"Вече знаем, че горите в нашата страна, които покриват една трета от територията ѝ, могат да бъдат източник на значителни доходи. Нашто горско стопанство може да играе първостепенна роля едноременно като средство за използване на горската земя, като поминък на голяма част от населението и като основа за значителна търговия и промишленост”. 

Това са писали български експерти в лесовъдството още през 1934 г. в „Книга за българската гора”, напомня Институтът по аграрна икономика по повод Седмицата на гората( 5 - 11 април). От изданието знаем, че лесовъдната дейност - от практиката да се сече кой където иска към точно измерване и уредба на горите - у нас датира още от края на 19-и век. 

“Истинското начало на лесоустройствена работа в горите на България се поставя с Окръжното на Бюрото на горите при Финансовото министерство от 8 май 1890 година, с което се предписва на горските инспектори да определят участъци в горите, въз основа на “хозайствени планове”, с които да се гарантира и естественото възобновяване на насажденията. През 1894 бил издаден и специален “Правилник за прилагане на Закона за горите”, според който държавните и общински гори трябвало да се стопанисват на основа на стопански планове, които трябвало да съдържат предвиждания не само за сечта, но и за горските култури, пътищата, промеждутъчните и второстепенни ползвания и други”, пипше там.

Темата за гората няма да спре да вълнува експерти в областта на околна среда и земеделие. В много аспекти, учените търсят проекциите на агроекосистемните услуги върху почвите, горите, фермите.

Още по темата и снимки от Книгата за гората тук.