Ние като университет можем да подготвим кадрите, дава дума ректорът на Тракийски университет – Стара Загора доц. д-р Добри Ярков

Доц. д-р Добри Ярков е роден на 2-ри юни 1960 г. в гр. Стара Загора. От една година е ректор на Тракийски университет – Стара Загора, но и негов възпитаник до 1983 г. в специалност „Ветеринарна медицина“ (тогава Висш институт по зоотехника и ветеринарна медицина). Работил е като ветеринарен лекар, но се посвещава на науката. През 2000 г. придобива научна степен „Доктор“ по Генетика, а от 2007 г. до момента е доцент в катедра „Общо животновъдство” и преподава генетика. Има няколко специализации в чужбина - в Англия, Германия, САЩ. От 2004 г. влиза в администрацията на университета, като през 2013 г. завършва „Финансов мениджмънт” в УНСС, за да ѝ е по-полезен. Доц. Ярков работи и като ключов експерт по селско стопанство и през 2018 г. рецензира доклади на Световната банка по разработване на „Национална стратегия за адаптация към климатичните промени и план за действие“. Член е на Съюза на учените в Р. България и на редица браншови организации.

- Каква е оценката Ви за българския агробизнес днес?

- Трудно е да се каже и да се дава точна оценка. Но аз мисля, че към днешна дата българският агробизнес работи добре и през тези тежки месеци на пандемия това е единственият бизнес, който не е спирал да работи. И то на всички нива. Защото той осигурява храната на българския народ. Така че оценката ми е добра и мисля, че агробизнесът работи добре, вече е като една смазана машина, както в областта на растениевъдството, така и в животновъдството. В преработвателната индустрия също.

- Какво решение на важен за сектора проблем ще предложите?

- Най-важният проблем в областта на животновъдството, който трябва да се реши, е час по-скоро да започне внедряването на дигитализация, автоматизация, роботизация на процеси. Там мисля, че има изоставане, има какво да направи и науката, има какво да направим и ние като университет, да подготвим кадрите. Има и какво да направи държавата – да осигури възможности по европейските проекти да се финансират тези дейности. И да се работи по подобряване на генофонда на стадата. Най-вече в областта на говедовъдството и овцевъдството.

- Каква зелена практика бихте препоръчали с гаранция за по-стабилен фермерски доход?

- В България има една писта, която не е използвана максимално, и това е използването на пасищата и на природните дадености. Това ще доведе до производството на по-евтино, по-качествено и по-полезно за хората месо от говеда и овце. Мисля, че това е една ниша, която трябва да се използва максимално и трябва да се подпомагат тези фермери, които наистина са решили да се занимават с месодайно говедовъдство, овцевъдство и използват максимално природния ресурс. Дребният ресурс, т.е. животните да се хранят с храна, която не се използва от хората. Така наречените „grassland beef”,

месо, произведено само от тревни фуражи

Това е един ресурс, който не е използван и по линия на Зелената сделка трябва да се работи. Там също има място за използване на дигиталните системи, за маркиране на животни, контрол на техния прираст и живо тегло, електропастири, периметрови пастири, видеонаблюдение и т.н.

- Как си представяте развитието на агросектора в следващите години?

- Значението на аграрния сектор ще става все по-голямо и по-голямо в следващите години и съм убеден, че хората, които са удържали в него ще бъдат все повече ценени и уважавани, защото при тази пандемична обстановка се оказа, че това е изключително важен сектор. Дори хората да са затворени, те трябва да се хранят и секторът да се приеме като такъв, който основно се занимава с производство на храна. Разбира се, и на други суровини за отделни индустрии, но основно - производство на храна за хората. И трябва да се насочим към производство на

биопродукти и да държим на качеството на продукцията, а не на високите добиви

Говоря както за растителната, така и за животинската продукция. България има невероятни дадености. Наши гости от чужбина са се впечатлявали от качеството на агнешкото ни месо и изобщо на продуктите, които ражда нашата земя. И, разбира се, трябва да се насочим към високотехнологични производства и най-вече да налагаме методите на поливане. Да се използват все повече и повече поливни площи, защото това ще увеличи не само добивите, качеството и приходите на земеделските производители.

Но трябва да се работи и за повишаване на доходите на земеделските производители и работещите в аграрния сектор, за да се чувстват равнопоставени с тези, които живеят и работят в градовете и получават по-високи възнаграждения. И това вече е факт, ние го виждаме. Аз съм убеден, че в следващите години този процес ще продължава.