Задава ни въпроса Мара Баръмова от Нова Загора

Обикновено късните пролетни слани в нашата страна падат докъм 20-25 април и понякога могат да създадат неприятни изненади. Случват се по-често в ниските и равнинни места, и особено в затворените котловинни полета.

Нискостъблените лози са тези, които много повече се засягат от сланите отколкото асмите и високостъблените лози.

В момента на напъпването пъпките могат да издържат до минус 2,5 - 3 градуса С.

Обаче

младите леторасти измръзват при минус 1,5 градуса

Трябва да се знае, че късно развиващите се сортове са малко по-малко изложени на рисковете от сланите.

Много пъти сме писали, че там където опасността е много голяма, се препоръчва стопаните да задимяват, като палят димни купчини от мокра слама, царевичак, пръчки - полученият пушек помага температурата да се задържи над нулата. Според майсторите за един декар са достатъчни 6-7 купчинки. Палят се, когато температурата на въздуха започне да пада под нулата.

* В случаите, когато лозите са в по-голяма степен засегнати от пролетните мразове, и когато зелените леторасти и пъпките по плодните пръчки са унищожени, тогава е неизбежно тези оставени от вас пръчки да се изрежат.

Както наскоро обяснихме, ще трябва да разчитате на ъгловите и спящите пъпки на главината - те ще дадат нови леторасти.

* Когато студът не е направил много големи поразии и основата на леторастите е здрава, тогава плодните пръчки не е нужно да се изрязват целите - очаква се да се развият колтуци, които после ще трябва да проредите.

* Много често са повредени от студа само върховете на леторастите - тогава не се прави резитба. Изчаква се.