Резки колебания в температурите ще наблюдаваме в следващите 5 до 10 години, казва климатологът д-р Владимир Власков

ВИЗИТКА: Гл. ас. д-р Владимир Власков е климатолог и хидролог, роден е в Казанлък. Завършва специалност „Климатология и хидрология“ в СУ „Св. Климент Охридски. След това започва работа в БАН, в Националния институт по геофизика, геодезия и география, профил „Динамична геоморфология“, а по-късно в „Антропогенна геоморфология“, където защитава докторантура. Има над 90 публикации в геоморфологията и климатологията.

Радина ИВАНОВА

- Д-р Власков, направете едно уточнение -климатични промени или глобално затопляне е точното наименование на явленията от последните десетилетия?

- Двете са коренно различни. Климатичните промени са вариациите на климата в хиляда, 10 или 100 хиляди години. Докато глобално затопляне значи, че имаме планетарно затопляне, което е констатирано за последните 20 години. Но редовно се използва, включително и от колеги, „климатични промени“, защото е по-удобно и не се носи пряка отговорност, за това, че заради своята полярност имаме съответно – затопляне или пък рязко застудяване. Аз използвам един друг актуален термин – нестабилност на климата. Използвам го, защото когато е нестабилен, това е винаги преход. Не, че ще стане ледникова епоха, но самият факт- атипични явления, нестабилен климат, показва, че нещо не е наред с тази система. В София например за периода 60-та – 70-та година средната годишна температура е 10,2 градуса. Сега устойчиво е от 11,2 до 11,5.

- Климатът бил ли е стабилен някога?

- Добър въпрос. До 70-те, 80-те години бяхме свикнали на по-ясно изразени сезонни характеристики. Сега вече не е така. И причината за това е, че всяка следваща година, че става все по-топло. Тази топлина се натрупва, най-вече в океаните, това влияе на системата от течения, оттам влияе върху крайбрежия и така цялата планетарна система е подложена на една промяна.

Доколко е виновна за това човешката дейност - аз винаги съм бил на мнението, че е пряко замесена. Ще дам два примера. Ако се вземе една снимка на Земята от космоса в частта, която не е осветена от Слънцето, тя всъщност пак е осветена. Ако видим това през зимата с термичен скенер, ще видим едни много топли точки. Цялото Северно полукълбо, където е суша, излъчва температури, които дават отражение върху т. нар. топлинно излъчване, което самата планета има към космоса. Другото нещо са безумни проекти, като например китайските експерименти за влияние на валежите или президентът на Бразилия, който реши, че няма нищо лошо да се изсече цяла Амазония, важно е икономиката да върви. В този смисъл човекът пряко влияе и то доста.

- А какво тогава може да се каже за земеделието?

- Земеделието категорично трябва да се адаптира. Има много индикации за това какви процеси протичат в атмосферата, каква е промяна в сезоните. Тук ще спомена нещо много важно, което може да е полезно на читателите ви. Когато направих едно изследване за народната климатология, най-важните изводи бяха два. Първо, че основните стандартни неща, които познава народната климатология, се запазват. Т.е. в периодите, които има необичайно затопляне в съответния сезон или захлаждане през топлите месеци, това е добър ориентир. От друга страна трябва да се даде нова характеристика на сезоните. Те категорично се промениха. Да започнем например от четирите месеца юни-септември, аз го наричам дълго лято. После все повече се наблюдават и сухи месеци през есента, слънчеви, особено ноември. Това препраща към извода, че когато става въпрос за есенниците, за типичните за България земеделски дейности, които се извършват в ранна и средна есен, трябва да се променят категорично.

