АЗОТ

При недостиг на азот листата губят зеления си цвят, по тях се появяват червени точки, листата стават тесни и преждевременно опадват. Първо се проявяват по старите листа. Особено чувствителни към недостиг на азот са розите през пролетта, затова трябва да ги подхраните с амониева селитра или всеки комплексен препарат, съдържащ азот (1 с.л. на 10 л вода). При излишък на азот листата стават тъмно-зелени, растенията буйно се разрастват, стеблата са меки и се образуват малко цевотве, които лесно се поразяват от гъбични заболявания. В този случай изключете азота и подхранете с фосфорно-калиеви торове.

ФОСФОР

При недостиг листата са тъмно-зелени или пурпурни. По крайща се появяват кафеникави ленти и петна, листата издребняват, стават тесни, опадват. Забавя се растежа на клоните, те се изкривяват. Стеблата, листните дръжки и жилките на листата придобиват лилав цвят. Цъфтежът се забавя, лошо се развива кореновата система. Растението губи своята декоративност. При дефицит на фосфор, подхранете със суперфосфат или комплексен тор (1 с.л. на 10 л вода), мулчирайте почвата с торф.

При излишък на фосфор се нарушава обмяната на веществата, растението не може да усвоява желязото и медта.

КАЛИЙ

При недостиг крайщата на листата пожълтяват, жилките остават зелени. Пестепенно листата пожълтяват напълно. Цветовете са дребни. Често се наблюдава при рози, растящи на песъчливи почви. Процесът на отмиране започва от долните листа и се разпространява по младите листа. Те почерняват, отмират и стеблата. Обикновен калий не достига на песъчливи и торфени почви. Подхранете с калиев тор, калиев сулфат (1 с.л. на 10 л вода). При излишък на калий се наблюдава преустановяване на растежа. Прекратете подхранването с калиеви или комплексни торове.