Сигурно всеки от нас се е лекувал с някоя бабина рецепта. За кашлица, за болки в корема, за температура…

В градината обаче прилагате ли подобни наследени илачи? През последните години например много нашумя позабравената практика за поливане на цветята с мая. И резултатите, къде добри къде не, изумяват или разочароват градинарите, решили да я пробват.

Това, което реално трябва да знаем за маята, що се отнася до употребата ѝ в градината и за саксийните растения е, че не тя самата като продукт или суровина, а микроорганизмите в нея са важни. Именно те са онези, които карат пряко или косвено цветята на балкона да пощуряват, да растат буйно, да цъфтят богато, да радват собствениците си, а съседите да завиждат. Имайте предвид, че микроорганизмите са много по-добри в усвояването на хранителните вещества в почвата. А после ги оставят в лесно достъпна за растенията форма и… чудото се случава!

Дрождите правят така, че

нутриентите в почвата или смеските

в саксиите да се усвояват по-лесно

от растенията и то не на принципа на безалкохолните или кофеиновите напитки, десертите и останалите храни с високо съдържание на захари за нас. А напротив. Провокираното нарастване при зелените ни приятелчета е здраво, балансирано и с отлична имунна защита.

Още по-интересно е, че с течение на времето, с промяната на условията на средата или с изчерпване на храната, те бавно отмират, а цветята постепенно забавят развитието си. Но пък ние сме получили УАУ ефекта. Ако пък прекалите с маята, прекомерното количество микроорганизми няма да навреди така, както вредят минералните торове – чрез пренасищане, засоляване, симптоми на излишък и т. н.

Ако сте решили да тествате маята и нейния ефект за цветята си, най-добре изчакайте пролетта, защото сега денят намалява, а липсата на достатъчно светлина в комбинация с един или друг вид подсилване по-скоро ще доведе до разочарование.

Още нещо – не всяко цвете ще оцени този вид подхранване. Мушкатата ще полудеят, но калатеята ще залинее. Микроорганизмите от различните продукти действат подсилващо на различни цветя, защото наблюденията са следните:

  • Цветя с мъхести листа, каквито са мушкатата, оценяват по достойнство маята и нейните дрожди. Основната рецепта е 1 кубче мая + една лъжичка захар се разтварят първо в хладка вода, а след това се долива до 10 литра и с полученото се полива.
  • Цветя с лъскави листа, каквито са калатеите, спатифилумите, филодендроните и т. н. харесват повече микроорганизмите от бирата. С други думи, харесват микроорганизмите на бирената мая. Естествено, бирата трябва да е разгазирана и разредена поне 1:1 с вода, за да не стане беля.

Като стана дума за захар, има митове свързани с нея, в които някои градинари вярват. Да, продуктите от фотосинтезата, които листата произвеждат, са именно захари – основно глюкоза и фруктоза, но принципът на усвояване е различен. Захарите се насочват към корените, от тях пък към листата се подават вода и хранителни вещества. Обратното движение не е възможно.

И ако сте наблюдавали

положителен резултат след поливка със сладка вода,

то той отново се дължи на микроорганизмите. Захарта не е тор и нито един елемент от нея не се усвоява от растенията като храна.

Ако задълбаем в темата, ще открием, че подсладената вода променя осмотичното налягане и прави повече поразии отколкото ползи. Но налична в почвата, захарта предизвиква намножаване на микроорганизми, като така пряко или косвено стимулира растежа на цветята.

При проведени експерименти е доказано, че насищането със захари в растенията провокира цъфтеж, а най-високата им концентрация е в пъпките. При продоволствени култури обаче, каквито са царевицата и соята, промяна в количествата добиви не е отчетена. При репички – също.

А знаехте ли, че

прясното мляко също може да бъде полезно

за растенията? Калцият, който се съдържа в него, затваря рани по растителните тъкани, нанесени от насекоми или градушка много по-бързо. Здравите части пък стават още по-здрави.

Употребата на мляко е подходяща както за градински, така и за балконски условия. Пропорциите са литър мляко + 9 литра вода. Разреждането става директно в пръскачката. Разтворът не бива да се оставя неупотребен. Към него, на всеки литър може да се добави капка йод, т. е. – 10 капки.

На същия принцип, но благодарение на високото съдържание на желязо, а не на калций, действа и настойката от коприва.

Още едно трикче от старо време е водата, която остава след сваряване на зеленчуци, плодове, чай и други растителни продукти да се използва в градината. В нея са извлечени всички полезни вещества, които съдържат изброените. А за растенията те са ценни. Важно е обаче да не слагате сол, оцет или олио при варенето.