Пролетта, както я виждаме сега, става най-спорният сезон, защото промените са много големи и не може да се каже със сигурност каква ще бъде прогнозата. В началото на март НИМХ говореше за около и над средната норма на температурата. А те са доста под нормата. Миналата пролет също наблюдавахме аномалии като сняг през април. Стопаните няма как да преместят цъфналите си дръвчета. Но по отношение на това какви сортове ще вземат, какви зърнени култури ще изберат – те трябва да са много по-устойчиви,

да се избират в тясно сътрудничество с институтите

И държавата трябва да инвестира, за да могат институтите да разработят традиционните сортове, адаптивни към новите климатични условия. Без сериозни държавни проекти и специална политика за запазване на българските сортове, най-вероятно ще се стигне до тяхното изчезване. А инвестираните пари ще се върнат в пъти.

Индикация колко е нестабилен климатът у нас е и месец май, той е с много големи вариации, стигали сме до почти 40 градуса. И в същото време сме имали много студени дни от последните 30 години. Климатът е много чувствителна екосистема.

Трябва да свикнем с мисълта, че и зимите са вече други. Най-зимният месец е декември, другите директно показват затопляне.

В Сандански съм виждал маслини, които си зимуват спокойно. Ясно е, че има по-южни култури, които могат да виреят у нас. Това всичко е предприемчивост. Който усети нещата и има достатъчно вярна информация, може да получи резултат. По време на кризата през 1996 г., беше много важно за хората от този край да инвестират в нещо, което бързо да им даде резултат. Посъветвах ги за отглеждане на киви. Резултатите бяха отлични. Сега киви расте почти в цяла южна България и по цялото Черноморие.

- Може ли да дадете по-дългосрочна прогноза за близкото бъдеще?

- Моделите, с които боравят хидролозите, не дават точна информация. Март по всички модели трябваше да бъде много топъл. Но, стана друго. Според чисто климатоложките методи ще се достигне до плато на температурите.

Това непрекъснато повишаване не би трябвало да продължи.

Заради човешката дейност в един момент се забеляза, че до 70-те и 80-те години връзката между слънчевата активност и климата е много близка. Сега се получава един абсурд. В началото на миналата година някои учени излязоха със становището, че слънцето е „заспало“, няма слънчеви петна и т.н. и че неговата активност може да се сравни със средните векове, т. нар. малка ледникова епоха. В същото време виждаме непрекъснат ръст на температурите. Дори да има остатъчен ефект на затоплените басейни, той не би могъл да продължи дълго. В периода от 2025 и 2030 г. би трябвало да има не само стабилизиране, но и намаление спрямо екстремните стойности, които ще измерим до тогава.

- Какво може да направи човекът, за да се „реваншира“ на климата?

- Залесяването трябва да е основен приоритет на държавата, но го няма никъде. С промяната на климатичните условия започват и различни болести по горите, необходимо е да се проведе мащабна залесителна дейност. Все по-чести явления са пожарите. В Сакар през година има пожари. Те са още от края на социалистическо време, когато масово, но евтино се е залесявало с черен бор. Тогава Сакар гореше като факла, едва спасиха крайните къщи в много от селата. Но се намериха умни хора и се започна залесяване с дъб. Години след това – сега има пожари, но без такива поражения. И в момента, в Сакар, където преди не можеше да се мисли за вода, сега има, благодарение на това залесяване. Във флората и фауната има бум, нещо, което няма в иглолистните гори. Източна България трябва да залесяваме с широколистни гори, а не с иглолистни, особено с черен бор, той е изключително проблемно растение.

- В ЕС скоро ще действат нови правила за позволените пестициди. Ще могат занапред фермерите да защитават растенията от болести и вредители, ако те се увеличават с оглед на затоплянето? Какви са ходовете, за да има и продоволствие, и да се оставя земята в добро състояние за идните поколения?

- Аналог с вариациите на COVID-19, при тази динамика на температурите, при това прекалено бързо затопляне, рецидивите за поява на такива вредители, е много по-голяма. В хода на редица изследвания съм забелязал, че имаме едно необичайно затопляне за кратък период от време. И това, което е едно от най-вредните неща в кореспонденцията между обикновените хора и тези, които имат право да говорят за климат, е фразата – „това се е случвало“. Разбира се, че се е случвало. Ние говорим, че само за 30 години имаме изключително бързо повишение на температурите. Голяма част от препаратите, с които се пръска, стават все по-малко полезни и все по-вредни. Трябва особено да се внимава, особено за зърнените култури, нелепи решения като масово отглеждане на рапица, те са причина за появата за вредите по други култури.

