Майските и юнските дъждове унищожиха доматите. Производители от Пловдивско скубят цели плантации, поразени от брашнеста мана. Листата и стеблата са почернели, цветът е окапал, няма завръз, установи “24 часа”.

“Най-вероятно ще ядем скъпи домати това лято. До края на годината цената им едва ли ще падне на ниво от миналата година”, прогнозира доц. Стоян Филипов, един от най-големите специалисти по градинарство в Аграрния университет.

В момента по борсите изкупната цена на зеленчука е 1,50 лв. На пазара се предлага с левче отгоре. Хубав розов домат на сергията стига до 5 лв. за килограм.

“Утежнената агрометеорологична среда създаде предпоставки за много болести и неприятели. Доматите пострадаха основно от картофена мана. На село хората  казват чернилка.

Гроздовете потъмняха и гният.
Гроздовете потъмняха и гният.

Това е гъбна болест, която се провокира от високата влага. Тя унищожава листната маса, а оттам и цялото растение”, обяснява доц. Филипов. Още една коварна болест вилнее в градините - бектериоза. Тя е провокирана от бурите и честите превалявания. Стопаните са отчаяни. Някои от тях са третирали посевите повече от 10 пъти с химикали. Ефект няма.

“Пръскаме, а следобед вали и измива препарата. На следващия ден пак повтаряме, след което отново дъжд. И така нонстоп без резултат”, обезверени са те. “Доматите са в тежко състояние”, категоричен е и един от големите зеленчукопроизводители в Пловдивско Димитър Конзуров.

Според него, който е успял да ги опази с цената на безброй пръскания и разходи за скъпи препарати, ще спечели заради добрата изкупна цена. Една от тях е Петя Стоянова от пловдивското с. Маноле. Тя отглежда 1,5 дка в оранжерии и 2,5 дка на открито. През няколко дни кара продукция по 1,5 т на борсата в с. Плодовитово.

Макар на места житните класове да са повалени от бурите, реколтата се очертава добра.
Макар на места житните класове да са повалени от бурите, реколтата се очертава добра.

“Всеки 5-и ден пръскам, а 250 мл препарат струва 150 лв. Той отива за малко над 2 дка.” Стоянова се радва на добри добиви. Къса розови домати, а бройката тежи над 1,5 кг. Пласира ги по 2,50 лв. на едро.

В съседното с. Шишманци доматените плантации на италианица Еро Фабрицио Фроски са унищожени наполовина. Той отглежда 9000 дка на открито за консерви. На места градините са напълно съсипани от влагата.

Мнозина се опитват да спасят положението, като в момента засаждат късни сортове. Те обаче ще се берат през септември. “Ако успеят да ги опазят, ще изкарат някой лев”, смята Конзуров.

Доц. Филипов обаче не е оптимист. “Опасността е по-голяма, защото температурите ще нарастват, а с тях се увеличават и неприятелите. Това създава повече рискове за късното производство”, убеден е той. Препоръчва производителите да пръскат с 2-3 различни препарата, като задължително трябва да ги сменят.

“Това предпазва от създаването на устойчивост”, казва ученият. Съветва земеделците да търсят консултации със специалисти, а не да купуват каквото им препоръчат от агроаптеките.

Петя Стоянова от Маноле е от малцината, успяла да опази доматите си след десетки пръскания. СНИМКИ: АВТОРЪТ
Петя Стоянова от Маноле е от малцината, успяла да опази доматите си след десетки пръскания. СНИМКИ: АВТОРЪТ

Някои препарати били с изтекъл срок и недобро качество. “Да питат агрономите и да обменят повече информация помежду си, а не да крият”, настоява доцентът. “Лукът изгни още в земята. Извадиш главата и като я обърнеш, от нея тече вода, а вътре е кафява”, казва кметът на с. Белозем Иван Тачев.

Пиперът пък е ударен от цикада - неприятел, който започва летежа си през юни и вилнее през юли и август. Той е приносител на трудна за преборване болест - мекоплазма. “Тя не е вирус, нито бактерия, но причинява до 30% поражения”, казва доц. Филипов.

Патладжаните пък са нападнати от акари, които не се виждат с просто око. Докато се разпознае за какво става дума, те надделяват. Лозята буквално са опустошени от мана. Листата съхнат, а гроздовете още на зелено почерняват и гният. “Който успее да ги опази, тази есен ще предлага златно грозде”, казва кметът на Белозем. Негови приятели отглеждали десертен сорт и до момента извършили 17 пръскания.

Цената на едро ще тръгва от 2 лв. Има няколко препарата, които добре действат. Бордолезовият разтвор върши работа. Лошото е, че след всеки дъжд се измива и трябва отново да се пръска, категорични са лозари.

“Тежка година за производителите. Това ще рефлектира върху нас, потребителите”, обобщава доц. Филипов. Единствено благотворно се отразявала климатичната обстановка на царевицата, слънчогледа и ориза. Те обичали точно такова време.

 

Житото - добро, нямало причина да се вдига хлябът

Интензивна жътва кипи в Тракийското поле. В Северна България още не е започнала, твърди Ангел Вукадинов от управителния съвет на зърнопроизводителите. “Надяваме се на хубаво време. Сега прибираме пшеницата, където очакваните добиви са 20-25% по-малко в сравнение с 2013-а”, каза той. Прогнозира, че добивите от пшеница ще са над 4 млн. т.

“Нищо страшно няма. България консумира годишно около 2,2 млн. т - за хляб, храна на животни и семена. Остават 1,8 млн. т за износ”, смята той. Според него голям процент от пшеницата е качествена и съдържа 28% глутен.

Това бил добър показател, макар търговците да спекулирали, че не била с добро качество. Така се опитвали да свалят цената й. В Пловдивско зърнопроизводители я пласират за 400 лв. на тон, а прекупвачите настоявали за 300 лв.

Доц. Стоян Филипов от Аграрния университет
Доц. Стоян Филипов от Аграрния университет

Стефан Видев от Белозем отглежда 4000 дка пшеница. В отделни полета е получил добиви от 600 кг на декар. “Дай боже да няма градушки и да приберем житото”, моли се той. На места класовете са полегнали по земята от юнските бури и дъждове.

“Очертава се сравнително добра реколта, макар и с по-малки добиви от м.г. Не виждам сериозни причини за скок на хляба, след като няма увеличение в цената на пшеницата”, категоричен е Вукадинов.

Казва, че той и колегите му по-скоро били притеснени от “мътните политически и икономически времена”. Страхували се единствено от евентуално несигурно бъдеще.

 

По вкус розовият сорт е ненадминат

Вкусът на българския домат се формира от климатичните условия, които у нас са уникални. Те влияят на растението и преминават в плода. Затова розовият домат има леко сладък нюанс.

“Сигурно ви се е случвало да купите от пазара твърди и безвкусни домати. Това е резултат от съвременна селекция, за да издържат плодовете по-дълго време.
Търговецът обича, като купи 100 кг и да продаде 101, т.е. нищо да не хвърля. И производителят се съобразява с тези изисквания”, казва доц. Филипов.

Според него типичните български сортове лека-полека започват да изчезват. Големите сладки розови домати са местна популация. Проблемът при тях е, че не могат дълго да издържат. Затова ги берат почти зелени.