13° C, предимно ясно
В събота тръгват кушиите, Тодоровден е!
Надбягвания с коне накичени с венци от кукуряк и здравец се организират в цялата страна на Тодоровден или Конски Великден, който тази година е на 4 март. Раздава се черен боб, круши, коливо, жито и колаци за здраве и сила
Прастара легенда разказва, че на този ден Свети Тудор обличал кожуха си, яхвал коня и отивал при Бога, за да измоли лято. Това е стар празник на прабългарите, известни като добри ездачи и коняри. Затова на Тодоровден конете се накичват с венци от кукуряк и здравец. В чест на светеца се правят конни надбягвания – кушии. В народните обичаи основен компонент на празника са действията, свързани с осигуряване здравето на конете. Затова рано сутринта на този ден се приготвят хлябове с форма на конче, подкова, кукли и други. Всяка стопанка бърза първа да раздаде от своя хляб на близките, за да са пъргави конете й през годината. В празничния ден слагат в храната на конете от този хляб за здраве и сила.
Днес, когато “обхожда” нашите земи, светецът вероятно е захласнат от пъстроцветните сборове на коне, ездачи и публика, организирани от вярващите. Най-интересен момент от деня е самото надбягване – кушията, наречена в някои райони тудорица или домле. Все по-малко са местата, където се организират конни състезания в чест на празника, защото и конете много намаляха. Някога сме дошли на коне на Балканите, жените са раждали на коне, децата първо се научавали да яздат, преди да проходят.
Тодоровден винаги е в събота
На кушиите днес от ранни зори впрегнати коне чакат знака за надбягването, пръхтят нетърпеливо и кушията започва. Мъжете и ергените закичват най-хубавите си силни коне и се състезават в надбягвания. Най-бързият кон получава нова юзда, а ездачът риза или нова кърпа. В някои добруджански села в петък преди Тудорица се прави Тудоровска Задушница. На гробищата се раздава специално омесен хляб за случая, наречен кръстачка, раздава се черен боб, круши, коливо – варено жито приготвено с мед и стафиди. От ранни зори се сваряват гозби с леща и боб. Празникът е винаги по време на Великденския пост.
Конете са с нас за празник и в делник
Конете винаги са били неизменна част от българската история, в бита, обичаите, традициите ни. В миналото нашата конница е играла рещаваща роля в спечелването на множество славни битки. Трудът на някогашния обикновен селянин е бил немислим без помощта на изящните четириноги приятели и помагачи в селскостопанския труд. За празник или в делник конете са били заедно с хората. Днес конете имат не само декоративна функция. Използват се от военни служители при охрана на спортни мачове, при патрулиране на някои обекти. Животните се движат с грациозна красота, изпълняват сложни прескоци на препятствия или преминаване през горящ обръч, както повелява традицията. Човек и кон са сляти в едно, преминавайки през препятствията на живота, или дефилират в съвършен синхрон, в елегантност и сила пред смаяните очи на почитатели и зрители.
Мечти, планове и една война
В конна база „Плана Кон“ попадаме на инструкторите по езда, които могат да разказват истории с часове. Обсъждат как да подготвят поредния дълъг поход през Рила, Пирин или Родопите, из Стара планина или накъдето ги поведе вятърът на времето. Ограничават се в рамките на страната, но имат една още по-голяма мечта - да преминат на коне от България до земите на някогашна древна Велика България, в дълъг преход, възседнали коне по обратния път на древните прабългари. Поход нетрадиционен, изискващ да се обмисли всяка подробност и всеки дребен детайл. Да изминеш хиляди километри на кон – през граници и през териториите на няколко държави си е повече от предизвикателство. Смело мечтаят походът им да започне от Мадарския конник, а крайната им цел е да стигнат до нашите прабългарски земи, където в древни времена е била Кубратова България, да посетят гроба на хан Кубрат в Малая Перешчепина. Всеки един от тези няколко смелчаци много добре е наясно, че по време на прехода могат да попаднат в екстремни условия. Предизвикателството е да изминат над 1500 км за 45 дни. През целия път на такъв преход се води напълно номадски живот, както старите българи. На кон си от сутрин до вечер с малки почивки и изхранване от лов, приготвяне на бърза храна, направена в полеви условия, спане на открито, преминаване през пресечени местности, прекосяване на пълноводни реки...
