В това е убеден агробизнесменът Емил Пелтеков и не спира да експериментира с най-новите агротехнологии, поемайки щафетата от баща си

Продължаваме представянето на успяващи млади хора, които достойно следват стъпките в агробизнеса на своите родители.
Те са второто поколение фермери след демократичните промени, връщането на земята и полагането на основите на пазарното стопанство. Те са млади и амбициозни, непрекъснато се учат, за да са по-успешни. Те вече градят съвременни стопанства, въвеждат нови технологии и правят модерно земеделие.

Алма Давидова

Един от най-красноречивите примери за агробизнесмен второ поколение е Емил Пелтеков. Той е с икономическо образование и е имал съвсем друг бизнес до преди 15 години, когато по настояване на баща си се включва в семейните дела.

А преди повече от 20 години баща му Атанас Пелтеков основава фирма за производство на комбинирани фуражи в Пловдивско и... "сега вече се опитва съвсем да ми предаде щафетата...", казва синът.

Когато бизнесът им е започвал, всичко около тях е било западнало: Това беше преди вълната на подем и преди всички субсидии, вдигането на цените, търсенето на земя и др.

Фуражното предприятие на баща му естествено иска зърно за суровина и синът започва да го произвежда. В началото той е имал доста колебания дали да пренасочи бизнеса си, но сега изобщо не съжалява, дори е доволен, защото е намерил своето предизвикателство : Сега виждам нещо интересно в земеделието и това са новите неща, които прилагаме. Преди сто години едно земеделско стопанство е изхранвало себе си, а сега едно средно земеделско стопанство, като моето, произвежда достатъчно продукция да изхрани със зърно и хляб малък град като Асеновград или Велико Търново.

Иновациите са направили съвременното земеделие и няма друг отрасъл, който да се е развил така в световен мащаб през последните 100 години, коментира младият фермер и добавя, че

Българското зърнопроизводство е на световно ниво:

В интерес на истината българското зърнопроизводство е на едно от най-челните места в световен мащаб. Дори в Европа го няма мащабът, който е необходим, за да можеш да си изплатиш иновациите. Затова в Америка новите технологии са повече, защото при повече земя и производство имаш ресурс за отделяне. Докато в Европа средното стопанство е от 200 до 500 дка.

Естествено като във всеки един сектор, където влизат много пари, се намериха и такива, които просто ги усвоиха без да работят, но мнозина ги вложиха и по предназначение - подобриха се много от стопанствата.

Ако тези европейски пари сега спрат, просто ще се махне шлаката

Точно затова зърненият сектор стана модерен, защото европейските пари отидоха при хора, които работят.Голяма част от техниката аз лично съм я купил с парите, които съм изработил, а не със субсидии, подчертава Пелтеков и разказва как се справят в модерното стопанство.

Целия текст четете в новия брой на в. "Български фермер" от 11-17 май