Когато купувате фиданки, искайте здравен сертификат от производителя

Няколко са по-важните бактерийни болести, които се пренасят с посадъчния материал. Сред тях са: бактериен пригор по овощните, огнен пригор по семковите, бактериен рак по костилковите и някои други.

Бактериен рак

Причинител на болестта е бактерията Rhzobium radiobactar, която напада корените и кореновата шийка. Първоначално по заразените части се появяват дребни туморчета, които са с бледожълт цвят и със зърнеста структура. Те нарастват много бързо и могат да достигнат големи размери. В началото туморите са меки, а после стават твърди и по-тъмни. На следващата година туморите се разпадат, а мястото на повредата става входна врата за други микроорганизми, които също причиняват гниене.

Туморите пречат на правилното протичане на сокодвижението, вследствие на което дърветата отслабват в развитието си. Най-опасни са тези, които са разположени по централните корени или в основата на стъблото.

Причинителят на болестта може да се запази във влажна почва повече от 2 години. Бактерията се пренася чрез заразен посадъчен материал, почва, вода. Тя напада през рани, причинени от почвообработки или от неприятели.

Първите симптоми на болестта се наблюдават най-късно около месец след заразяването. Развитието й се благоприятства от влажна почва, която е лошо дренирана, а също и такава с алкална рН на средата. Оптималната температура за развитие на бактерията е около 20 градуса.

Всички овощни видове се нападат от бактериен рак. А гостоприемник на бактерията са повече от 200 растителни вида.

Проучвания на фитопатолозите показват, че по-уязвими на бактериен рак са видовете от род Prunus (праскова, кайсия, слива, череша, бадем и др.), като подложките, които се използват при различните видове, се различават по чувствителност към болестта. Например Колт, подложка, която се използва при черешите, е силно чувствителна на болестта, докато Гизела 5 и 6 са сравнително устойчиви. Ето защо при избор на сорт, е препоръчително овощарите да се информират за подложката и съответно как тя се държи спрямо заболяването.

Мерки:

  • Новите насаждения се създават само със здрав посадъчен материал.
  • На площите, предназначени за нова градина, не трябва да е имало овощни дървета поне 3-4 години преди това.
  • Да се отглеждат видове и сортове, които са устойчиви на болестта.

Огнен пригор 

Това е най-опасната бактериална болест по семковите овощни видове. Причинител на заразата е бактерията Erwinia amylovora. Тя напада почти всички растителни части – цветове, плодове, клони, стволове, кореновата шийка и корените на дърветата.

Симптомите на болестта обикновено се проявяват през първата половина на юни. По-разпознаваемите са:

  • Първоначално цветовете изглеждат повехнали, а по-късно изсъхват и придобиват кафяв цвят, дори черен. Те могат да опадат или да останат по клонките. При влажно време по нападнатите цветове се забелязва бактериален ексудат, който първо е бял, а после става с кехлибарен или червеникав цвят
  • Заразените млади завръзи стават черни, изсъхват и остават по клонките.
  • Нападнатите листа и леторасли увяхват и изсъхват.

При ябълката и дюлята те стават кафяви, а при крушата – тъмнокафяви до черни.

Върховете на летораслите се извиват кукообразно и наподобяват овчарска гега. При топло и влажно време върху нападнатите части се отделя бактериален ексудат.

  • По клонките, скелетните клони и стволовете се образуват раковини. Кората около мястото на повредата се напуква, пожълтява и засъхва.
  • Заразените корени стават кафяво-черни на цвят.

Бактерията се запазва в раковините по стъблото и клоните на нападнатите дървета. През пролетта върху заразените места се образува бактериален ексудат, който се разнася от валежите, насекомите, при резитбата и т.н. След като попадне върху растителните органи, бактерията навлиза в тях през устицата, най-често през рани, причинени от насекоми, градушка, човешка дейност.

Бактериен рак по костилкови видове

Тази болест има най-голямо икономическо значение при череша, вишна и кайсия.

В практиката са установени два причинителя на болестта, но за нашата страна по-голямо значение има Pseudomonas syringae pv. Syringae. Заразата е разпространена във всички овощарски райони, като през години с влажна и хладна есен и пролет са отчетени много сериозни щети.

Симптомите при отделните овощни видове са различни.

  • При черешата по ствола, скелетните клони и разклонения на дървото се наблюдават хлътвания или подуване на тъканите. Кората им е с по-тъмен цвят, лъскава и мазна. Много често тъканите в мястото на повредата са разкъсани и раните се покриват със смола. Камбият и сърцевината придобиват тъмнокафяв цвят, това се наблюдава при обелване на кората. Разпознаваем симптом е миризмата на вкиснало, която се отделя от заразените тъкани.
  • Повреди се забелязват и по крайните разклонения и по пъпките, които през пролетта не се развиват, остават сухи и покрити със смола. Тъканите във вътрешността некротират, установява се при разрязването им.
  • По листата и плодовете по-рядко се забелязват проявления на болестта. Нападнатите листа са дребни, светлозелени на цвят и с множество тъмнокафяви петънца, които имат по-светъл ореол.
  • Нападнатите плодове са по-дребни, по повърхността им се забелязват хлътвания.

Когато има благоприятни условия за развитие на заразата, а също и не се полагат добри растителнозащитни практики, болестта бързо обхваща цялото дърво. В началото изсъхват отделни клонки и скелетни разклонения, а после и цялото дърво. Най-често листата на болните дървета не окапват през есента.

