10° C, облачно
Лоялността в отношенията с партньорите осигурява стабилен бизнес
26-годишният Петър Петров вече втора година работи като агроном в „Аграком“ ЕООД след завършена магистратура „Растителна защита“ в Аграрния университет в Пловдив.
С малко късмет и упорита последователност, той е изпълнил житейската си цел – израснал в земеделски край, завършил най-престижния университет по селско стопанство у нас и намерил реализация обратно в родния край.
„Работата беше голямо предизвикателство в началото и ме сблъска с много трудности. Но ако няма трудности и притеснения не е интересно. Харесва ми да работя с този екип и се чувствам на мястото си“, споделя Петър.
Човешкият капитал е фундамента на всяка фирма, а младежкият състав е перспективно решение за справяне с проблемите, обобщихме в разговор с работодателя на Петър - Васил Петров, земеделски производител на зърнени култури от началото на 90-те години и търговец на семена, торове и препарати от 2000 година.
Растеж и развитие са два процеса, валидни както в ботаниката, така и в обществото, продължи Васил Петров. Те трябва да са в синхрон, за да се получи добър резултат. Фазите на развитие при живите същества следват своята биологична логика. Ако са съчетани с добри условия за растеж, се получава добър резултат. Ако условията за растеж не са благоприятни, развитието преминава през фазите без да се получи очаквания резултат.
„Така се случи и в нашия преход. Старата система рухна. Новата започна да преминава в различни фази на развитие, но ние хората, които трябваше първо да я изградим, а после да ползваме благата й, не пораснахме. Ние чакахме някой да ни помогне да оцелеем. Тези които оцеляха сами, знаеха, че решенията не трябва да се чакат, а да се търсят“, добави Петров.
Тук той сподели за среща между американски бизнесмени и начинаещи български фермери през 1994 година. На срещата българите не преставали да се оплакват „Държавата не ни помага, държавата не ни помага...“. В един момент един от американците запитал „ Вие държавни служители ли искате да ставате или бизнесмени? Ако искате да ставате бизнесмени, трябва да работите така, че да не се налага да приемате държавен чиновник в офиса си, защото той може само да ви обърка плановете“.
През 2006 г. в Стара Загора бе учредена Националната асоциация на зърнопроизводителите от 9 регионални организации. „Сдружение на зърнопроизводителите от Лудогорието“ е един от учредителите. В този период Васил Петров е негов председател. Главната цел на НАЗ е да влезе в диалог с управляващите за договаряне на дългосрочни устойчиви правила за работа в бранша. В това число правила и критерии за създаване и функциониране на неправителствени организации в отрасъл „Земеделие“. За съжаление след 14-годишен диалог задоволителен резултат все още няма, казва Петров.
„С прилагането на Общата селскостопанска политика в България се случиха много добри неща:
Закупиха се машини
Построиха се складове
Засаждаха се трайни насаждения
Внесоха се съвременни сортове и породи
От тази политика обаче, политиците не спечелиха нищо. Кръстиха ни „зърнари“ и пренасочиха европейските средства през програми и проекти от които могат да се облагодетелстват и те – лавандули, мента, редки породи и разни други.
В Стара Европа нашите колеги членуват в мощни кооперативи и браншови организации, които имат банки и производствени предприятия, излъчени депутати, лоби в парламента. Всичко е подредено така, че ако имаш проблем, знаеш на коя врата да почукаш, за да намериш решението. Тези неправителствени организации извършват част от административното обслужване на земеделците и контролират тяхната дейност. В България това е ангажимент на правителството и се изпълнява неефективно, поради ползването на лоши управленчески и корупциони практики. В тази връзка НАЗ продължава да се бори за промяна на статуквото“, коментира земеделският производител.
С болка се изказа той и за българската селскостопанска наука.
„Селскостопанска академия не можа да се преустрои, за да работи в полза на прохождащия земеделски бизнес. Тя си остана тежка, тромава, претенциозна и неефективна тоталитарна структура. Това доведе до обезличаването и ликвидирането на специализираните институти. Кадърните научни работници бяха привлечени от чужди фирми, затова днес внасяме чужди сортове и породи.“
Васил Петров обработва около 20 хил. дка в oбщина Разград, като отглежда основно зърнени и маслодайни култури. С арендодателите поддържа лоялни отношения, като ежегодно в началото на годината провежда среща с тях и договаря предстоящата рента и срока на изплащането й.
В помощ на колегите и партньорите си, повече от 20 г. извежда опити от перспективни сортове. Организира „Ден на пшеницата“, на който представя изведените опити в производствени условия 15 дни преди началото на жътвата и представя на присъстващите резултатите, получени от предишните години. На срещата кани представители на външнотърговски фирми да запознаят земеделците с актуалната пазарна обстановка преди прибирането на реколтата.
На въпроса „Как оценява изминалата стопанска година?“ той отговори със спомен от времето на Аграрно промишлените комплекси (АПК). Тогава председателя на АПК–Разград - Тома Томов, на годишното събрание започвал доклада си с думите „Въпреки неблагоприятните климатични условия ние пак сме на първо място“.
„Година с толкова много и толкова крайни аномалии аз нямам в моята 40 годишна практика. Безснежна зима, късни пролетни студове, сухо лято. Много здрави нерви и кураж трябва да имаш, за да продължиш. Надявам се, че ще оцелеем“, каза Васил Петров.
Въпреки това, въпреки лошата година, въпреки сбърканите правила, въпреки песимизма, който е обзел нацията, българският селянин засява нивите, воден от надеждата, че вложените усилия ще доведат до добър резултат. Така е било и така ще бъде, уверен е той.
Коментари