22° C, ясно небе
Прогнозира се търсенето на зърно, както и на масла в Европейския съюз, да се увеличава
Ваня ВЕЛИНСКА
През последните години рапицата е най-спорната култура в българското земеделие. От една страна тя е доходоностна, но от друга е доста рискова. Маслодайната култура е първата, която се реколтира и съответно носи първите доходи за стопанството. Сухите периоди в края на лятото и начало на есента, каквито често се наблюдават през последните няколко години, са основната причина земеделските производители да се откажат от нея. Знаем, че обработката на почвата и подготовката на леглото за сеитба са от изключително значение за семената на културата, които са много дребни. Ако е сухо, покълването и поникването са проблемни, а това се отразява и на по-нататъшното развитие на растенията, които
от началото на зимата трябва да достигнат
оптимална фаза на презимуване
Не са малко случаите напоследък, когато още през есента земеделци разваляха посеви, тъй като рапицата не успяваше да се развие. В същото време в местата, където развитието на растенията беше успешно, производителите реализираха както добри добиви, така и отлични продажби.
Валежите, които паднаха през втората половина на август, а се прогнозират и за началото на септември, са добра предпоставка за подготовка на почвата, респективно и за сеитба, тъй като вече й е време.
Разговаряме с Иван Дражев за ползите от маслодайната рапица и защо производителите да я включват в сеитбооборота на стопанствата си, както и за новости в добрите практики при отглеждането на културата.
- Г-н Дражев, да напомним какви са ползите от маслодайната рапица и защо да я отглеждаме?
- Ползите от маслодайната рапица са много и от различно естество. От агрономическа гледна точка ползите от култура са следните:
- Тя е много добър предшественик на зърнено-житните култури в сеитбооборота.
- Растението е с мощна коренова система, която спомага за продълбочаване на почвения профил и подобряване на структурата на почвата.
- Това е култура, подходяща за отглеждане и на нископлодородни и по-слаби почви.
- Рапицата има изключителни компенсаторни способности за образуване на повече разклонения и шушулки, особено при ниска гъстота на растения на квадратен метър.
- Това е култура, която е
подобрител на почвата – при разграждане
на растителните остатъци те я обогатяват
с хранителни елементи,
освен това подобрява и фитосанитарния й статус.
- Играе ролята на „чистач“ на почвата от някои тежки метали - кадмий, олово, цинк.
- Тя е култура, която може да се ползва и за зелен силаж на животни (съдържа около 4 кг протеини на 100 кг силажна маса) .
От гледна точка като суровина ползите от рапицата са следните:
- Богата е на белтъчини и масла.
- Произведеното рапично масло е суровина за производство на много продукти за хранително-вкусовата промишленост.
- Използва се като добавка при производството на биодизел, лекарства, бои, лакове и др.
- Влага се като компонент за производство на различни видове масла.
- Отпадните продукти като кюспе и шрот при извличане на масло могат да се ползват за фураж на животни.
- От икономическа гледна точка ползите от рапицата са следните:
- Рапицата е една от най-доходоносните култури. Реално това е първата култура, която се прибира през стопанската година и носи първите приходи за земеделците.
- Рапицата е растение, което чрез пчелите произвеждат мед.
- Рандеманът на производство на рапично масло и шрот е много висок (около 100 кг масло от около 270 кг рапично зърно, и около 100 кг шрот от около 185 кг рапично зърно).
- Търсенето на рапица и продукти, произведени от нея ще продължи да нараства поради определени регулации в Европейския съюз, например
за намаляване използването на палмово
масло и замяната му с рапично масло
- Знаем обаче, че маслодайната култура е образно казано „капризна“, затова и много от производителите не желаят да я засяват. Какви са основните проблеми при отглеждане на рапицата?
- На първо място това е добрата подготовка на полето. Важно е да се следват изискванията за качествена обработка на почвата до т.нар. градинско състояние. Повърхностният слой трябва да е рохкав, без плевели, без буци, като се постигне твърдо легло и добра влагозапасеност. Препоръката е почвообработките да се извършат на 2 до 3 етапа (от след жътва на житния предшественик до преди сеитба).
На второ място е изборът на подходящ хибриди и качествена сеитба, а на трето - навременнота поникване и гарниране на посева след сеитба.
При положение, че всички добри практики се спазят и климатичните условия са подходящи, за да се избегнат тези три първи проблема, а посевът да се гарнира нормално, следващите грижи са стандартни - торене, растителна защита. Когато началното развитие е безпроблемно, след това е много по-лесно и обикновено това е предпоставка за нормално развитие на посевите, както и за добри производствени резултати.
- Какви хибриди рапица се отглеждат в практиката?
- В практиката до момента са внедрени хибриди, отглеждани по две технологии – конвенционална и Clearfield. И при двете технологии хибридите могат да бъдат високостъблени и нискостъблени (т.нар. джуджета, които дават определени практически предимства при отглеждането им). Разнообразието от хибриди е достатъчно голямо и при двете технологии, така че
земеделците имат възможност да направят точен избор на най-подходящия хибрид за техните полета
За целта винаги е препоръчително да се консултират с представителите на фирмите, които предлагат рапица, но също така и с колеги земеделци, които са отглеждали въпросния хибрид, а също така винаги, ако имат възможност да тестват свое поле с набор от хибриди от различни фирми.