Бактерията се запазва в раковините на нападнатите растителни части. През пролетта заразата се разсейва от дъжда и по време на цъфтежа напада цветовете и младите листа. По-късно, когато има засушаване и затопляне на времето, бактерията остава върху листата и клоните, но без да заразява. През есента, по време на листопада бактериите отново се активизират и заразяват. Те навлизат в растителния организъм през рани, причинени от резитба, обработки, вредители и т. н.

Брашнеста мана по ябълка и праскова

Болестта напада редица овощни видове – ябълка, круша, слива, череша, вишна, ягода, касис, лешник. Брашнестата мана се причинява от девет вида гъбни патогени. Сред тях икономически най-опасни са тези, които предизвикват брашнеста мана по ябълката и брашнеста мана по прасковата.

  • Огнен пригор
    Огнен пригор
    Брашнестата мана по ябълката е една от двете най-важни болести по овощния вид. Гъбата, причинител на заразата, напада основно листата и летораслите. Прояви по плодовете се наблюдават само при много чувствителни сортове, като Джонатан например.

Когато дървото е заразено, от пъпките му се развиват листа и леторасли, които са покрити със сиво-бял налеп - мицела и спорите на гъбата.

Болните латорасли са къси, по-дребни, недоразвити, а листата лесно се чупят, покафеняват и окапват преждевременно. От заразените цветни пъпки не се образуват плодове.

При локалната форма на болестта по листата се образуват сивобелезникави петна, които са с неправилна форма, най-често закръглени. Те обхващат целия лист и причиняват некроза и предизвикват по-ранното му окапване. По плодовете на чувствителните сортове се наблюдава некроза по кожицата, както и напукване.

Причинителят на болестта зимува като мицел, който се запазва в заразените листни и плодни пъпки.

Оптималната температура за развитие на гъбата е между 18 и 28 градуса. За активирането й не е необходима висока влажност – достатъчна е малко над 34%.

  • Брашнеста мана по ябълка
    Брашнеста мана по ябълка
    Брашнестата мана по прасковата напада всички зелени части по овощния вид. Симптомите на болестта се наблюдават още рано през пролетта, когато всички листа, цветове и леторасли са заразени. По-късно листата остават дребни, като изцяло са покрити с брашнест налеп. Летораслите изостават в развитието си, изкривяват се, обезлистват се и също са покрити с налеп.

По-късно се появява и локалната форма на болестта. При нея по горната страна на листата се наблюдават неправилни бледожълти петна, които може да се слеят и да обхванат целия лист, който отдолу се покрива с плътен бял налеп. Болните листа се деформират, заразените тъкани отпадат и се получава перфорация, като при сачмянка. Заразените леторасли изостават в растежа си, изкривяват се на върха и се покриват с бял налеп. Върху младите плодчета се появяват петна, които са неправилни или със закръглена форма, покрити са с плътен брашнен налеп. Тъканите под налепа некротират и кожицата се напуква. При нарастването си плодовете се напукват и се нападат от причинители на гниенета.

Причинителят на болестта зимува като мицел в заразените пъпки, а също и в летораслите. През пролетта при разпукване на заразените пъпки се развива дифузната форма на болестта, а по-късно и вторичната форма.

Гъбата напада предимно млади тъкани, като прониква в растителните части през кутикулата. Развива се в широки температурни стойности – от 4 до 33 градуса. За покълване на спорите и проникване в растителните тъкани е необходима влажност на въздуха над 30%.

Гъбна сачмянка по костилковите видове  Брашнеста мана по праскова

Брашнеста мана по праскова

Болестта нанася сериозни поражения по прасковата, кайсията и сливата.

По листата се образуват дребни петна, които некротират. При нарастването на листа увредената тъкан отпада и се образуват кръгли дупки, а останалата петура започва да пожълтява и впоследствие окапва. По летораслите се появяват кафяви петна, които са леко вдлъбнати, а след това се напукват и се образуват дребни раковини.

По плодовете на прасковата и кайсията се появяват петна, които при некроза може да опадат и на мястото им се образува вдлъбнатина, която се изпълва със смола. При кайсията силно нападнатите плодове имат грапав вид.

Гъбата, причинител на болестта, зимува в заразените клони.

Ранно кафяво гниене по череша, вишна, слива 

Среща се и по семкови представители

Заразата се развива по цветовете, клонките и младите завръзи. Първоначално симптомите се наблюдават по цветовете. Около венчелистчетата се появяват кафяви петна, които постепенно обхващат целия цвят, който изсъхва. Заразата преминава към дръжката и по носещата я плодна клонка, която също изсъхва.

Цветовете при силно нападнатите дървета изглеждат като опожарени и затова тази форма на болестта е известна още като опожаряване на цветовете.

Повредата по плодовете започва като дребно, закръглено кафяво петно, което нараства и ги обхваща изцяло. При разрязване се вижда, че тъканите под петното са кафяви и изгнили. Заразените плодове най-често се мумифицират и остават по клоните на дърветата. Те окапват много рядко.

При влажни условия върху всички заразени части се наблюдават дребни туфички, които са сиви на цвят и са разпръснати върху заразените тъкани.

Патогенът се развива в широки температурни граници – от 5 до 30 градуса, но най-благоприятни са тези между 18 и 22 градуса. Влагата има много голямо значение за заразяването и по-нататъшното разпространение на заразата. Честите превалявания и високата атмосферна влага са изключително благоприятни за развитието на болестта.

Гъбата презимува в мумифицираните плодове и в раковините на заразените клони.