Необходимо е по-подробно анализиране и оценяване на почвозащитната роля на селскостопанските култури при конкретните климатични условия
Доц. Енчо МЯНУШЕВ
В резултат на поройните валежи, които тази година през зимата и пролетта бяха изключително много, може да се стигне до разрушаване на някои обработваеми площи с наклон над 3 градуса под влияние на отмиването.
Водната ерозия разчлени нивите и пасищата с мрежа от дълбоки пукнатини и поройни легла, унищожи плодородни терени, съдържащи хумусни почвени слоеве и хоризонти. Поройните легла се образуваха и поради изравяне от водата на земите, изтощени от едностранчивото използване на житни със слята повърхност през последните години и твърде интензивна паша на добитъка по угарите и стърнищата.
Какво е необходимо да се предприеме:
* Засаждане на защитни горски пояси на водоразделите, по границите на полетата на сеитбообращението, по склоновете на поройните легла, по бреговете на реките и езерата, около микроязовирите и водохранилищата, както и залесяване и укрепване на поясите.
* Правилна организация на територията с въвеждане на тревополни полски и фуражни сеитбообращения и рационално използване на площите.
* Правилна система на обработка на почвата и прилагане на черна угар, есенна оран и подметка на стърнището.
* Система за използване на органично и минерално торене.
* Сеитба с подбрани семена от приспособени към местните условия високодобивни сортове.
* Развитие на напояването, като се използват оттичащи се в дадена местност води чрез изграждане на микроязовири и водозахранващи зони.
Посочената система от мероприятия
се явява и като средство за борба със сушата
за подобряване на плодородието на почвите, както и прекратяване на отмиване на почвите.
Според почвозащитната си ефективност всички растения се подразделят на три групи – добре, средно и слабо защитаващи почвата:
* В първата група са растения с добра почвозащитна ефективност, към които се отнасят многогодишните треви.
* Към втората група (средна) с почвозащитна ефективност са: житните със сляпа повърхност и едногодишните треви.
* Към трета група (със слаба почвозащитна ефективност) спадат всички окопни, зърнени, технически фуражни и зеленчукови култури, овощни и лозови насаждения, а също и някои култури със слята повърхност с късен срок на сеитба (просо, сорго, суданка и др.).
Такова делене на
селскостопанските култури по тяхната почвозащитна ефективност
обективно отразява тяхното значение при повърхностния отток, от проливните валежи, които падат през годината.
Това показва, че е необходимо много по-подробно анализиране и оценяване на почвозащитната роля на селскостопанските култури при конкретните климатични условия, които са много разнообразни за нашата страна. Съчетаването на тази роля с периодите на ерозията на почвата ще позволи по-обективно да се подходи към избора на мероприятия за защита на почвата и на срока на провеждането им.
От противоерозионната практика е известно, че дълги, дори много полегати склонове, или на сложните и нагънати участъци, организационно-стопанските, агротехнически и лесомелиоративни мероприятия, не винаги са в състояние напълно да предотвратят водния отток, а следователно и изнасянето и разрастването на ровините, което се наблюдава в нашата страна през последните години.
Поради това
възниква необходимостта от подпомагане на агротехническите
и лесомелиоративни мероприятия със специални хидротехнически съоръжения. В едни случаи за увеличаване на противоерозионното действие на водорегулиращите и крайпадинните горски пояси трябва да се правят водозадържащи валове – канавки, а в други случаи, на обработваемите земи се изграждат валове – тераси, или на стръмните планински и падинни склонове – стъпаловидни тераси. В трети случаи, на дългите и сложни склонове с различен наклон, който се увеличава от водораздела към подножието, се изграждат водоотвеждащи валове и канавки за отделяне на долната, най-ерозираната, опасна стръмна част на склона, за целенасочено отвеждане на отичащите се води.
По противоерозионната си роля, хидрологичните съоръжения се разделят на две групи:
Първа група – към нея спадат съоръженията на водосборната площ на ровините и речните долини. Основната им функция е да намаляват ерозирането на почвата и
частично да задържат стичащите се води от обработваемите земи
Групата се състои от валове, тераси по нивите, и стъпаловидни тераси по стръмните склонове, валове и валове с канали във водорегулиращите и крайречни горски пояси и канавки в хълмистите райони.
Към втората група се включват съоръжения, които се разполагат непосредствено до ровините, или до ровиннопадните стръмни склонове. Тяхното главно предназначение е да спират нарастването на ровините по дължина, широчина и дълбочина и да предпазват от ровинообразуване. Тези съоръжения защитават ограничените по площ обекти на фермери. Те предпазват долините, най-стръмни части на склоновете на падини и речните долини от разрушаване. Ценните крайречни земи, реките и водоемите – от затлачване с продуктите на ерозията и от равнино подриване.
В зоната с преобладаване на площи на фермери, застрашени от водната ерозия, трябва широко да се използват начините за основна мелиорация на ровините и на разрушените от тях земи, след което на тези плочи да се отглеждат многогодишните треви, да се създават градини, лозя и горски насаждения.
Коментари