Черното френско грозде (Ribes nigrum). е многогодишен, студоустойчив, храстовиден вид. През периода на дълбок покой касисът издържа без повреди въздействието на ниски отрицателни температури от порядъка на минус 30-32?С.

Голяма част от кореновата система на касиса е разположена в горните почвени слоеве (на дълбочина между 20-40cm) и всяка година от приземната и подземната част на стъблата се образуват издънки. Броят им зависи от сорта, възрастта и прилаганите резитби.

В началото на пролетта започва възобновяването на вегетацията при касиса - листните пъпки се развиват преди цветните. Цъфтежът на френското грозде протича през втората половина на април. В районите, където късните пролетни слани са често явление, не се препоръчва отглеждане на касис. Отрицателни температури под минус 2,5-3?С са критични за цветовете. Плодовете на касиса встъпват във фаза узряване два месеца след началото на цъфтежа.

Френското грозде се развива добре в местата с прохладен климат и годишна сума на валежите над 750mm. У нас

подходящи условия за отглеждане

на касис има в планинските и полупланинските райони на страната. Високите температури и продължителните засушавания се отразяват неблагоприятно на вегетацията и плододаването на тази култура (плодовете се спаружват, настъпва преждевременен листопад).
Касисът се развива добре на песъчливо-глинестите почви със слабо кисела до неутрална реакция, богати на хумус. Културата е влаголюбива, но не понася преовлажнение.

Френското грозде се размножава чрез издънки, разделяне на храсти и чрез резници.

У нас най-подходящият срок за засаждане на касис е през третото десетдневие на октомври. Ако е пропусната възможността за есенно засаждане то може да се извърши и в края на февруари – началото на март.

На големи площи касисът се засажда в редове, при междуредово разстояние 2,5-2,8m и разстояние между растенията в реда 0,7-0,8m. На малки участъци, в личното стопанство, се препоръчва междуредово разстояние 1,5-2m и вътре в реда – 1m. Растенията се засаждат в предварително изкопаните за целта ямки (40/40/40cm) на дълбочина с 5-6cm по-голяма от тази в разсадника. След засаждането растенията се поливат.

При отглеждане на френско грозде прилаганата агротехника, с изключение на резитбите, не се отличава съществено от тази при другите храстовидни видове.

Основните грижи

включват: почвообработки, торене с органични и минерални торове, ежегодни резитби, прилагане на подходящ поливен режим през критичните по отношение на влагата фази (периода на формиране и наедряване на плодовете).

През първата година след засаждането на касиса клоните на растенията се съкращават на 2-3 пъпки. През втората година се оставят 4-5 симетрично разположени издънки с височина над 40сm, през третата – 3-4 нови издънки. През четвъртата година добре оформените храсти от френско грозде трябва да имат 13-14 стъбла от различна възраст. Касисът встъпва рано в плододаване, през втората - третата година. Масовото плододаване започва след четвъртата година. При резитбите за плододаване се изрязват издънките на възраст над 4 години. При застаряване на храстите се извършват подмладяващи резитби, а при необходимост и фитосанитарни.

Касисът се напада от редица

болести и вредители

Една от най- разпространените болести по френското грозде е антракнозата. Тя се причинява от гъбният патоген Psendopeziza ribis. Напада всички надземни части на растенията, но най-силно засяга листата. По листата признаците на болестта са многобройни, тъмнокавяви, точковидни до ъгловати петна. При силна проява на болестта петната се съединяват, некротират, което е причина за преждевременен листопад. По листните дръжки и по-рядко по леторастите петната са продълговати, а по-плодовете – много дребни, кръгли и черни. Патогенът зимува в окапалите листа и в нападнатите леторасти. След листопада растителните остатъци и болните леторасти трябва да се унищожават.

През периода на покой при касиса се провежда зимно пръскане с 1% бордолезов разтвор. При възобновяване на вегетацията, във фаза бутонизация, срещу антракнозата по френското грозде се провежда профилактично третиране с медсъдържащи фунгициди (Бордо Микс, Фунгуран). Следващото пръскане трябва да се извърши след приключване на цъфтежа. Благоприятни условия за развитие на антракнозата по касиса се създават при влажно време, чести превалявания и температури от порядъка на 18-25°С.

Друга болест, която нанася значителни щети по френското грозде, е американската брашнеста мана. Причинител е гъбата Sphaerotheca mors-uvaе. По листата, цветовете, плодовете, младите леторасти патогенът образува бял налеп, който по-късно потъмнява и добива кафяв цвят. Листата прегарят и преждевременно окапват, плодовете завяхват, върхът на леторастите се изкривява и прекратява развитието си. Причинителят на болестта зимува между люспите на пъпките. През пролетта заразяването с патогена протича при хладно и влажно време.

Борбата срещу американската брашнеста мана се води с агротехнически средства (отглеждане на устойчиви сортове, фитосанитарни резитби) и чрез третиране с подходящи фунгициди с предпазно и лечебно действие (Топаз 100ЕК – 0,025%). В началото на вегетацията първото профилактично пръскане срещу брашнестата мана се провежда преди цъфтежа, второто и третото – през интервал от 15-20 дни. При масова проява на болестта е необходимо третиране след прибиране на реколтата.

Плодовете на касиса се отличават с високо съдържание на витамин С, на макро и микроелементи. В народната медицина сокът от касис и чаят, приготвен от листата и младите леторасли, се препоръчват при простудни и ревматични заболявания, умора, за укрепване на имунната система.