15° C, ясно небе
Липсата на визия за развитието на сектора допринася за неефективното разпределение на подпомагането, смятат производители
Масовата смъртност на пчелите тази година предизвика сериозни притеснения за пчеларите в преобладаващата част от страната. Това обаче не е единственото огромно предизвикателство пред развитието на сектора. Петко Симеонов е председател на сдружение „Биологично пчеларство" и основател на организация на производители на биологичен мед. Също така е потомствен пчелар и отглежда около 300 пчелни семейства. Пред „Български фермер" той разказа за опита, който има в сектора през последните 15 години - от производството през преработката до търговията в страната и чужбина.
„Моите очаквания за тази година са, че пролетна продукция няма да има. Навлизаме в сезона със слаби пчелни семейства. Времето е изключително променливо и нестабилно, с масово измръзнала растителност. Дали ще има лятна продукция - също е много под въпрос. В същото време производителите през последните две години страдат от ниска изкупна цена на продукцията си. Трудът им не се оценява. През 2023 и 2024 г. стойността на меда вървеше между 3,80 и 4,20 лева на килограм - дори не се купуваше. Сега в момента нещата са се подобрили малко до 4,50 лв./кг и не очаквам драстично повишение на изкупната цена. В същото време имаме увеличение на осигурителната тежест.
Пчеларството в момента не е основен поминък,
от който човек може да се издържа. Другият основен проблем е, че ние не знаем какво искаме от този сектор, като политика - искаме ли да имаме сериозно производство, или пък искаме да поддържаме базово пчеларство, което например ще го ползваме за опрашване, или пък искаме да бъде съпътстващ доход за пенсионери. Ние нямаме такава идея на стратегическо ниво - какви политики в сектора ще правим?! Това е моето виждане за нещата. И тук много ясно държа да подчертая: аз никога не съм бил привърженик на подпомагането на калпак. Смятам, че ако се прави целево субсидиране, то трябва да е много умно и целенасочено. Когато нямаш стратегия и визия за това, какво искаш да постигнеш, субсидирането е изключително вредно, защото само изкривява пазара и средата."
Според Петко Симеонов, възможности за подпомагане на пчеларите по Стратегическия план за земеделието има, но визия за дългосрочното развитие на сектора няма.
„По мое мнение субсидиите не се използват по ефективен и ефикасен начин. За да има някаква реална помощ от страна на държавните институции, това е важно - да изготвим стратегия, да се види какво искаме да постигнем, разбира се в диалог с бранша, както и да е представен той", каза пчеларят и отбеляза:
„Има безкрайно голямо поле за действие. Вярвам, че самите производители трябва да се организират в по-големи производствени структури - по места, по дружества или както те се чувстват комфортно. Проблемът обаче е, че голяма част от тях нямат нужния административен капацитет, за да го направят.
Нашата организация е изцяло пазарно ориентирана,
целта ѝ е пазарната реализация
на продукцията на нашите членове
В последните три години пазарът беше пълен с предизвикателства и мисля, че това показа на нашите членове ползите от сдружаването, защото ние не сме имали проблеми с пазара на продукцията ни. Нашите членове не се налага да се занимават с търсене на пазари, а с гледане на пчелите си. Организацията ни има централен склад, където се събира и окачествява продукцията, разполагаме със съоръжения за преработка. Основно експортно ориентирани сме. Ние гарантираме, че няма посредник между кошера и крайния потребител. Собствениците на кооператива са пчеларите, които произвеждат меда. Имаме клиенти, които търсят на етикета - от коя партида е, от кой пчелин, в кой район и от кой производител е произведен.
Работим основно с чуждестранни клиенти
Саудитска Арабия и Япония са силни пазари за нас. Присъстваме там от доста време и българският биологичен мед вече е добре познат. По-слабо сме представени в България, например с марката „Задруга Балкански пчелини", но вече предлагаме нашите пчеларски продукти и в някои търговски вериги. Също така се гордеем с това, че предлагаме най-хубавия ни биологичен мед в българските училища - по схемата „Училищен плод". Аз приех това като лична кауза.
