28° C, ясно небе
Голям производител на шафран за нас означава стопанин с над един декар. Целият труд е ръчен, казва председателят на УС на Сдружението на шафранопроизводителите в България
Шафранът от България е в световния топ 3 по качество, но за родните стопани производството на културата е страничен, допълнителен доход. Трудът е сезонен и преобладаващата част от фермерите поддържат не повече от 1 дка насаждения. Екзотичната подправка не е взискателна за отглеждане култура, но прибирането на реколтата се осъществява изцяло на ръка.
Работата по добива на шафран е сезонна. В края на август културата трябва вече да е засадена. Октомври-ноември е активният период на прибиране на цветовете и отделянето на ценните личинки. През пролетта е необходимо торене.
Производственият цикъл на растението е 4 години, като добивът започва през първата година и всяка следваща година се увеличава. Наемен труд е необходим само в случай, че насажденията са по-големи от 1 дка.
За тези, както и за други специфики при отглеждането и преработката на шафран разказа пред „Български фермер" Антонио Бонев, председател на УС на Сдружението на шафранопроизводителите в България. Той отглежда шафран на площ под 1 дка в Стара Загора и произвежда около 200-300 грама от културата всеки сезон.
„Голям производител на шафран за нас означава стопанин с над един декар. Целият труд е ръчен, нямаме механизация. На този етап не държим и да вкараме механизация, защото така конкурентните предимства на българския шафран биха се изгубили. Българският шафран е в топ 3 по качество в света. Това показват лабораторните анализи, когато изследваме нашия шафран по международния стандарт ISO 3632.
В Сдружението членуват общо
48 физически и юридически лица,
които отглеждат шафран на около 80-90 декара с приблизителен общ добив от около 40 кг. Важно е да отбележим, че сдружението не е търговско дружество. Това е неправителствена организация, която цели да подкрепя, подпомага и да представлява своите членове. Т.е. всички производители на шафран в България са добре дошли да станат наши членове. Ние имаме различни канали на разпространение на информацията към крайния потребител. Популяризираме шафрана и продуктите, които се произвеждат от нашите членове. Идеята е цялостно да подпомогнем дейността си чрез едно обединение, което е действително работещо.
Шафранопроизовдството в България
е сравнително младо,
на около 12 години. От основаването на сдружението през 2020 година ние работим за намирането на реализацията за този шафран, който вече е произведен, като чиста суровина и като продукти. По отношение производството на готови продукти съществува една много голяма неразработена ниша. Не случайно доста фирми в сдружението произвеждат много качествени продукти с вложен в тях шафран. Те са в областите на хранително-вкусовата промишленост и козметиката.
На мнение съм, че произведеният в България шафран е един изключително качествен продукт и медицинските ползи от него трябва първо да предоставим на българите на вътрешния пазар, т.е. на нашите сънародници и след това да тръгнем навън. Ограничение за нас е фактът, че нямаме достатъчно количество шафран, за да сме конкурентоспособни навън.
Иран, Испания, Италия са
много големи производители,
Мароко и Афганистан също. Но в България се произвеждат малки количества шафран и търсим варианти да ги вложим във вторични продукти, за да сме конкурентоспособни. Трябва да подчертая, че българските професионални шеф-готвачи, с които си партнираме, утвърждават нашите продукти на едно изключително високо ниво.
Имаме партньорства с хора, които произвеждат сирене с шафран и кашкавал с шафран. В сайта на сдружението имаме секция „Производители", където всеки може да се запознае с нашите членове. Също така в графа продукти имаме фирмите в нашето сдружение, които произвеждат различните продукти.
Едно семейство би могло да се
справи с декар насаждение,
но за по-голяма площ със сигурност трябват още хора, защото периодът на цъфтеж е 40 дни и през това време са необходими работници.
Отскоро две български фирми изкупуват шафран, така че мога да кажа, че има пазар вътре в сдружението. Но не бих казал, че търсенето е достатъчно стабилно, за да се гарантира пазар. Стъпваме по-умерено, за да не подведем хората. Това е много важно.
Винаги съветваме, когато бъдещите нови колеги купуват посадъчен материал, да разгледат производителите, които се намират около тях, за да си купят български адаптирани луковици. Не е нужно да купуваме луковици от Нидерландия, от Иран или от някъде другаде по света. По-добре да си купите луковици, които вече са преминали някакъв период на адаптация на нашите географски ширини.
Някои колеги продават на бройка
посадъчен материал луковици,
но вече е тенденция продажбата на килограм. И спрямо размера на луковиците, всичко е въпрос на договорка. Повечето от членовете на сдружението, продават луковици и всеки един нов колега може да се снабди с тях. Това е гаранцията, че луковиците са отгледани на българската почва, т.е. те вече са адаптирани и не е нужно да преминават нов период на адаптация.
Работим в много насоки с университети и различни фирми. Опитваме да подпомагаме цялостно сектора. Работим върху наръчник на шафранопроизводителя, който да подпомогне новите колеги, да ги ориентира малко по-лесно, за да могат да пристъпят към шафрана малко по-уверено, а не както нас на принципа проба-грешка.
