралия. Нещо, което не прави в последните 10-15 години въпреки опитите на бизнеса.
„Ако държавата иска да има повече приходи за нея и има желание да развива успешен и престижен за България продукт, това е начинът, по който да ни помогне“, заявява бизнесменът. Като отвори възможността и направи международни договорености с държави, с които имаме вече подписани международни отношения по други направления и които са консуматори на този продукт.
Промотирането на страната ни е безкрайно нужно именно сега, след като нито COVID мерките помогнаха на сектора, нито ще могат отсега нататък да предлагат по-ниска от французите цена на техния пазар, заради поскъпването на всички производствени разходи.
Въпреки, че у нас има клиенти – ресторанти, вериги, частни лица, едва 5% от патешките деликатеси се пласират в страната. Основният пазар за българските фирми остава Франция, разбираме от Челебиев. Но там може да сполучи само този, който може да предложи по-ниска цена от тяхната едрова – около 22 евро/кг.
Не така е в Далечния изток, където французите продават своя foie gras (фоа гра – „дебел черен дроб“) по-скъпо. Именно там можем да се съревноваваме с тях за по-високи равнища,
на цени над себестойността.
А тя е с около 30% отгоре, пресмята производителят, заради поскъпването на всички суровини, най-вече енергоносителите.
„Като всяка една друга фирма в България в момента сме изправени пред това да спрем да работим. Непосилна задача е. Представете си една сметка, която сте плащали всеки месец, и изведнъж тя е по 5. Като става въпрос за стотици хиляди левове, това са средства, които няма откъде да дойдат. Не можеш и да го отразиш в цената от днес за утре върху продукта си“, цитираме производителя. Но след време и това ще стане, макар и не с 30%, защото пазарът не би могъл да го поеме. А с колкото можем, отговаря на въпроса ни Челебиев. Скокът на производствените разходи е една от причините производството от 6-7 млн. угоени патици до 2019 г. да се свие на 3-4 милиона, допълва той.
Фирмите не издържат да работят на загуба и фалират. Още повече, че в двете години - 2020 и 2021 COVID помощи за тях нямаше и реално по-малките фирми и ферми затвориха.
Не така е във Франция, където при всяка една пазарна ситуация – ограничителни антиковид мерки, инфлация, птичи грип – се взимат мерки в защита на традиционното производство.
Половината фирми, с които ние търгуваме, не можеха да работят, бяха вкъщи, но държавата им плащаше заплатите, дава за пример бизнесменът. Разбира се, у нас такова затваряне нямаше, но и адекватна помощ също нямаше, включително недостъпните за птицевъдите мерки 60/40.
Като производител, затворил целия производствен цикъл, Челебиев може да направи съпоставка коя част от производството му е най-засегната от поскъпването на консумативите.
От излюпване, отглеждане, огушване имаш една себестойност и след нея – кланицата - втора себестойност. Третата е в преработката. Сборът от трите формира общата себестойност. И в трите токът влияе по еднакъв начин. Но в отглеждането са най-големите разходи, отговаря той и добавя:
Ако на една патица не ѝ осигуриш топлина, храна, вентилация, чистота, и ред условия, които струват пари, тя не може да наддаде и да стане голяма птица. И ако ги няма и работниците да вършат всичко това, нищо не се получава. Затова и няма от какво да се спести. Всичко, което ние купуваме, се повишава с десетки проценти, а токът и газта в пъти.
Не по-леко е и на самите кланици, върху които двойните разходи + двойно по-малко птици (от 6 на 3 млн. за страната), или по-малък капацитет, водят до това тежестта на единица да се умножава в пъти.
Равен старт с Франция, пазарът един
Французинът няма да се откаже от пастет, но страната му е номер едно като производител, казва Пламен Челебиев. При равна себестойност, за съжаление, французинът купува родното. Затова пазарите с трети страни са и толкова важни и спешни, повтаря той.
По данни на френската организация на производителите на угоен дроб, себестойността на патешкия дроб е от порядъка на 20+ евро за кг. Макар, че цената на труда там е по-висока, себестойността е еднаква, смята стопанинът. Първо, вече цените на енергията и на суровините и тук, и там са едни и същи. Второ, ако един работник получава 2000 евро там, а у нас - 700 евро, то 3 работника тук вършат работата на 1 във Франция, защото производителността им е по-голяма.
Как се формира цената?
Себестойността на една патица се формира от всички продукти – филе, бутчета, сърчица, воденички, фенер, перушина, като най-скъпото е угоеният дроб. На каква цена, зависи от качеството. То се дели на екстра и второ. Дробът, който е без вени, хематоми, запазена цялост, характерен вкус и мирис, е в категория първо качество. Много зависи къде го продаваш, и все пак това не значи, че една верига няма да реши да го продаде на двойно по-висока цена от твоята, пояснява той.
Така че, за да оцелееш, продаваш колкото и където успееш.
Отделно е желанието и частната инициатива за фирмата да се сертифицира по различни международни стандарти, като IFS и ISO, които разширяват възможностите на производителя. Това е допълнителна гаранция за крайния клиент и повечето вериги и големи играчи изискват такива сертификати, заключва Пламен Челебиев.
СТАТИСТИКА
* Приблизително 19 620 тона угоен дроб са произведени в Европейския съюз през 2020 г. (18 хил. тона патешки и 1 440 тона гъши дроб), пише в европейската мрежа на производителите на Фоа гра eurofoiegras.com.
* Foie gras, или угоеният черен дроб, е силно свързан с френското кулинарно наследство, а страната е значителен производител и консуматор на хранителния продукт, така че не е изненада да е на върха в класацията. През 2020 г. над три четвърти от европейското производство е от Франция, 13,5% е в Унгария, което поставя страната на втора позиция. След нея са България, Испания и Белгия.
* Секторът генерира повече от 50 000 директни работни места в ЕС.
* ЕС произвежда приблизително 90% от световното производство. Други основни страни производители и консуматори са Китай, САЩ и Канада.
* Българският дял в търговията в рамките на ЕС възлиза на 110 милиона евро през 2020 г.
Коментари