Постепенно ги закалявайте, за да не ги стресирате

Гергана Младенова

Април е месецът,в който всичко се събужда за нов живот. Денят нараства, температурите се покачват, земята се стопля, овошки и храсти цъфтят. Желанието да разкрасим балкона става все по-силно и ни подтиква да изнесем съхранените през зимата цветя.

Но колкото и топъл да е днес април, толкова лоша шега може да си направи с едно застудяване или слана, или дори сняг. Затова е много важно да подходим разумно и да се информираме за дългосрочната прогноза за времето.

Първата стъпка която трябва да предприемем, е постепенно да закаляваме цветята, които искаме да изнесем. Топлината в стаята и слънчевите лъчи са предизвикали развитието на нови листа, но те са много нежни и лесно ще се повредят от ниските температури през нощта. Затова трябва да подходим внимателно и с търпение, за да се избегнат стресови ситуации.

За начало е достатъчно да оставим вратата или прозореца на терасата отворени и през деня, и през нощта. Идеята е растенията да свикнат с по- ниските температури и колебанията им през денонощието, но все пак да са защитени. След няколко дни и ако времето позволява, на балкона можем да настаним пеларгониуми, гераниуми, кампанули и някои други цветя. Разположението им трябва да е такова, че да са защитени от течение и от евентуална слана.

За подхранване още е рано

Лъжовното време в съчетание с подхранване предизвикват по-бързо развитие, но това може да е опасно. Ако изнасяме цветя навън, трябва да сме наясно, че промяната на условията предизвиква стрес. Допълнителната храна при ниски температури не се усвоява добре и се натрупва в почвата под формата на соли, а не всяко растение е толерантно на засоляване и може да загине.

Оставете цветята да се приспособят. Те са създадени, за да растат и цъфтят. Когато се почувстват добре, сами ще покажат нуждата си от подхранване.

Внимание: При най- малката опасност температурите да паднат под 5°С, трябва да ги приберем!

Мушката, презимували на светло и студено

Скъсете издължените им леторасти

Ако сте съхранявали мушката и сакъзчета в остъклена неотопляема тераса или в общите етажни площи в жилищните кооперации, те са свикнали на студ. Слънчевите лъчи са ги събудили, а някои дори вече може да цъфтят. В този случай, ако няма опасност от минусови температури, можем да ги изнесем на открито на балкона.

Ако има издължени леторасти, е редно те да се скъсят и растенията да се оформят, така че новите прирасти да се развиват дружно. Имайте предвид, че най-високата точка издърпва най-много хранителни вещества. Такива изължени леторасти могат да достигнат метър и повече, но да не дават цвят, затова е хубаво да се отрежат на 4-5 възела над почвата.

Няколко дни след изнасянето можете да наторите с ниска доза за пръв път през този сезон. Следващите подхранвания влизат в нормален ритъм.

Ако пеларгониумите са съхранявани в тъмно и хладно помещение, времето да ги изнесем на светло е поотминало. Така съхранени растенията трябва спешно да се изнесът на светло, но не пряко огрявано място. Поливат се и се оформят. Подхранването може да започне още със следващата поливка с ниска доза, а следващите вече с нормални.

Препоръчително е първите 2-3 подхранвания да бъдат с по-високо съдържание на азот, за да се стимулира развитието на листната маса. През май съотношението му се намалява, а се завишава това на калия. Така се стимулира повече цъфтеж. Най-лесният вариант е комбиниран NPK тор в съотношение 20:20:20.

Кои не се плашат от внезапен студ

Виолите са двугодишни малки красавици, които не се плашат от студа на балкона. Весели цветчета се показват дори под снежно одеяло още през февруари и март, а какво остава за слънчевия април. В сандъче или саксия виолите цъфтят в цветовете на дъгата.

Има три основни сорта. Първият е с едри цветове (ама много едри) и може да се намери на много добра цена в търговската мрежа (1-2лв./бр., засаден в саксийка или 2-3 лв. за 5 коренчета без почва).

Вторият сорт е с дребни цветчета, но пък едно коренче може да е толкова отрупано с тях, че да не се виждат листата.

Цената е същата.

Третият сорт е сравнително непознат за нашия пазар. Става въпрос за каскаден вариатет.

Цветовете не са толкова пъстри и разнообразни и са със среден размер - изборът е само в жълто, бяло, синьо и комбинация от жълто и синьо или бяло и синьо. Въпреки това заслужават внимание, защото изпълват много бързо саксията, достигат 20-30 см дължина на летораста и се отрупват с цветове.

Висящи кошници с по един или 3 различни цвята се предлагат на цена до 10 лева.

Карамфилчета - джуджета има в най различни цветове и пъстри комбинации.

Те са студоустойчиви и непретенциозни. Развиват се много добре в саксии на терасата, а някои дори имат аромат.

Каскадни сортове се срещат по-рядко, но ги има и са със сравнително по-едри цветове. Цената е между 4 и 6 лв.

Търсете българските!

Имат редица предимства

Няколко са предимствата да закупите цвете, поникнало и отгледано на българска земя.

Първото и може би най-важно е, че няма да има период на приспособяване към климатичните условия, няма стрес за растението, то не е пропътувало хиляди километри в хладилна камера, докато стигне до вашата тераса. Предпоставките за отслабване на растежа и развитието намаляват значително, следователно и възможностите за заболяване или нападение от неприятели. Здравото растение има имунитет!

На второ място - има значение какви грижи са положени за него, преди да стигне цъфтежен размер и да се изложи за продажба. Цвете, принудено да расте бързо в оранжерийни условия и при високи торови норми, забавя растежа си и, изведено от тези условия, е възможно дори да изхвърли пъпките и листата си. Възниква въпросът "къде бъркам, защо не расте и цъфти"? Грешката не е във вас, а в производителя.

В камионите с цветя, пристигащи от цял свят, пристигат и неподозирани гости. При живи растения няма вариант за карантинен срок, няма възможност за фитосанитарен контрол.

Българските производители на цветя не могат да се конкурират с цените на вносните растения, но са принудени. Периодът на развитие при тях е по-дълъг, няма такава интензивност и безразборно подхранване. Цветята достигат пазара тогава, когато са готови. Може да са с едно цветче, да са по-дребнички, но са здрави.