19° C, ясно небе
През следващите години температурите, регистрирани през 2022 г., ще бъдат нормални. Наложително е да се адаптираме, смята Серж Зака, доктор по агроклиматология
Как се оформя метеорологичният ни хоризонт? Как можем да адаптираме нашето земеделие през следващите години? Каква ще е ролята на различните култури в средносрочен план? Според Серж Зака, доктор по агроклиматология, е необходимо да наблюдаваме, да предвиждаме и да се адаптираме по-бързо.
Горещини и суша
Лятото на 2022 година е най-горещото в историята за Европа и Китай и второто най-горещо за Северна Америка и Азия. Метеорологичните условия се оказват почти пагубни за много култури, и то в световен мащаб. Още по-лошото е, че няма предпоставки условията да се подобрят.
С промяната на температурата от порядъка на 1,5 до 2 градуса годишно, 2022 г. ще се счита за „нормална“ година през 2050 г., обяснява Серж Зака. С две думи, днешните екстремни температури ще бъдат норма утре. Следователно екстремните метеорологични явления далеч ще надвишат това, което е регистрирано миналата година. Затова, ние изследователите смятаме, че е наложително да не пренебрегваме това, което установяваме днес и да вземем мерки за нашата адаптация в средносрочен и дългосрочен план. За тази цел трябва да се проучат различни възможности, за да се подготви селското стопанство на утрешния ден.
Кои са решенията, които трябва да бъдат разработени паралелно:
1. Създаване на нови сортове.
Работата върху генетиката на съществуващите сортове може да ни позволи да проектираме нови, по-устойчиви сортове. Пречка пред това решение обаче е липсата на време: отнема от 7 до 10 години, преди новият сорт да излезе на пазара, което представлява доста бавна еволюция в сравнение с изменението на климата.
2. Въвеждане на нови култури.
Сорго, моха, просо… Сортове от тези и други видове, които са по-добре адаптирани към бъдещите климатични условия, сега се разработват.
Ние сме в период на постепенен климатичен преход, така че соргото става все по-актуално, обяснява Серж Зака. При суша производството на сорго намалява, а на царевицата – се срива. Следователно соргото е важно преходно растение, особено в екстремни условия: то се възползва от по-сухите и плитки почви.
Въпреки това, когато има вода, добивът на соргото е много по-нисък от този на царевицата. Ако можем да считаме, че след 30 години, в плитки почви, добивът на соргото ще бъде по-висок от този царевицата, то е необходимо да се развие взаимно допълване между царевицата и соргото в дългосрочен план.
3. Развитие на икономически сектори
За агроклиматолога работата по тези „нови“ видове трябва да бъде придружена от развитието на техните икономически сектори.
Държавата трябва да инвестира в тези нови сектори – както в създаването им, така и в приложението им в индустрията, добавя Серж Зака.
4. Насърчаване на почвоопазващото земеделие
Почвоопазващото земеделие позволява създаване на по-жива почва, която задържа повече вода. Те включват например разширяване на сеитбооборотите или постоянно растително покритие.
5. Инвестиране в цифрово земеделие
По-добро управление на водните ресурси и запасите от азот, предвиждане и предотвратяване на краткосрочни и дългосрочни климатични рискове…
Подобряването на цифровото земеделие ще даде на фермерите по-добри инструменти за защита на техните култури, обяснява Серж Зака. Например, вече има приложение, което позволява да се предскажат периоди с много ниски температури и да се препоръчат практики, които да се въведат, за да се избегнат загуби.
Има няколко възможни решения, но няма единствено решение, което да е панацея за всички проблеми, заключава изследователят. Трябва да работим върху всички решения едновременно, за да осигурим преход към климата на утрешния ден. И трябва да мислим за това сега, а не когато бъдем изправени до стената през 2050 г. Тези решения трябва да се разглеждат в средносрочен план, за бъдещите поколения.
Коментари