Във цветарските магазини и форуми, свързани с флористиката оповестиха цветето на месец март и то е мимозата. Всъщност, става дума за Acacia dealbata от семейството на мимозите. Ако се изкушите да си купите клонки, избирайте такива, чиито цветове все още не са се отворили. Така ще се радвате на аромат и цвят възможно най-дълго време. Опитайте да вкорените някое от стръкчетата. Става сравнително лесно. Други варианти да се сдобиете с красавицата са чрез семена (цената им започва от около 2 лева за 10 броя) или да потърсите фиданки (цената в този случай започва от десетина лева и варира според размерите).

Накратко:

Растението достига височина между 4 и 10 метра в градински условия, но за съжаление у нас няма да издържи на зимните условия. В саксия обаче ще се чувства повече от чудесно и ще бъде със значително по-компактни размери.

Обилни слънчеви бани са необходими за буен растеж и разкошен цъфтеж. Жълтите понпончета, наредени в сравнително рехаво съцветие ще озарят всичко наоколо в края на зимата и началото на пролетта. Цъфтежът започва още през януари и приключва към март-април.

Необходимо е почвата да бъде добре дренирана, да не задържа излишна вода и противно на повечето очаквания да има високо съдържание на пясък, поради същата причина.

Листната маса на Acacia dealbata се запазва през зимата, което определя и мястото на пребиваване през студените месеци. То трябва да бъде светло и възможно най-слънчево.

Жълтата мимоза може да бъде засадена или пресадена през пролетните месеци след приключване на цъфтежа. Изберете не много голяма саксия и

избягвайте тежките глинести почви

Най-добре е да се спрете на качествен торово-почвен субстрат или сами да си приготвите такъв с 10% речен пясък и торф за цъфтящи растения. Имайте предвид, че следващо пресаждане е удачно да се направи след 3-4 години, когато кореновата система се е развила напълно и е обхванала старата саксия.
Така отглеждано растението ще има нужда от редовни резитби, за да поддържате компактна форма.

Процедурата се прави след прецъфтяване. В противен случай ще компрометирате цъфтежа идната година. Основна цел е да се отстранят не повече от 1/3 от клонките с прецъфтели цветове и лакомците, ако такива се появят. Други правила няма. Можете да придавате сферична, конична, пирамидална или каквато и да било друга форма на акацията, включително и мини дръвче. Колкото по-често пензирате връхчетата, толкова по-гъсто и добре разклонено ще става растението.

Предвид ограничението на съда,

необходимо е да бъдете внимателни с поливките

Очаква се често засъхване, следователно се налага редовно поливане. Заедно с водата е добре да се внасят комбинирани торове през целия растежен период или поне през топлата част от годината. Интервалите на подхранване са десетина дни до две седмици.

Мимозата издържа температури до около минус 5 оС, но при контейнерно отглеждане не разчитайте на това.

Срамежливка за радост на децата 

Срамежливата мимоза, истинската Mimosa pudica, също можете да отгледате в саксия. Тя ще бъде много интересна за малчуганите, защото реагира при допир със свиване на нежните си листенца. Всъщност, това е защитна реакция, а самото движение и бързината са рядко срещани в растителното царство.

Видимо движение на листата се наблюдава още при някои калатеи, а най-известна с тази си способност е венерината мухоловка, която затваря своите капанчета, когато в тях влезе насекомо.

Чувствителното растение е чудесно цвете за саксия. Деликатните листа и уникално нежните розови цветове ще ви накарат да се гордеете.

В млада възраст клонките растат нагоре, но с времето и напредването в развитието леко полягат. Растежът е бърз, а предпочитанията са сходни с тези на жълтата мимоза – добре дренирана почва и слънчево място. В такива условия дори и аматьори в градинарството биха се справили добре със срамежливката. Пазете я от акари, особено в стайни условия. Внимавайте и за памукови въшки и трипси.

Размножаването на мимозата може да стане както семенно, така и вегетативно. Резниците се поставят директно в рехав субстрат, поливат се, оросяват се, а е добре и да им се осигури прозрачен похлупак, който да поддържа висока въздушна влажност, докато се развият коренчета.

Семенното размножаване започва от надраскването на семенцата с едра шкурка. Целта е да се нарани обвивката, за да се улесни поемането на вода. От тук нататаък процедурата е сходна с тази при всички семена – поставяне в торф, поддържане на умерена влажност и висока температура. Поникването отнема около седмица.

Копринена красавица за градината 

Говорейки за нежни и срамежливи растения, няма как да пропуснем т. нар. копринено дърво или персийска мимоза. Albizia julibrissin е близка родственица на вече описаните растения. Тя е подходяща за градинско отглеждане, като няма особени претенции за структурата и запасеността на почвата. Като типичен представител на семейство Бобови, тя образува симбиоза с азотфиксиращи грудкови бактерии.

Албиция представлява малко дърво, достигащо до 12 метра. Обича слънце и цъфти от лятото до есента (юни-септември) в зависимост от локацията и възрастта си. Засаждането е добре да става напролет или през есента, а мястото задължително трябва да е защитено от ветрове. Температурите през зимата не бива да падат под минус 18-20 градуса по Целзий.
Растението може да се намери в търговската мрежа под формата на семена (подобно на акацията), малки семеначета за десетина лева или пък като оформено дръвче, а цената варира според размера.

Резитба при албицията е необходима, колкото да се поддържа естествената чадъровидна форма на короната. Не бягайте от нея, за да не си създавате излишни главоболия. Подходящ момент за резитба е след прецъфтяване на елегантните копринени четчици.
Албицията се използва за солитер в градините, защото по този начин се подчертава най-добре нейната красота.