Заради войната в Украйна този преход сега е невъзможен, но си остава мечта - изоставена засега, но не забравена. Оставена вероятно за следващото поколение, в което също ще продължи да трепти номадският дух на древните българи в днешните им потомци, свободолюбивите дръзки древни мечтатели, в смелост и непокорен устрем на една силна зараждаща се нация. Благодарни на съдбата, че са опитали нещо вълнуващо и прекрасно.
Конете са ценни помощници във
високопланинското стопанство
на семейство Купенови
Конете са ценни също във високопланинското земеделие. Така е и за семейство Айше и Али Купенови от село Аврамово. Семейството притежава голямо стопанство с всякакви селскостопански животни и богата зеленчукова и овощна градина, които се намират на 200 метра над Аврамови колиби, там, най-горе, на границата на Рила и Родопите. През местността минава теснолинейката по линията Велинград – Добринище. Гара Аврамови колиби е на 1267 метра надморско равнище, най-високата гара на Балканите. Самото село Аврамово, с около 800 жители е още по-нагоре, а пък още по-нагоре от селото, в планината, е цялото стопанство на семейство Купенови.
Денонощни грижи за животните полага наравно с младите дядо Мехмед Тибер, който е баща на Айше. На младини той бил шофьор на камион, но след това се отдал изцяло на работа във фамилното стопанство. Много обича животните и е тясно свързан със стадата. А там, горе в планината има всякакви животни – коне, които са сред основните помощници на фермерите, освен това има и овце, крави, кози, кучета, кокошки, котки, всичко, каквото може да се отгледа в едно частно стопанство. Дядо Мехмед е толкова отдаден на отглеждането на селскостопанските животни, че ако се случи, някоя животинка да заболее, той не се отделя от нея, гледа я, грижи се като за дете, докато оздравее.
Дядо Тибер предлага продукцията от стопанството си на пазара в Костенец, във вторник и в събота. Млечната, зеленчуковата и друга продукция е отгледана в чиста природа. Стопанството ползва около 200 дка разпокъсани площи на ливади и пасища, които косят, прибират сеното, сушат го за изхранване на животните през зимата. В целогодишната и денонощната работа в стопанството работи цялата фамилия. Млякото се изкупува в мандра и се преработва на ишлеме. Стопаните произвеждат сирене и кашкавал, извара с отлично качество. Наесен, когато е сезонът за събиране на гъби и диворастящи плодове – дива ягода, боровинки, малини, къпини, всички берат из близките хребети. В брането се включва цялото семейство. Местните също събират горски плодове и гъби из горите наоколо. Али и Айше ги продават на пазара на Римската стена в столицата, а каквото остане, затварят в буркани и цяла зима има от тези планински благини. Вкусовете на техните сладка са много добри, съхранили аромати, познати от миналото, запазили мириса и омаята на горските плодове и уханието на цялата природа по тези високопланински места. Продуктите им бързо свършват на пазара всяка събота, купувачите питат за още, поръчват нови количества.
Освен животните, Али отглежда и картофи, всякакви зеленчуци, има градини с овошки. Сергията им на пазара всеки сезон е отрупана с всичко, което дава природата - зеленчуци, плодове, билки, гъби събрани из високопланинските гори. Много от клиентите ги познават от години, те идват чак горе при тях в планината да си купят на място от сиренето, кашкавала, зеленчуците, или плодовете. Дядо Мехмед и децата му посрещат всеки с усмивка и с щедростта на човека от планината, от там, най-горе, където обитават орлите. И трудолюбивите хора с топли сърца.
Коментари