Неправилното използване на торовите продукти може да доведе до негативи за агроекологичната среда

В съвременното земеделие храненето на културните растения е от решаващо значение за получаване на повече и по-качествена продукция. Независимо от цената на торовете, която постоянно се повишава през последните години, а и евродирективите, които ограничават и въвеждат различни регламенти за използването им, торовите продукти остават и са важен фактор в земеделието.

Едно от основните вложения, които правят съвременните фермери, са именно в минералните торове. Много може да се говори за ползите, а и за вредите им, но на този етап, както казахме, те са важна част от растениевъдното производство.

Освен непосредственото влияние върху качеството (чрез участието на главното действащо вещество в жизнените процеси на растенията), минералните торове

оказват влияние и върху някои процеси в почвата,

изменят подвижността и достъпността

на съдържащите се в нея други елементи, особено когато се тори продължително с високи норми.

Чрез увеличаване на подвижността на калций (Ca), магнезий (Mg), манган (Mn) и молибден (Mo), азотното торене маже да доведе до обогатяване на растителната продукция с тези елементи или до измиването им от горния слой на почвата.

Известно е, че внасянето на големи дози торове улеснява измиването на Mg и Ca от почвата и по този начин намалява съдържанието им в растенията при почви бедни на тези елементи. Внасянето на големи дози калий (K) причинява промени в количеството на Mg, Ca, натрий (Na) и бор (B) в почвата, които освен че

могат да бъдат ограничаващи фактори на добива,

оказват съществено влияние и върху биологичната стойност на растителната продукция.

Според науката, когато има излишък от K, който намалява съдържанието на Mg и Na в многогодишните треви, е една от основните причини за една от болестите на пасищното животновъдство - тревната титания.

Недостигът на Na, предизвикан от антагонистичното влияние на високите норми K, намалява съдържанието на каротин в много растения.

Внасянето на високи норми фосфорни торове намалява съдържанието на достъпните за растенията цинк (Zn) и мед (Cu). Недостигът на Zn много често е причина за намаляването на добивите от царевица, от лен и от други чувствителни култури.

Недостигът на Cu във фуражите предизвиква дълбоки смущения в обмяната на веществата при животните, най-честата последица от която е безплодието.

Внасянето на големи дози вар изменя дълбоко цялото минерално равновесие на почвата, като

променя съдържанието на достъпните за растенията форми

от редица макро- и микроелементи. Особено важно за животновъдството на някои райони е блокирането на достъпния Mn в почвите, като недостигът му предизвиква костни деформации и стерилност при домашните животни.

От казаното по-горе става ясно, че торенето с четирите елемента – азот (N), фосфор (P), K и Ca изменя минералното равновесие в почвата и предизвиква пряко или косвено дълбоки промени в растението.

Интензивното торене с минерални торове, което провеждат някои фермери в стремежа си да получават високи добиви и печалби, напоследък започва да става причина за безпокойство, относно възможното натрупване на някои токсични вещества в получаваната продукция.

Така например, употребата на високи норми суперфосфат, получен от недостатъчно добре обезфлуорени апатити, може да стане причина за постъпване на повече желязо (F) в храните и фуражите.

При завишени норми на торене с молибденов тор съществува опасност от натрупване на Mo в продукцията в количества токсични за хората и животните.

На сегашния етап най-голям интерес представлява

азотното торене във връзка с явлението „нитратна токсичност"

От практиката на земеделието на САЩ, Германия, Франция и други страни е известно, че торенето с прекомерно високи норми минерален азот, често става причина за натрупване на нитрати в тъканите на растенията.

Високото съдържание на нитратен азот е съществен фактор, понижаващ хранителната стойност на растенията, използвани за храна и фураж.

Установено е, че в процеса на храносмилането нитратите може да се редуцират частично в нитрити, които след като преминат в кръвта, предизвикват т. нар. „метхемоглобинемия" - нарушена способност на на кръвта да разнася кислород в тялото. Нитрити може да се образуват и при силажиране на растения, богати с нитрати.

Отделните растителни видове показват

различна способност да натрупват нитрати в токсични концентрации

Житните едногодишни треви, които се окосяват в ранния стадий от развитието си за сено или за сенаж; както и царевицата, слънчогледът и ръжта за зелено, когато са торени изобилно с N, често съдържат нитрати в токсични концентрации. По-рядко са установени те при многогодишните бобови и житни треви.

От зеленчуковите култури най-често натрупват нитрати листните зеленчуци - спанакът, зелето, по-рядко салатите и листата на лука.

Основната причина за натрупването на нитрати в младите растения при оптимална влага, температура и светлина не е азотното торене, а

недостатъчното му балансиране с другите макро- и микроелементи

При нашите почвени условия, фактор за натрупване на нитрати в царевицата, слънчогледа и други култури в началните фази от развитието им може да бъде оскъдното фосфорно хранене, а при сивите горски почви с ниско pH, вероятно и липсата на Mo.

Досегашната експериментална и аналитична работа у нас показва, че средното равнище на торене с минерални торове, на което се намира земеделието ни, ни поставя много далече от положението да се очакват токсични концентрации на нитрати в растителната продукция, предназначена за консумация в прясно състояние (както и за зелен фураж на животните). В това отношение няма място за съмнение в положителната роля на торенето с минерални торове, без което бихме върнали добивите назад в годините.

От листните зеленчуци най-често натрупват нитрати спанакът и зелето, по-рядко салатите и листата на лука
От листните зеленчуци най-често натрупват нитрати спанакът и зелето, по-рядко салатите и листата на лука
Високото съдържание на нитратен азот понижава хранителната стойност на растенията, използвани за храна и фураж
Високото съдържание на нитратен азот понижава хранителната стойност на растенията, използвани за храна и фураж