За съжаление правилното е скъпо.

Ако земеделците третират, то трябва да е с възможно най-актуалното, това, което отговаря на нашите климатични условия. И стигаме до най-големият проблем в земеделието у нас - липсата на изкуствено напояване. Защото в много райони се разчита само на божията милост и има големи отклонения в крайните добиви, некачествен слънчоглед, пшеница. Липсата на единна система, да се знае точно колко вода е необходимо, от къде ще се осигури, колко струва, това отдавна не е приоритет на държавата. А всеки се оправя, както може – с вади, които се отклоняват тук и там, с които обаче не може да се говори за национално земеделие и фактор за изхранването ни. Не съм чул за нито един проект, който да включва от А до Я за напояване на съответна култура, за да има краен резултат. Ако това беше факт, щеше да бъде очевадна разликата между такива проекти и останалата част от обработваеми площи. За това много производители предпочетоха по-малкия риск, който е само от градушки – лозята. Там няма нужда от система за напояване, така се появиха едни от най-големите масиви с лозови насаждения в Източна България.

- Споменахте за народната климатология, кажете нещо повече за нея.

- Това е знание, предавано от векове, от човек на човек. Свързано е с това, че определени дейности се правят по определено време, но сега трябва да се вземат предвид отклоненията спрямо съвременните климатичните условия. От друга страна да знаете, че ако ви кажат прогноза, че от 29 септември до 2 октомври ще бъде много студено, значи със сигурност лъжат. По простата причина, че това никога не се случва. Обратно, винаги има едно затопляне.

Народната климатология има фиксирани агротехнически срокове за различните култури. Както в средна Западна България хората знаят, че до празника на св. Пророк Йеремия – 1-и май, фасулът трябва да бъде насаден. Но това знание е строго регионално. Не може това, което се предава в Сандански да отговаря за Видин. Климатът у нас е невероятно парцелиран. От София до Сандански имаме 12 климатични граници.

- Миналата година наблюдавахме много добър добив в Западна България и печален в Източна на зърнени култури. Защо се получава така?

- Винаги ще има такива разлики, идеална картина няма. Може да са идеални условия, да няма резки промени, но понеже България е с изключително разнообразен релеф и много климатични подзони тези разлики не са необичайни. Освен това имаме и над 2/3 от общия брой почви по света. 36 са на наша територия. Ние нямаме например червенозем, но имаме жълтозем в Странджа - никой друг няма. Там вирее лавровишната, за нея е идеална.

Метеостанциите са стратегически

важни за националното ни стопанство

През 2013 г., за да намали разходи Националният институт по метеорология и хидрология реши, че ще съкрати 21 метеорологични станции. Така цяла Североизточна България,, остана с репрезентативна станция (т.е. с дългогодишни наблюдения) само в Разград, която е котловина и не дава нужната информация, актуална на огромната част от територията, разказа д-р Владимир Власков. Единствената станция от Стара Загора и Хасково до морето, с изключение на бургаската, пък е Сливен. Там също е котловина и център на най-ветровитото място. Кое определи това, пита риторично климатологът. 4 са работещите станции в Източна България. В Западна България са 7. Единствените работещи станции в цяла Северозападна България са Видин и Ловеч.

Когато трябва да се определят климатичните особености на регионите, информация за това няма. За сравнение в съседна Сърбия, всичките им станции работят, въпреки войните там в края на миналия век.

Всъщност, и у нас 21-те затворени станции работят, но за лични нужди. Но дори и учени климатолози нямат досег до тях. Достъпът до информация е платен. А това е стратегическа информация за цялото родно стопанство, за строителството и земеделието.