9° C, облачно
През септември ще има повече информация, за да се анализира пазарът, казва Стайко Стайков от асоциацията на собствениците на земеделски земи
Радина Иванова
Пазарът на земеделска земя у нас продължава да е свит. За това ни информира Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ). Всичко е следствие от настъпването на COVID-19 и противоепидемичните мерки, които трябва да се спазват.
Ако няма форсмажорни обстоятелства, почти никой не продаваше, казва Стайков. И все още са малко и са трудни сделките за земя, още повече, че се търсят и многото наследници. А често има някой, който не желае да дойде на сделката.
Ако пандемията повлия негативно на пазара на земеделски земи като предлагане, търсене има. Но и там купувачите са внимателни. „По принцип и ние като асоциация не бяхме толкова активни, повечето колеги казаха, че са спрели да купуват с цел да се запази здравето на населението. То е по-важно, отколкото да се случи една сделка“, каза председателят на БАСЗЗ.
Заради неблагоприятните климатични условия миналата година в Източна България цените на земя се задържаха, т.е. не следваха традиционното 5-10% годишно увеличение. В Добруджа дори бяха изпреварили събитията, след априлските замръзи и дългата суша след това, която преживяха, и там цената на нивите още през пролетта се понижи.
В полските райони от останала част на страната – Видин, Монтана, Враца, Плевен, София и т.н., районите с достатъчно валежи и добри добиви през 2020 г., наблюдаваме нормалното движение на цените нагоре.
„Периодично можем да кажем, че на 2-3 години винаги има някой район на България, който е пострадал. В случая – житницата на страната и района от Стара Загора на изток. За земеделците на запад годината не беше рекордна, но много добра, изкупните цени на зърнено-житните култури бяха високи и това също компенсира. Затова и сега само в Западна България цените се движат с обичайните 5-10% нагоре“, обясни Стайков.
Наблюдаваната тенденция е за драстично намаление на първичния пазар, заради това, че възрастните хора остават вкъщи, за сметка на вторичния пазар (продажба на окрупнени площи в едно или повече землища). Затова и много трудно е да се преценят цените, защото дружествата и физическите лица се договарят на различни цени. Стайков съобщава стойността на земята в цифри, но при условие, че с този свит пазар точна статистика не може да се направи. Като цяло цените се движат между 1000 и 1500 лв./дка в Северозападна България и по поречието на Дунав. Като в планинските и полупланински райони на страната, има и по-ниски стойности от порядъка до 300-500 лева на декар.
В Добруджа нивите вече са под 2000 лв./дка,
като преди пандемията бяха доста над тази граница. В Южна България, в полските райони от Пазарджик до Бургас, има едно задържане от порядъка между 800-1200 лв./дка. В Странджа и Сакар цените са доста по-ниски.
„Влагозапасяването на почвата сега е добро, да се надяваме, че климатът ще бъде на страната на земеделците през годината. Така и цените на нивите, там, където са били в застой, ще се вдигнат. Съвсем нормално, защото и скокът на хранителните продукти и зърното в цял свят е факт“, прогнозира Стайков.
Началото на есента-през септември, когато се събере реколтата и вероятно населението да бъде ваксинирано и отшуми коронавируса, ще е преломен момент за българското земеделие, правим извод от целия ни разговор със Стайков. Не само, защото ще се раздвижи пазарът на земя. След като земеделците приключат с важните грижи по събиране на реколтата си, ще могат да обърнат внимание и на ключовите моменти за целия бранш.
Каквото би могло да е членство в най-мощната
европейска земеделска асоциация – Копа-Коджека
Мнозинството от асоциациите в сферата на селското стопанство, виждат, че е необходимо да се случи. Само така тогава ще бъдем истински участници в преговорите на ниво ЕС относно субсидии, Зелена сделка, и ще можем да защитаваме българските интереси. Защото сега за което и да е било правителство това е много трудно и, цитирайки Стайков, „каквото остане за България, това се предлага“.
„Ние, от БАСЗЗ, отдавна не сме само собственици, почти всички сме и ползватели. Както е при другите асоциации – в тях има и големи и по-малки собственици, т.е. всички ние защитаваме едни и същи интереси“, добавя председателят на Асоциацията на собствениците на земеделски земи, която е и член на европейския й еквивалент - ELO. Румъния вече е част от европейското аграрно обединение Копа-Коджека, защо трябва да чакаме у нас да се случват бавно нещата като няма причина браншът да не бъде обединен, пита риторично събеседника ни.
А за членство в Копа-Коджека, обясни той, трябват две съществени условия – плащане на немалък членски внос и обединение на бранша.
„Обединението ни в единна камара ще отвори не само вратата към Европа. Камарата трябва да е мястото, където да се разясняват всички проблеми и актуални теми преди да бъдат поставени пред земеделското министерство, и само от един представител, а не от 50, колкото приблизително са аграрните съюзи у нас. Чрез такова обединение ще можем да говорим и за нов Закон за земята, поземлена банка и още много други неща, които ще облекчат земеделците в България за вбъдеще“, убеден е Стайко Стайков.
И при наема прогнозата е за уравновесяване
Най-големите промени в рентите създаде тежката суша в Добруджа. Те паднаха там, където имаше дългосрочни договори, не липсваха и предоговаряния за отлагане на плащания. На места, където цените на земята са по-високи, се наблюдава или застой на наемите, или леко покачване. Земята е на пазарен принцип, ако няма търсене, рентата пада и обратно. Но няма как цената на земята да върви нагоре, а рентите – да падат, обясни Стайков. Да не забравяме и че всяка година има инфлация. Следователно в Добруджа можем да очакваме възвръщане на онези цени, които помним преди 2020 г. Ако годината е добра и пазарът се раздвижи наесен.
В по-далечна перспектива, когато заработи Зелената сделка, субсидира се повече биологичното разнообразие, агроекологични практики и т.н., можем да имаме и по-висока себестойност на полупланинските земи, смята Стайков. А там, където сега е висока, може да се задържи.
==
Кой изкупува земеделска земя?
С пандемията наблюдавате ли тенденция бъдещите собственици не само да купуват земя с инвестиционни намерения, а да се захващат със земеделски бизнес? По-скоро не, отговаря Стайков. Пандемията създаде бум за търсене на имоти извън градовете. Но не става дума, че ще се развива семейно земеделие. „България има една от най-уникалните природи в света, нормално е да имаме връщане към българското село. Понякога към тези покупки има и сделки за земя, но те не са такова количество, за да го наречем тенденция“, обясни Стайков. От години частни лица с възможности – лекари, зъболекари, IT-специалисти, адвокати инвестират средствата си в 50, 100 или 200 декара земи. Но това не натиска пазара, казва председателят на асоциацията на собствениците на земеделски земи.
Коментари