В това се е убедил Димитър Бояджиев, собственик на големия смолянски производител на яйца – "Кокоимпекс"
Двата компонента, които са най-важни за създаването на яйца с високо качество, са храната и микроклиматът Биохимичната структура и хранителните стойности се измерват в лаборатория, но “най-добрата лаборатория си остава потребителят”. В това се е убедил Димитър Бояджиев - най-големият производител на яйца в Югозападна България и собственик на „Кокоимпекс“ ООД, Смолян.
Предприятието на Бояджиев навърши през този месец 30 години. Когато го създава мнозина в бранша са озадачени – няма логика да се отглеждат птици в район, така отдалечен от полето,откъдето ще дойде храната за пилетата.
Началото е поставено в родопското село Стойките
с 2000 кокошки носачки. Мястото обаче, на което в момента се намира производството, е било голо – без инфраструктура, без сгради без водопровод. Точно там, в края на социализма по Указ 56 - за развитие на дребните частни стопани, Бояджиев получава разрешение за строеж на сграда, в която по-късно настанява 10 000 носачки. Броят им днес вече е 100 000.
Разрастването на птицекомбината до днешните мащаби е плод на усилена работа на предприемача и екипа му.. За да се стигне до сградата, в която отглеждат птиците, било необходимо да се мине през стопанския двор на бившото ТКЗС – Смолян. То по-късно било обявено в ликвидация, Бояджиев се явява на търг и до днес казва, че е много горд – наддаването е напълно открито, а той самият нямал нито лев, „само обещание за кредит“. Но успява, купува го със заеми, които после се налага да изплаща в продължение на 22 години.
„Всеки ден сме фалирали. Имало е случаи, в които банката идва и иска да го вземе. Банката обаче не може да гледа кокошки, а да брои пари. Тогава решиха, че ще ни дадат още около 100 000 лв., с които да възстановим производството. Връщахме се в първи клас няколко пъти“, казва той.
Днес предприятието
произвежда годишно 30 млн. яйца,
които се реализират предимно в Югозападна България.
Разполага със собствена кланица, фуражен цех, складова база. Оборудването е немско, всички процеси са технологизирани и цялото отглеждане отговаря на европейските изисквания за хуманно отношение. Фирмата, с която работят, е сред най-големите в света. От нея през 1992 г. купува първото за България компютъризирано оборудване за отглеждане на кокошки-носачки.
И днес всички процеси са свързани с последните високи технологии в сферата. Компютър например изчислява количеството на храната и знае кога да задейства съоръженията, за да нахрани птиците. Последна формулировка на технологиите се използва за сортиране и класифициране на яйцата.
Предприятието се намира на около 900 метра надморска височина на живописните склонове над Смолян. Именно местоположението, което осигурява добрия микроклимат, е сред причините за високото качество на продуктите.
“Установихме, че за носачките климатът тук е най-добър, те са най-устойчиви“, казва Бояджиев пред „Български фермер“.
Птиците се изхранват по рецепти, чрез които им се осигурява същата хранителна стойност, която те биха си набавяли, ако живееха свободно. Стреми се почти всички суровини като царевицата и пшеницата, да са с български произход.
Прави впечатление изключителната хигиена в помещенията. Бояджиев се шегува, че доказателство е, когато дойде немският представител и каже: „Влезеш ли в сградата и усещаш ли парфюм, значи е добре“.
Птиците живеят разпределени на четири етажа, отглеждат се клетъчно, а сградите напомнят жилищни блокове. В момента се преструктурират две от нивата, за да се увеличи броят на отглежданите птици в тях.
Пиленцата пристигат на 1 ден в предприятието, необходимо е да израснат до около 4 месеца, за да започнат да снасят.
Любопитен факт, е че кокошките имат светлоусещане. В т.нар. детска градина, където живеят най-малките, поилките например са оцветени в оранжево или червено. Инстинктът им позволява буквално да натискат бутон, за да пият вода.
Бояджиев отрича твърденията, че пилетата се блъскат с хормони и казва, че като страна членка на ЕС, България стриктно спазва правилата. Дава пример - в стопанството му вече над 20 години не са давали антибиотици. “Дори научните институти могат да кажат, че
българското птиче месо и яйцата са сред най-добрите
като качества”, казва той.
И добавя, че яйцето все още е сред малкото продукти, които не могат да бъдат направени по изкуствен начин. “Някои си мислят, че когато цветът на яйцето е по-ярък, то е по-истинско. Това е въпрос на визуализация, но хранителната стойност не се променя”, казва той.
Бояджиев почти всеки ден е на терен, не е сред мениджърите, които гледат работата отстрани. Повечето служители, които са в предприятието имат по над 25 години стаж, шофьорът например, който се занимава с транспорта на яйцата е там вече 30 години.
В страната ни има регистрирани около 4 милиона носачки, което според експерта е предостатъчно за задоволяване на родното потребление.
През последните месеци обаче секторът се изправя пред друг
проблем -
реализацията на старите кокошки
Макар че Бояджиев има предимството да притежава кланица, няма къде да реализира, но съхранява месото. Сега 15 тона престояват във фризерите.
Повечето в бранша реализирали месото чрез предприятие във Велико Търново, което си партнира с белгийска компания. Взаимните им дейности обаче спрели последните месеци.
„Пречка е и за движението по целия цикъл, тъй като кокошките растат и след няколко седмици ще се наложи да се колят, а фризерите са пълни. Не търсим никаква стойност, но целият цикъл е блокиран. Този проблем не е само мой, става общонационален“, казва той. И добавя, че ситуацията може да накара доста птицевъди в България или да намалят производството, или напълно да се откажат.
Подобно е положението и в други държави. Производител от Кипър например в стремежа си да реализира продукция, е предлагал на български преработвател да му достави пилешко с уговорката, че може да заплати когато има възможност.
Усилия Съюзът на птицевъдите в България насочва и към районирането на пазара на яйца в България, както и да се прилага по-голям контрол върху нелегалния внос.
„В условията на настоящите цени и вносът не е съвсем възможен“, казва Бояджиев, който членува в организацията. Основен конкурент се оказва Полша, която е членка на ЕС. Оттам вносът не може да бъде забранен, но въпросът е да се прилагат еднакви правила и контрол върху производството, смята производителят.
Браншът у нас от Великден насам работи на загуба, твърди той. Добавя, че от юли-август цените на всички суровини са скочили с 25-30%. Горивата поевтиняват, но транспортът останал на същите ценови нива. На тон километър през миналата година горивото е било 2,3 лв., а сега – около 1,6 лв., но цената на услугата е същата.
„Динамика на цените е имало и в други времена, обикновено се случва след Великден, когато земята роди и зеленчукопроизводството започне, цените на яйцата спадат. Но този процес е продължавал около 1 месец, не и толкова дълго, колкото е в момента“, казва Бояджиев.
Отчита и отлива на туристи, чиято липса сега е осезаема. Ако ситуацията с намаленото потребление продължи още 2-3 месеца, ще е невъзможно за бранша да издържи на настоящите цени, коментира експертът.
Коментари