Нямаме достатъчно голямо
количество шафран,
за да изнасяме навън. Колеги успяват да пласират количество навън, но са малки, така че не можем да говорим за стабилен износ. Надяваме се Министерство на земеделието и храните да ни подадат ръка, когато се наложи да участваме в международни изложения. За нас това е изключително важно.
Работим с Центъра по аквапоника в Стара Загора, който е единствен на Балканите. Тестваме отглеждането на шафран в тези условия и това е доста интересно. Също така сме купили
метеорологични станции, в момента са в две точки на страната, с които измерваме слънчевата радиация, валежите, влажността на въздуха. Имаме почвени сензори. Идеята ни е да създадем таблица, за да подпомогнем и да проследим доколко са добри условията за отглеждане и къде трябва да се обърне повече внимание, къде например липсва влага. Нашият научен сътрудник Юлия Василева ни консултира спрямо това, къде да бъдат поставени уредите, спрямо професионалните знания и нуждите на изследването. С GPS локация можем да проверим за всеки нов производител дали неговата почва и климатични особености позволяват отглеждането на шафран. В повечето случаи нямаме проблем, но липсата на валежи влияе вече и на шафрана. Тоест е хубаво да имаме едно поливане на растението, ако няма дъжд, септември, октомври, преди цъфтежа.
В сайта на сдружението имаме
карта на шафранопроизводителите,
която показва по-голяма концентрация в Южна България, но в цяла България има производители на шафран. Имаме доста колеги в Северна България и във Видинския край, около Варна, Балчик.
През 2018 година купихме повече луковици, за да можем да си засадим. Тогава цените на луковиците бяха по-високи в сравнение с настоящите. В момента цените са много по-достъпни, между 20 и 30 лева на килограм микс луковици. Около 150 килограма луковици ще са нужни за създаване на 1 дка насаждение. Всеки може да си направи сметката. Всичко е лично договаряне между колегите, които продават луковици, така че не мога да кажа твърдо кое колко струва. Всичко е въпрос на индивидуално договаряне.
Силно съветвам хората, които отглеждат
или възнамеряват да отглеждат шафран
и които не са членове на сдружението, да заповядат, защото общността е по-силна, но всеки трябва да направи анализ в съответствие със стандарта ISO 3632, за да окачестви своя шафран. Това е едно от условията на фирмите, които изкупуват културата.
500 г/дка сух шафран получават
стопаните за 4 години
Румяна Бранкова e член на УС на Сдружението на шафранопроизводителите в България.
Завършила е международна икономика и е работила 30 години като търговец-консултант на земеделска техника. Сега заедно със семейството си и свои приятели отглеждат шафран. Засадили са около 20 000 луковици в 1 дка.
„В началото ние нямахме големи добиви и не сме търсили пазар. Знаейки за полезните свойства на шафрана, започнахме да го използваме за лични нужди и употребата му като напитки, в дресинги, печива, кулинария, както и да го изучаваме по-задълбочено и изследваме. Едно от най-важните изследвания, които направихме бе да определим качеството му. Зарадвахме се, когато получихме резултат 1-во качество, в съответствие с международен стандарт по ISO 3632. Това ме вдъхнови и започнах да търся нови приложения на прекрасното растение и по-специално използването му в козметични продукти. Предизвикателство бе да открия, как по естествен и полезен начин да го влагам в козметични продукти, един вид като лична битка да създам нещо чисто и натурално. Заинтригуваха ме чудесните резултати и така създадох козметика за коса и тяло с шафран", разказва Румяна Бранкова и допълва:
„Средният ни годишен добив на сух шафран, през един производствен цикъл от 4 години, е около 500 г/дка. Полевката е основният неприятел в площите. При положение, че отглеждаме шафран по екологично чист начин, тоест не пръскаме плевелите с хербициди, не можем да си позволим да ползваме и отрови за вредители. Предпочитаме да засаждаме растения, които по естествен начин да ги отблъскват, помагаме си също и с подземни уреди за генериране на механични вибрации и дразнещ шум."
Румяна Бранкова има различни любими напитки с шафран: „Приготвяме си няколко вида чайове. През лятото чай с лайка, мащерка и всякакви сезонни билки, като всички тях комбинираме с шафран. В хладното време най-любим ни е чай „карак". Той се прави с прясно мляко, кардамон, черен чай и мед или захар и шафран, по желание може да се добавят портокалови корички или канела. Получава се една много приятна топла, слънчева и ароматна напитка. Шафранът има благотворно въздействие върху човешкото тяло. Той е силен антиоксидант. Действа добре на метаболизма, подпомага имунитета, зрението, стабилизира кръвното налягане, почиства кръвоносните съдове, действа добре на хора, които страдат от безсъние и има други ползи. Както обичам да казвам: шафранът - подправка в кухнята, лек в аптечката, съюзник на красотата. Отглеждайки първокачествен шафран и като част от Сдружението на шафранопроизводителите в България, ние съвместно се стремим да разкрием на хората необятния свят на шафрана и покажем възможностите за неговото потребление".
Коментари