Една от последните селекционни новости в практиката е внедряването на хибрид, който е с много високо ниво на толерантност на една от най-вредоносните болести по рапицата – склеротиния. Спрямо нетретирани с фунгициди чувствителни хибриди винаги дава по-висок добив (средно до +3-4% при ниска степен на нападение и до +15% при висока степен на нападение). Въпросният хибрид РТ303, вече е един от най-отглежданите в традиционни рапични държави като Германия, Великобритания, Чехия, Полша, Румъния, Унгария и Дания. Този хибрид дори е включен в препоръчителната листа на хибриди за отглеждане на организацията AHDB във Великобритания.
- Знаем, че рапицата е култура, която се напада от много вредители. Какви са най-новите решения в растителната защита?
- При третирането на семена за контрол на болести има достатъчно ефективни продукти, доказали се в практиката.
При третирането на семена за контрол на
неприятели в ранни фази от сеитба и поникване
има две регистрирани решения (обеззаразители инсектициди) до момента – ЛУМИПОЗА с активно вещество хлорантранилипрол на фирма Кортева Агрисайънс и БУТЕО СТАРТ с активно вещество флупирадифурон на фирма Байер Кропсайънс.
В практиката третирането на семената се извършва в специализирани заводи на поточни линии с необходимо оборудване за качествено третиране на семената, тъй като са дребни (абсолютната маса на 1 000 семена е от 4 до 6 грама, и поради това се изисква такова оборудване).
Според заплевеляването на полетата решенията за контрол на плевелите също са достатъчни за справяне с проблемите.
За контрол на плевелите след
сеитба преди поникване
може да се ползват почвени хербициди на база активни вещества метазахлор, диметахлор, напропамид, кломазон, пендиметалин. Едно от най-важните условия за ползване на почвени хербициди и тяхната ефикасност след приложение е влагата в почвата да е минимум 70-80% от ППВ.
За контрол на житни плевели през вегетация след поникване на културата разнообразието от хербициди също е достатъчно голямо на база активни вещества – клетодим, флуазифоп-П-бутил, циклоксидим, квизалофоп-П-тефурил, квизалофоп-П-етил, пропаквизафоп-П-етил.
За контрол на широколистни плевели през вегетация след поникване на културата също има достатъчно ефективни хербициди на база активни вещества – клопиралид (соло и в комбинация), пиклорам (соло и в комбинация), аминопиралид (в комбинация). Най-новото активно вещество за контрол на широколистни плевели през вегетация, внедрено в практиката (включително в България) е арилекс (халоксифен-метил). Голямата практическа полза на арилекс е, че контролира кръстоцветни плевели (див синап, включително в конвенционална технология – защото преди внедряването му нямаше решение), див коноп, бяла куча лобода и други широколистни плевели. Арилекс в България се предлага в комбинация с други активни вещества (пиклорам и клопиралид), като по този начин осигурява още по-добър ефект за контрол на плевелите.
До тук изброените хербициди може да се ползват както в конвенционалната, така и в Clearfield технологията.
Специално само за Clearfield технологията има регистриран комбиниран вегетационен хербицид с активни вещества имазамокс и метазахлор. Въпросният хербицид, приложен след поникване на рапицата и плевелите само при Clearfield хибриди контролира едновременно житни и широколистни плевели.
За контрол на болести - фома, фомопсис,
алтернария, сиво гниене, и др.
има разрешени ефективни фунгициди на база димоксистробин, боскалид, метконазол, тебуконазол, дифеноконазол, азоксистробин, протиоконазол, флуопирам.
На следващо място е контролът на неприятелите. Рапицата е културата, която се напада от много неприятели - както през есента, така и напролет чак до формиране на шушулките. Проблемът тук е, че голяма част от работещите инсектициди бяха забранени в практиката, и останаха основно препарати на база пиретроидни активни вещества – делтаметрин, ламбда-цихалотрин, тау-флувалинат, цеперметрин и други.
При използването на инсектициди
трябва стриктно да се спазват
мерките за опазване на пчелите,
като задължително се информират пчеларите с какво, къде и кога ще се третира.
И на последно място в растителната защита това са продуктите растежни регулатори (в комбинация с фунгициди), които се ползват за скъсяване на междувъзлията, повишаване устойчивостта на полягане, ниско залагане на растежната пъпка, удебеляване на кореновата шийка, образуване на повече разклонения с едновременен контрол на болести. Разнообразието от регистрирани продукти не е голямо, но внедрените вече в практиката са достатъчно ефективни по предназначението си, приложени както през есента, така и през пролетта.
За споменатите предназначения на растежните регулатори може да ползвате готовите комбинирани продукти (регулатор+ фунгицид) на база активни вещества – мепикват-хлорид+метконазол, мепикват-хлорид+ прохексадон-калций+пираклостробин (най-новата внедрена комбинация в практиката) и паклобутразол+дифеноконазол.
Коментари