Основната ни цел в бъдеще е да оптимизираме всеки процес от производството до преработката. Защото буквално се борим за всяка стотинка. Искаме всяка стотинка да остане в производителя на продукта, защото той е най-неравнопоставен във веригата на доставки.
Производителите на пчелни продукти
в България са преобладаващо малки,
съответно проблемът с липсата на браншови организации в сектора е огромен. На практика се събират малките пчелари с някой по-голям пчелар, който започва да обяснява, как вижда нещата от неговата камбанария. България не е толкова малка и различните региони имат различни проблеми. В същото време няма ясна представителност и адресиране на проблемите в различните области - и няма как да има. Да се съберат тези малки производители да работят заедно, това е много сложен процес и това през последните 20 години не се е случило. Измислят се различни неработещи закони за пчеларството и за браншови организации. Накрая страда реалният производител, който иска да си гледа работата, а не коя организация да го представлява. Пчеларят се интересува единствено от това, към кого да се обърне, когато има някакъв проблем, къде да продаде продукцията си на справедлива цена."
Членовете на кооператива
поддържат 22 ферми с 40 пчелина
и десетина хиляди пчелни семейства. Пчелни продукти обаче се събират от още 50-60 производители, които не са членове на сдружението.
„За мен би било много по-лесно да работим с тях като кооператив, колкото като отделен производител", каза стопанинът и допълни: „Повече от 10 години се говори за създаването на закон за браншовите организации. Той е належащ, но не е панацея и няма да реши проблема с липсата на визия за развитие на сектора, докато няма осъзнатост от страна на производителите. За да изпълняваш функциите на браншова организация, не ти трябва законодателна рамка, а да работиш с колеги."
Никакви адекватни мерки не се взимат за
справяне със зимната смъртност на пчелите,
посочи Петко Симеонов и допълни: „И тук вина имат всички хора по веригата – от регулаторни органи и законодателство, през ветеринарни органи и контрола върху употреба на препарати за растителна защита, до пчеларската наука, която да може да разследва и открие причините за различните смъртни случаи. И въобще нещата са оставени на произвола на съдбата. Масовата смъртност на пчелите е системен проблем. Докато в предходни години е имало области в страната, където колеги пчелари са се оплаквали от сериозни зимни загуби, през тази година смъртността се наблюдава навсякъде и варира между 25 и 80%. Това много ни притеснява. В същото време няма някаква адекватна реакция от никъде, включително от производителите, много от които са в тежка ситуация, но нищо не казват - стискат зъби и мълчат. Някои просто се отказват, защото не виждат смисъл да продължават така.
Водили сме разговори с институциите, но не
получихме ангажираността, която очаквахме
За съжаление е така и с другите пчеларски организации. На практика няма единен подход, който да адресира проблема, затова реших да не губим много енергия в тази посока. Опитваме се да си направим някакви изводи за нас и за ситуацията, но това не е решение, защото пчеларството е много системна дейност и тя зависи от множество фактори.
Първо проблемът е, че аз не знам към кого да се обърна и кой може да проведе едно безпристрастно, обосновано и адекватно изследване на причините за тази смъртност и състоянието на пчелните семейства. Всичко, което мога да кажа като наблюдение от опит, е просто спекулация, защото тя не е доказана по неоспорим и адекватен начин.
Пчеларите масово не декларират
смъртността в своите стопанства,
защото се притесняват от административни последици. Това обаче не помага по никакъв начин, за да се открият причините за проблема. Държавата не би трябвало да преследва стопаните, а да предприеме мерки за намаляване на административната тежест. Трябва да се мисли сериозно в посока към синхронизиране на законодателството и то да бъде адаптирано към реалностите, за да бъдат пчеларите спокойни да декларират това, което се случва на терен с пчелите и здравословното им състояние."
Коментари