Европейският съюз и ФАО активизират усилията за подпомагане на държавите, за да се подготвят за евентуални огнища на опустошителното заболяване шап (FMD) при говеда, овце, кози и други животни, включително и на Балканите.

Европейската комисия за контрол на болестта шап (ЕUFMD) е разработила широка програма за укрепване на капацитета на ветеринарните служби в Европа. Мерките са сериозни, защото едно-единствено огнище на шап ще има тежки икономически последици за страните от цяла Европа.

И още:

Макар и да не е опасно за здравето на човека, заболяването води до сериозни загуби в животновъдството и е основна пречка за нормално развитие на международната търговия. Освен това може да окаже крайно негативно влияние върху различни дейности в селските райони. Възможно е дори да предизвика отлив на туристи.

А ето и пример за размера на загубите: огнище на шап в Обединеното кралство през 2001 г. струва на страната 16 милиарда долара и завършва с умъртвяването на 10 милиона овце и говеда, за да се спре по-нататъшното разпространение на вируса.

През последните години

Европейската комисия за контрол на болестта шап е обучила около 500 ветеринарни лекари в Европа. Те са готови да реагират незабавно в кризисни ситуации. ЕС има и изградена мрежа за своите държави-членки за планиране на извънредни ситуации, както и добре поддържана база-данни за информационен обмен.

Шапът е вирусно заболяване на двукопитни животни като говеда, биволи, свине, овце, кози и елени. Макар че държавите членки на ЕС са свободни от шап, вирусът на заболяването в момента циркулира в съседни на ЕС страни и в около 100 държави в Африка, Близкия изток, големи части от Евразия и някои области в Южна Америка.

Като рискова зона се явяват и Балканите. На тях е отделено специално внимание от страна на Комисията за борба с шапа. Причината е, че Балканите са по-близо до страни с огнища на шап, които се намират по на юг и на изток.

Европейската комисия за контрол на болестта шап помага на отделните страни да разработват планове за действие в извънредни ситуации като се провеждат симулационни тестове. Целта на теста е бързо реагиране при възникване на огнища на шап. Задачата е ограничаване и локализиране на вируса, за да не може да се разпространи в съседните стада или по-далеч, при транспортиране на живи животни. Ето защо сътрудничеството между съседните страни е от решаващо значение при ограничаване на разпространението на болестта.

Симулационни тестове наскоро са провеждани и в България

Сърбия и Македония, където правителствените ветеринарни служби взимат участие в първата по рода си симулация на едновременно огнище на шап в стада в трите държави. Други балкански страни и Гърция участват като наблюдатели.

Кой плаща упражняването на симулациите

Финансирането е от ЕС, а координацията е от Европейската комисия за контрол на болестта. Датското правителство също участва с ветеринарно-санитарни експерти, които действат като оценители във всяка страна.

Как работи учебната симулация

Упражнението е насочено най-вече в тестване по различни параметри при възникване на огнище от шап.

Следят се реакциите за установяване на бърз контакт не само с ветеринарномедицинските власти, но и със съседни държави, с международни организации, както и способността да се даде приоритет на решаване на проблема на национално и местно ниво.

Симулационните упражнения са ефективен начин за идентифициране на слабостите, които биха могли да доведат до катастрофални последици в истинска криза, и да привлекат вниманието към необходимостта от инвестиции в борбата с шапа.

Упражняването на симулиране на поява на огнища на шап на Балканите е важно за участващите страни. Тестването дава ясна картина за състояние на готовност в отделните държави, тъй като последната голяма криза в региона е през 2011 г.

Тогава България е трябвало да контролира огнища както в дивата природа в погранични райони, така и при домашните животни, напомнят от Европейската комисия за контрол на болестта.

Втора учебна симулация на няколко страни се планира да се проведе на Балканите през юли.