Често допускана грешка в птицефермите се отразява на рентабилността

Жени Владинова

Наблюденията на Съюза на европейските практикуващи ветеринарни лекари (UEVP - Union of European Veterinary Practitioners) показват, че в птицефермите твърде често пясъкът се пропуска. Установено е, че дори в модерните птицеферми той липсва, а е основна добавка от най-ранна възраст.

В редица случаи пясък въобще не се дава дори когато те се отглеждат свободно-дворно в семейните ферми, твърдят от Съюза на европейските практикуващи ветеринарни лекари, който е към Федерацията на ветеринарните лекари в Европа (FVE - The Federation of Veterinarians of Europe).

Обикновено обяснението е, че птиците, които се отглеждат свободно-дворно си намират нужните им твърди частици (песъчинки) при ровенето из двора. В това има известна доза истина, но то не оправдава пропуските. Защото това, което птиците намират из двора, не е достатъчно.

Най-общото и най-популярно (но не най-пълното) обяснение на ползата от редовното даване на пясък на птиците е, че при наличието му в мускулестия стомах се увеличава способността му да смила наличната в него храна (фураж). Установено е, че наред с това се забавя и скоростта на преминаване на храната през стомашно-чревния тракт. По този начин се

подобрява и увеличава усвояването

на хранителните вещества

Приема се също, че размесването на пясъчните частици с храната ускорява и подобрява достъпа на стомашните сокове до всички хранителни частици. И така се подобрява тяхното смилане.
Пясъкът не е достатъчен източник на калций, напомнят още специалистите. Той подпомага смилането на храната в мускулестия стомах, което улеснява нейното усвояване. Но не е сериозен източник на калций поради малкото съдържание в него на усвоими форми на калция. В това отношение като основна добавка и източник на калций за птиците и особено за кокошките може и се използват мидените черупки.

За това дали да се използва пясъкът като добавка за младите птици и особено при бройлерите все още има различни мнения. Така е и в практиката. Макар че все още на много места на подрастващите пилета и бройлери не се дава пясък, доказано е и в практиката, че при използването му резултатите при отглеждането им са по-добри. Има доста съобщения, че при бройлерите (когато пясък се дава още от втората седмица на отглеждането) живата маса (тегло) е по-висока с 2,9-4,6 процента.

По отношение на едрината на пясъчните частици и на мидените черупки е ясно, че тя зависи от възрастта на птиците.
Както към останалите съставки на фуражните смески, така и към пясъка и мидените черупки птиците имат избирателни предпочитания - най-вече към тяхната едрина.

Има ли препоръчителни размери

Най-добре е на малките пилета (в т.ч. и бройлерите) през първите 2-3 седмици да се дава едър пясък. А до 8-10 седмици големината на частиците да бъде повече - до 2-3 мм. След това на младите птици, както и на носачките, вече може и трябва да се дават по-едри пясък и мидени черупки. Частиците могат да бъдат с големина до 7 мм. Но трябва да се има предвид, че най-предпочитаните от птиците размери са 3-5 мм и 2-3 мм.

Даването на пясък като добавка за всички възрасти птици не трябва да се пренебрегва. Дори когато те се отглеждат свободно-дворно.

А където още се отглеждат клетъчно, това е задължително.

Нормите

* при малките пилета и бройлерите - по 500-600 г седмично за 100 пилета до 5 седмици и по 1 кг след това;

* за ярките и носачките няма норми. Но препоръките са за непрекъснато осигуряване на пясък и мидени черупки през целия период на отглеждане.

Салмонелите определено не “харесват” сламата

Използването й обаче повишава риска от влошаване на микроклимата

Кои видове постеля са причина за салмонелоза в бройлерното стадо показват изследвания на един от най-големите и най-старите германски университети - “Георг-Август” в Гьотинген
Изследователи от Департамента по научно животновъдство в Гьотинген са изследвали влиянието на различните постелъчни материали върху заразяването на бройлерите със салмонелоза.
Резултатите от изследванията са категоричини:

най-опасни са дървените стърготини

Те са най-комфортни за развитието на салмонелите. Като правило при отглеждане на бройлерното стадо се използват четири различни постелъчни материала: торф, нарязана слама, дървени стърготини и трева, затова всичките били тествани.
Отделните материали са тествани за съдържание на бактерията салмонела с няколко образци (по препоръка на Европейската комисия - N 646/2007). Освен това е направен анализ на химичните и физичните параметри на качеството на разглежданите покрития и на микроклимата в помещенията за отглеждане на бройлери. Взети са образци на 0, на 14-ия и на 30-ия ден от развитието на бройлерите. В зависимост от типа постеля е открита различна степен на заразеност с бактерията. От 6 образеца 3 са с положителен резултат, като в дървените стърготини е открито най-голямо количество салмонели.

Торфът е на 2-о място

Той е с положителен резултат с висок брой бактерии.
Германските учени смятат, че царевичният силаж е добра алтернатива, тъй като от изследваните образци само един е дал положителен резултат на салмонелоза. Затова препоръката им към птицевъдите е да ползват царевичен силаж вместо торф или дървени стърготини.
Салмонелите определено не "харесват" сламата. Но използването й като постеля повишава риска от влошаване на микроклимата в птицевъдните помещения. А това може да окаже негативно влияние върху здравословното състояние на бройлерите, смятат учените.

Едрината на пясъчните частици и на мидените черупки зависи от възрастта на птиците
Едрината на пясъчните частици и на мидените черупки зависи от възрастта на птиците