Според специалистите по агрохимия у нас почвите са предимно кисели. По една или друга причина навсякъде из обработваемите земи има вкисляване, но основната е неправилно внасяне на синтетичните торове. Има се предвид прекалено големи дози, грешни срокове, неправилни формулировки за съответната почва и т.н.

Защо се е получило така? От зората на агрохимията торенето, наред с поливките, е основна мярка за получаване на високи добиви. Но, когато се внасят изкуствени торове, трябва да се мисли, да се правят тестове и анализи. Към днешна дата прецизното торене добива все по-голяма популярност сред големите земеделци, но хоби градинарите (или поне по-голямата част от тях) масово използват само амониева селитра, търсят отдавна забравени препарати за растителна защита и използват стари, доказано неработещи или вредни практики.

И така, „едно си баба знае“, води до вкисляване на почвата дори в малките фамилни градинки. От това пък следват редица неприятности с растенията, които не понасят добре рН между 7 и 5.5.

Възстановяването пък е трудна и бавна задача, която изисква разумни и обосновани действия. Понякога дори не е необходимо такова, а просто напасване и грижа. По-лесно е да започнем да отглеждаме растения любители на ниското рН, а те не са никак малко. За някои дори не подозираме, за други е важно, а трети се приспособяват сравнително добре.

Доказани ацидофили 

През годините многократно сме писали, че има типични любители на киселите почви или така наречените ацидофилни растения.

Ако трябва да обобщим цветята, които изискват такава почва, то трябва да започнем с азалиите, рододендроните, хортензията, ериките и калуните.

Рядко споменавана е камелията, но и тя влиза в тази група. Красавицата все по-често доказва, че може да издържи нашите вече все по-скромни на минусови температури зими. Особено в по-топлите райони и на по-закътани места, тя се справя отлично с презимуването в градината.

От плодните пък можем да изброим боровинката, ягодата, по-голямата част от беритата.

С пъстри листа 

Едно от най-разкошните и колоритни растения, което познаваме също бегло е каладиумът. Той се засажда и размножава от ризоми. Още не е късно да се сдобиете с някой друг сорт и да се радвате на ярките му шарки. Засадете го в кисела почва.

Каладиумът не се слави заради цветовете си в истинския смисъл на думата, но листата компенсират. Той харесва редовни поливки, шарена сянка и високи температури. В такива условия ще се развие сравнително бързо.

Може да бъде засаден в градината и да бъде изваден наесен. Грудките се съхраняват лесно. В контейнер също ще се чувства добре. В такъв случай, дори да остане в почвата не е проблем.

Любимката на мафията в градината 

Говорейки за ацидофили, няма как да пропуснем една ароматна и много популярна красавица – гарденията. Известна още като цветето на мафията, тя е и обичана и мразена.

Много градинари са губили безброй растения по една или друга причина. Гарденията е капризна именно, защото предпочита кисела почва. Без да знаете това, твърде възможно е да я уморите. Напада се и от редица неприятели, в това число акари, памукови, листни и щитоносни въшки.

Колкото и сложно да звучи отглеждането, цветето има огромен потенциал. Откакто цената ѝ стана по-поносима се отглежда в градински условия по-често, а малко известен факт е, че има и студоустойчива представителка.

Кои още? 

Изненадващо или не, повечето растения се развиват чудесно при почва с лека киселинност. Диапазонът на рН между 5.5-6.5 е идеален за повечето зеленчукови култури, овошки и билки.

От цветното царство и любимите растения на поколения градинари можем да добавим и латинките. В зависимост от сорта те се развиват във формата на компактен храст или влачеща лиана със завидни размери. Семената могат да бъдат засяти и сега, а не е трудно да се намери и разсад.

Огнените цветове ще радват окото, но трябва да бъдете бдителни. Има огромна опасност от нападение на листни въшки или белокрилка.